Решение № 1392 от 28.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1392 гр. София, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110143775 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 435 вр. чл.

429, ал. 1, т. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба и уточнителна молба от „Тодор Транс“ ЕООД срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за осъждането на ответника да заплати сумите, както следва: на осн. чл.

435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 1250 лева, частична претенция от сумата от 15 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка "Отговорност на превозвача" във връзка с полица № 00800100037669/16.11.2020 г. за заплатеното от ищеца като превозвач на възложителя на превоза обезщетение за повреден товар, във връзка с което при ответното дружество е била образувана щета № 0800080742/23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 355,93 лева, представляваща лихва за забава върху претендирания размер от главницата за периода от 11.03.2022 г. до 22.07.2024 г.

Ищецът „Тодор Транс“ ЕООД твърди, че извършва международен автомобилен превоз на товари. В изпълнение на задълженията си, съгласно договор - заявка ESxDE2105061 със спедитора VERTEX GMBH Австрия (ФЕРТЕКС ГМБХ) ищецът, чрез водача Т. Н., е трябвало да превози товар с товарен автомобил ДКН на влекача: ДАФ и полуремарке с ДКН от Испания до Белгия, с получател на стоката V I N C E N T SHEPPARD (Винсент Шепард- Белгия). Продавач на стоката било дружеството Иналко, Испания, което произвежда плочи - гранитогрес, а купувач на превозваната стока било дружеството VINCENT SHEPPARD (Винсент ШепардБелгия). Купувачът на процесната стока, чрез спедитора VERTEX G M B H Австрия (ФЕРТЕКС ГМБХ), е възложил транспортирането на плочите гранитогрес на ищеца превозвач “Тодор транс” ЕООД.

1

Твърди се, че на 31.05.2021 г., в изпълнение на договор - заявка за превоз на гупажна стока от Алмазора, Кастелон Испания, продавачът на стоката, чрез изпращача SA VA LOGISTIC (Ск), е натоварил на ищеца „Тодор Транс“ ЕООД 3 броя палета с плочи с размер 150/320 мм. Бил извършен транспорт на 02.06.2021 г., курс TESxDE2105535. При транспортирането на стоката, част от плочите били счупени, тъй като укрепващите ги колани, фиксиращи ги неподвижно, се скъсали. Сочи, че щетата възлизала на сумата в размер на 7466,80 евро. Заради претърпяната имуществена вреда от получателя - собственика на товара (стоката) Винсент Шепард - Белгия, спедиторската фирма VERTEX SOLL GMBH фактурирал на ищеца процесната сума и удържал същата от дължимите към ищеца плащания за извършени превози на стоки по няколко други заявки. Ето защо сочи, че за ищеца е налице имуществена вреда в размер на 7466,80 евро.

Твърди се, че към датата на застрахователното събитие, превозваният от ищеца товар е бил застрахован със застраховка Отговорност на автомобилен превозвач, посредством застрахователна полица № 00800100037669/16.11.2020 г., със срок на покритие от 17.11.2020 г. до 16.11.2021 г., съгласно която застрахователят – ответник се задължава да покрие отговорността на превозвача за описания влекач ДАФ с ДКН А6726НН, който може да тегли полуремарке тип брезент. Сочи, че за настъпилото застрахователно събитие, ищецът е уведомил ответника, като при последния била образувана щета № 0800080742/23.02.2022 г. Твърди, че ответникът е получил покана, но е отказал да изплати дължимото застрахователно обезщетение. Претендира и лихва за забава за периода от изтичане на 15-дневния срок след представяне на изисканите документи на застрахователя до деня, предхождащ предявяването на иска. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът не оспорва факта на сключена между страните застраховка „Отговорност на превозвача“, както и че през периода на нейното покритие е настъпило процесното събитие. Оспорва обаче възможността да бъде ангажирана отговорността на превозвача (ищеца), като се позовава на разпоредбата на чл. 17, т. 4, б. „в“ от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като счита, че повредата на превозваните стоки се дължи на особен риск при пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя. Ето защо прави възражение за изключен риск по застрахователната полица съгласно чл. 6, ал. 2, т. 19 от приложимите Общи условия, която разпоредба възпроизвежда чл. 17, т. 4, б.

