Разпореждане № 107719 от 08.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 107719 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110120789 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 231992/21.07.2026 г., уточнена с молба с вх. № 270748/01.09.2026 г. от С. Н. К., ЕГН **********, адрес ******** срещу *******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *******, с която предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. осъдителен иск по чл. 266 вр. чл 79, ал.1 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1278.23 евро, представляваща договорно възнаграждение за м. 10.2023 г. въз основа на договор за предоставяне на услуги от 11.01.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба (21.07.2026 г.) до окончателното изплащане на дължимото възнаграждение.

2.

Осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 434.17 евро, представляваща лихва за забавено плащане върху дължимото договорно възнаграждение в размер от 1278.23 евро за периода от 14.11.2023 г. до 20.07.2026 г.

Ищецът твърди, че на 11.01.2023г., е сключил договор за предоставяне на услуги със ******, ЕИК ***** („Възложител“), въз основа на който дружеството се е задължило срещу предоставяните от него услуги, да му заплаща месечно възнаграждение, в размер на 2 500лв. (1278.23 евро).

Твърди се, че съгласно клаузата на чл. 5, ал. 2 от горепосочения договор, възложителят е следвало да заплаща уговореното възнаграждение в срок от пет работни дни от получаването на протокол за предоставените от изпълнителя услуги за съответния месец.

Излагат се твърдения, че на 03.11.2023г., ****** е получило от ищеца протокол за извършената работа през м.10.2023г., като се заявява, че срокът за 1 плащане на дължимото за този месец възнаграждение е изтекъл на 10.11.2023г. и същото не е платено до настоящия момент.

В допълнение посочва, че видно от партидата на ******* в ТРРЮЛНЦ, същото е преобразувано чрез вливане в „******, ЕИК ****** (вливането е вписано с p e r. № ******), което дружество се явява правоприемник на *******.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва следната банкова сметка:

Уникредит Булбанк АД, IBAN BG85 UNCR *******, UNCRBGSF.

Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

Представя и моли да се приемат следните доказателства: 1 . Договор за предоставяне на услуги № 1/11.01.2023г.; 2. Констативен протокол.

Моли съда да допусне изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице да отговори на следните въпроси: 1. Платено ли е на С. Н. К. възнаграждението по Договор за предоставяне на услуги № 1/11.01.2023г. зам.10.2023г.? 2. Какъв е размерът на лихвата за забава върху дължимото възнаграждение за м.10.2023г., считано от 11.11.2023г. до 20.07.2026г.? 3. Какъв е размерът на законната лихва върху договорното възнаграждение за м.10.2023г., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото възнаграждение?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от неговия пълномощник адв. Д. Т. Б., вписан в Софийска адвокатска колегия, личен № ****, с адрес на призоваване:

********, която представителна власт важи за всички съдебни инстанции (л.9 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за една минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I 2 т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване.

По иска с правна квалификация чл. 266 вр. чл 79, ал.1 ЗЗД претендираното вземане е в размер на 1278.23 евро, а дължимата държавната такса е 51.13 евро.

Цената на акцесорния иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е 447,95 евро, съответно държавната такса възлиза на 25.56 евро.

Следователно ищецът следва да внесе общо 76.69 евро държавна такса за предявените искове.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК, съгласно молба с вх. № 270748/01.09.2026 г.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК, поради което следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.

Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както 3 са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника ВЕДНО с молба с вх. № 270748/01.09.2026 г., на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

4

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.