Решение № 11497 от 21.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11497 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110123360 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ММК, ЕГН **********, с адрес:

АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. С. М срещу „ФИРМА“ ООД , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС 1715, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи следните суми - 1921.27 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 24.09.2012 г. до изплащане на вземането и 38.48 лв. държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.02.2013г. по ч.гр.д. № 44782/2012г. на 74-ти състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2019***0401673 по описа на ЧСИ М. Б., рег № *** на КЧСИ.

Сочи се, че по ч.гр.д. № 44782/2012г. на 74-ти състав е издаден изпълнителен лист, съгласно който ММК е осъден да заплати на „ФИРМА“ АД , ЕИК ********** процесните суми.

Поддържа се, че през 2019 г е образувано изпълнително дело № 2019***0401673 по описа на ЧСИ Б. № *** КЧСИ въз основа на същия изпълнителен лист, като съгласно писмо от 11.07.2011г. от „ФИРМА“ ООД, това дружество е изкупило вземанията срещу ищеца от „ФИРМА“ ЕАД и същото е взискател по изпълнителното дело. Сочи се, че вземанията са погасени поради изтичане на петгодишна погасителна давност.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника „ФИРМА“ ООД оспорва исковата молба. Сочи се, че действително въз основа на издаденият изпълнителен лист, е образувано 1673/2019г. по описа на ЧСИ М. Б., но още през 2013г. въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано и.д. № 3648/2013г. по описа на ЧСИ К. А., по което дело са извършвани изпълнителни действия прекъсващи давността. Изложени са теоретични съображения относно това, че първото изпълнително дело е било образувано при действието на Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., съответно до 26.06.2015г./датата на приемане на ТР 2/2015г./ давност не е текла. Сочи се, че в хода на изпълнителното производство и по двете изпълнителни дела, съдебните изпълнители регулярно са извършвали изпълнителни действия, като по този 1 начин давностните срокове на задължението са прекъсвани многократно.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

Ищецът ММК и „ФИРМА“ ЕАД са били страни по ч.гр.д. №44782/2012 г. на Софийския районен съд, II Г.О., 74 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 28.09.2012 г.

На 28.02.2013г. е издаден изпълнителен лист в полза на „ФИРМА“ ЕАД.

По молба на взискателя „ФИРМА“ ЕАД.о т 17.10.2013 г. е образувано изп.дело 3648/2013 по описа на ЧСИ К. А.. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Въз основа на договор за цесия от 19.11.2010 г. по изпълнителното дело като взискател е конституиран „ФИРМА“ ООД.

Със Запорно съобщение изх. № 47902/30.10.2013 г. изпратено до „ФИРМА“ ОДД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 12.11.2013 г. като взискател по изпълнителното дело е присъединена и Националната агенция за приходите.

Със Запорно съобщение изх. № 52018/29.11.2013 г. изпратено до „ФИРМА7“ ЕОДД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 08.11.2017 г. взискателят „ ФИРМА“ ООД е поискал да му бъде върнат изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

По делото е приложено изп.д. № 2019***0401673 на ЧСИ М. Б.. Същото е със страни „ФИРМА“ ООД - взискател и ПНБдлъжник. Делото е преобразувано в изп.д.

№2019***0401277 по описа на ЧСИ В П..

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.

2

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност.

Въпреки, че на ищеца е указно в тежест да установи началния момент на погасителната давност, съответно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, такова доказване не е проведено, като от изискания препис от заповедта с отбелязване на датата на влизането й в сила, липсва такова. За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може със сигурност да се приеме, че заповедта е влязла в сила е 28.02.2013г.- датата на която е издаден изпълнителния лист въз основа на заповедта Ето защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 44782/2012г. на Софийския районен съд е влязла в сила на 28.02.2013г. Също така следва да се съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 28.02.2018 г.

Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело №3648/2013 по описа на ЧСИ К. А.- 17.10.2013 г. давността не е изтекла.

Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г.

Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, 3 погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.

Образувано е тълкувателно дело №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Отговорът на този въпрос е само теоретично релевантен за правния извод по спора, доколкото в процесния случай и двете застъпени становища водят до един и същ резултат Настоящият състав споделя следното разрешение: Спирането на давността по изпълнителното дело е преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното неотносими се явяват извършените изпълнителни действия до 26.06.2015 г., тъй като до този момент давност за вземането не е текла. След 26.06.2015 г., по изп.д. №3648/2013 по описа на ЧСИ К. А. не се установява да са вършени или да е поискано извършването на изпълнителни действия.

След като давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г., то същата изтича на 26.06.2020 г.

И двете страни са се позовали на изп.д. № 2019***0401673 на ЧСИ М. Б.. Както бе посочено същото е със страни „ФИРМА“ ООД - взискател и ПНБ- длъжник, т.е. това изпълнително дело няма връзка със страните по настоящото дело.

Съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи само наличието на съдебно изпълнително основание за процесното вземане, както и началния момент на погасителната давност,