„в“ от Конвенцията. В условията на евентуалност, в случай че не се установи увреждането да е вследствие на неправилно пакетиране от страна на изпращача, прави възражение за изключен риск съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от Общите условия, съгласно която разпоредба от покритието са изключени вреди, възникнали поради груба небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено, на застрахования, негови служители или други лица, които го представляват и чиито услуги са използвани при извършване на превоза, по време на който са настъпили вредите. Счита, че превозвачът е проявил груба небрежност към предоставения му за превоз товар, като е укрепил същия само с колани, без да уплътни пространствата между отделните палета. Поради изложените съображения счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение 2 в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор по застраховка „Отговорност на превозвача“, сключен с ответното дружество; 2/ в срока на застрахователното покритие на договора да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ да е удовлетворил увреденото лице с обезщетение в размер на действителния размер на причинените вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже релевираните от него възражения за изключени рискове съобразно приложимите общи условия или респ., че е погасил претендираното вземане.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 21.10.2024 г., приет за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 21.11.2024 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че между страните е налице сключен договор по застраховка "Отговорност на превозвача", за което е издадена полица № 00800100037669/16.11.2020 г.; че в срока на застрахователно покритие на посочените в исковата молба дата и място е настъпило събитие, при което част от превозваната стока е била увредена; че преди подаването на исковата молба ответникът е получил отправена от ищеца писмена застрахователна претенция, като ответникът е отказал заплащането на обезщетение; че ищецът е удовлетворил увреденото лице със сума в размер на 7466,80 евро, както и че действителният размер на вредата съответства на претендирания от ищеца.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства: застрахователна полица № 00800100037669/16.11.2020 г., известие за произшествие, поръчка № 003833/3/06.05.2021 г. с купувача В – Белгия и продавач И – Испания, опаковъчен лист с местоназначение на стоките – Белгия и дата 31.05.2021 г., международна товарителница, фактура № 2021/2113/2021 от 07.12.2021 г., уведомление от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД до ищеца „ТОДОР ТРАНС“ ЕООД, с което се отказва заплащането на застрахователно обезщетение.

Видно от данните по делото, по предявената извънсъдебна претенция от страна на ищеца, при ответното дружество е образувана преписка, вследствие на която ответникът е счел, че не дължи плащане по регресната претенция.

С оглед отделените като безспорни факти между страните, единственият спорен въпрос е налице ли е покрит риск, респ. следва ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. Съдът намира следното:

Процесният застрахователен договор представлява подвид на договора за застраховка "гражданска отговорност". Това е така, защото в застрахователната полица изрично се сочи, че покритият застрахователен риск се изразява в "отговорността на застрахования в качеството на превозвач". Това означава, че предмет на поетото от застрахователя покритие е рискът от възникване на отговорност на превозвача за вредите от неизпълнение на негово задължение по договор за международен автомобилен превоз. Покриването на отговорността на превозвача по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки сочи, че предмет на застраховката е пасивът в имуществото на застрахования превозвач, за който съществува риск да се увеличи в резултат на възникнала за него отговорност да плати обезщетение за вредите, причинени от неизпълнение на задълженията му по договор 3 за международен автомобилен превоз. За отношенията между страните по застрахователния договор следва да се прилагат правилата на чл. 429 – чл. 435 КЗ. В този смисъла са напр. решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение N 27/29.07.2016 г. по т. д. N 2415/14 г. на ВКС, Т. К., II Т. О, в което е прието, че "договорът за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, е вид застраховка "Гражданска отговорност". Предмет на този вид застрахователен договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. За процесното застрахователно правоотношение не следва да се прилага нормата на чл. 419 КЗ, защото предмет на поета от ответника застрахователна закрила не е превозваният от ищеца товар, а отговорността на ищеца в качеството на превозвач за вреди от неизпълнение на задълженията му по договор за международен превоз.

От страна на ответника са релевирани възражения, че са налице факти, които изключват отговорността на превозвача, като се позовава на разпоредбата на чл. 17, т.

4, б. „в“ от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като счита, че повредата на превозваните стоки се дължи на особен риск при пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя. Ето защо прави възражение за изключен риск по застрахователната полица съгласно чл. 6, ал. 2, т. 19 от приложимите Общи условия, която разпоредба възпроизвежда чл. 17, т. 4, б. „в“ от Конвенцията. В условията на евентуалност, прави възражение за изключен риск съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от Общите условия, съгласно която разпоредба от покритието са изключени вреди, възникнали поради груба небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено, на застрахования, негови служители или други лица, които го представляват и чиито услуги са използвани при извършване на превоза, по време на който са настъпили вредите. Счита, че превозвачът е проявил груба небрежност към предоставения му за превоз товар, като е укрепил същия само с колани, без да уплътни пространствата между отделните палета. Ответникът в качеството на застраховател "гражданска отговорност" има право на основание чл. 432, ал. 2 КЗ да релевира възраженията, които произтичат от гражданската отговорност на застрахования. Това е така, защото неговата отговорност е функционално обусловена от отговорността на застрахования, т. е ако е налице основание за изключване отговорността на застрахования превозвач, това е основание за изключване и на отговорността на застрахования.