Определение № 138 от 16.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. София, 15.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно наказателно дело № 20241100600130 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.

С Разпореждане на съда от 31.10.2023г. съдът е върнал Частната жалба на ЧТ Т., подадена срещу Протоколно определение № 6082 от 04.04.2023 г. постановено от СРС, НО, 130-ти състав по Наказателно дело от частен характер № 20221110211890 по описа за 2022 година с което съдът е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5 от НПК.

Срещу посоченото Разпореждане от 31.10.2023г. е подадена Въззивна жалба от В. К. Т., чрез неговия адвокат М.О.П. от САК като се сочи, че връщането е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на закона.

Сочи се, че съдът не е дал конкретни указания, които да бъдат изпълнени – не бил посочен размер на таксата, а и самата такса не се дължала, поради което и ЧТ бил поставен в невъзможност да изпълни дадените му указания.

СГС след цялостна проверка на атакуваното разпореждане прие следното:

Частната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подаден е от лице, което има право жалба и в законовия срок. Действително, срокът за обжалване на този вид Разпореждания е 7 дневен, но СРС в обжалваното разпореждане е дал 15 дневен срок за обжалване на същото, поради което и настоящият състав намира, че подадената жалба е подадена в срок, доколкото 1 е депозирана по пощата на 21.11.2023г., а съобщението до ЧТ Т. е връчено на 07.11.2023г. в рамките на посочения от СРС 15 дневен срок.

По същество, съдът намери следното :

С Протоколно определение № 6082 от 04.04.2023 г., постановено от СРС, НО, 130-ти състав по Наказателно дело от частен характер № 20221110211890 по описа за 2022 година, съдът е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5 от НПК.

Срещу така постановеното Определение е постъпила Въззивна жалба от В. К. Т. – Частен тъжител, чрез неговия упълномощен повереник адв. М.О.П. от САК в която се сочи, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Сочи се, че лицето срещу което е насочена тъжбата – Ц.Г.С. е извършил деянието като член на комисията по академична етика към Министерството на науката и образованието, като се излага и съответната фактология. В заключение се иска отмяна на Определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия,

С Разпореждане на съда без дата, поставено върху „Писмено становище по въззивната жалба“ с вх. № 143030/22.05.2023г., на ЧТ Т. са дадени следните указания „Да се заплати такса за разглеждане на делото пред СГС“. В посоченото разпореждане не е указан срок в който да бъде изпълнено това указание, нито е посочен размер на таксата, който следва да бъде внесен и основанието на която същата следва да бъде заплатена.

С Разпореждане на СРС от 31.10.2023г. съдът е върнал Частната жалба на ЧТ Т., подадена срещу Протоколно определение № 6082 от 04.04.2023 г., като се е мотивирал с това, че „Поради неизпълнение указанията в дадения от съда срок /страната ненамерена на адреса за призоваване/, ВРЪЩА частната жалба на ЧТ – В. Т..“

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че Частната жалба срещу разпореждането е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения :

Основателни са оплакванията на повереника на ЧТ, че съдът не е дал ясни указания и срок в който същите следва да бъдат изпълнени. В посоченото Разпореждане на съда, което е без дата, не е посочен размерът на държавната такса, нито в какъв срок същата следва да бъде внесена. Не е 2 посочено и основанието на което се дължи държавната такса. Не е записано също така и че при неизпълнение на дадените от съда указания, Частната жалба ще бъде върната.

По делото не е ясно и кога ЧТ или неговият повереник са били уведомени за това разпореждане на съда. По делото действително е налице Докладна записка, в която е записано, че адв. М.П. е бил уведомен по телефона, че следва да внесе Държавна такса за разглеждане на делото пред горната инстанция, но отново не е посочена дата на която това е станало. По тази причина и СГС е в невъзможност да прецени, дали адв. П. към 31.10.2023г., когато е постановено Разпореждането за връщане на Частната жалба, действително не е изпълнил указанията на съда, които, както се навежда в жалбата са неясни и без даден срок за изпълнение.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че Разпореждането на СРС следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, доколкото същото е постановено, преди СРС да е изпълнил задълженията си да даде ясни и точни указания на ЧТ, да отстрани констатираните недостатъци във Въззивната жалба, която е върнал.

Водим от горното, СГС, НО, XIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане на съда от 31.10.2023г., постановено от СРС, НО, 130-ти състав по Наказателно дело от частен характер № 20221110211890 по описа за 2022.

ВРЪЩА делото на СРС.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3