Определение № 2753 от 17.09.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1906/2026
- Вид
- Определение № 2753
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- Жаклин Комитова, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 82, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 831 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2753 гр. София, 17.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Жаклин Комитова
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501906 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Рег. № 84998 от 22.06.2026 г., подадена от ищците в исковото производство, а именно О. Д. и М. Д., граждани на Република Северна Македония, представлявани от адв. С. К. от САК, с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.София, бул.
Македония № 9 вх. А, е 4, ап. 9 срещу Разпореждане № 15302 от 30.05.2026 г. постановено по гр.д. № 2213 по опис на СГС за 2026 г. , с което съдът е върнал исковата им молба. В частната жалба се излага, че разпореждането е неправилно. Процесуалният представител на страните, обосновава оплакванията си с обстоятелството, че доверителите му не знаят български език, а съдът не им е разяснил начина, по който е следвало да попълнят документ по образец, който въпреки указанията не им е бил предоставен. От правна страна счита, че съдът не е изпълнил задължението си в частта, в която чл. 101 от ГПК изисква от него, да разясни как нередовността може да бъде отстранена. Допълнително излага съображения, за липсата на връзка между ищците и пр. представител, като относно причината за прекъсване на комуникацията сочи внезапни лични и здравословни затруднения представляващи обективна пречка за поддържане на връзка, но не прави искане за възстановяване на срока и не представя доказателства за наличието на уважителни причини. Настоящият състав на САС като съобрази, че е 1 сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба – подадена от пр. легитимирана страна, обосновала правен интерес от обжалване на подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и подадена от лице с представителна власт приема, че следва да се произнесе по същество на частно-правния спор между съда и ищците относно, законосъобразността на съдебния акт, с който исковото производство е прекратено.
От фактическа страна: Исковото производство е образувано възоснова на искова молба с вх. Рег. № 28239 от 27.02.2026 г. подадена от О. Д. и М. Д. срещу К. А. Д., с която ищците са предявили осъдителен иск с пр. основание чл. 45 от ЗЗД и ценна на иска 61 326.54 лева (31335.76 евро). Исковата молба е подписана от пълномощник, а именно адв. С. К. и към исковата молба е приложено доказателство за представителна власт (л. 59 от гр.д. № 2213/2-26 г. по опис на СГС). С разпореждане № 7548 от 13.03.2026 г. съдът е констатирал нередовност на исковата молба, изразяваща се в липсата на доказателство за платена държавна такса – дължима в размер на 627.12 евро за всеки от ищците. Същевременно е отчел, че с исковата молба ищците са поискали да бъдат освободени от задължението си да внасят такса за образуване на производството, поради което в същото разпореждане е указал, задължението им да представят попълнена декларация по образец, а ако не представят такава в срок, да заплатят дължимата държавна такса. Видно от текста на разпореждането, съдът е указал да им бъде връчен и образец от декларация и е дал указания относно нейното съдържание. Препис от разпореждането е редовно връчено на техния пр. представител, а именно адв.
С. К. на 18.04.2026 г. – неприсъствен ден, а срокът определен като едноседмичен, би следвало да се счита за изтекъл на 27.04.2026 г. Видно от върнатата разписка за връчване на разпореждането, към него не е бил приложен образец от декларацията по чл. 83, ал.2 от ГПК. На 20.04.2026 г. т.е. преди изтичане на указания от съда едноседмичен срок е постъпила молба от пр. представител на ищците за неговото продължаване. С разпореждане от 24.04.2026 г. съдът е удължил срока до 04.05.2026 г. В удължения срок пр. представител на ищците е бездействал. Бездействал е и в периода от 05 до 30 май 2026 г. На 30.05.2026 г., съдът се е произнесъл с обжалваното разпореждане.
От правна страна: Разпореждането, с което производството по делото е оставено без движение, съчетава реда на чл. 129, ал.2 вр. чл. 128 т.2 от ГПК и 2 този по чл. 101 от ГПК във вр. с чл. 831 ал.2 от ГПК. Съдът е дал алтернативна възможност на ищците да представят декларация за имуществено състояние по образец за да се произнесе по искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса или заплащане на дължимата държавна такса за отстраняване на нередовната искова молба. Налице е деловоден пропуск, да бъде връчен образеца на декларацията, която е следвало ищците да попълнят лично. Безспорно е и бездействието им по който и да е от алтернативните действия указани им от съда.
Частно правният спор изисква от въззивния съд да даде отговора на въпроса, дали бездействието на ищците и техният пр. представител обосновава законосъобразна последица от връщане на исковата молба като нередовна тогава, когато указанията на съда са алтернативни при изначално искате за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и когато, не е изпълнено указанието на съда да се връчи на ищците образец от декларация за имущественото състояние, както и когато нейното съдържание се допълва с указания, за начина по който следва да бъде допълнена.
Съгласно ТР № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на САС приема, че следва да се произнесе при засилено служебно начало като при решаване на частно-правния не е ограничен от оплакванията поставени в частната жалба. Съдът приема, че доводите на пр. представител на частния жалбоподател са несъстоятелни в частта, в която се сочи, че съдът следва да се съобразява с факта, че ищците не владеят български език. Когато съдът е сезиран с искова молба написана на български език и в нея няма оплакване, че ищците не знаят съдебния език на страната, в която се намират, настоящият състав приема, че изискването на чл. 4, ал.1 от ГПК е спазено и не се налага в делото да участва преводач. Съдът не презумира, че ищците не знаят български език само защото са чужди граждани, след като сезиращото съда процесуално действие– подаване на искова молба е на съдебния език, ищците са представлявани са от адвокат и не правят искане за назначаване на преводач. Не са налице и доказателства за наличие на уважителна причина за неспазване на удължения срок. Не е обосновано и искане за неговото възстановяване, въпреки че се изтъкват обстоятелства, определени от пълномощника като пречки от личен и здравословен характер. Въпреки неоснователността на доводите изложени във въззивната жалба, настоящият 3 състав приема, че следва да отмени обжалваното определение предвид начинът, по който са структурирани указанията на съда и недопустимото според въззивната инстанция алтернативното поставяне на изискването за заплащане на държавна такса. Двете производства, това по реда на чл. 129 от ГПК и това по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК са различни. Те не се съчетават алтернативно, нито неизпълнението на указанията по първото, влече като последица задължението за заплащане на държавна такса. Производството по реда на чл. 129, ал.1 вр. чл. 128, т.2 от ГПК не се провежда, когато страната изрично заявява, че няма възможност да заплати държавната такса и иска да бъде освободена от това задължение. В тези случай, съдът провежда само производство по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК като в това производство може да дава допълнителни указания, да съобразява нередовно извършени действия и да дава указания за начина, по който следва да се изпълнят тези указания (чл.
101 от ГПК), включително и да поправя пропуски на деловодството. Към съобщение № 202611038331, връчено редовно на адв. С. К. липсва приложение на декларация по образец, която е следвало да се връчи съобразно указанията в § 3 от Разпореждане № 7548 от 13.03.2026 г. постановено по гр.д.
№ 2230/2026 г. по опис на СГС. В същото разпореждане, съдът дори е указал, че ще събере служебно доказателства за имущественото състояние на ищците, без да ги предупреди, че процесуалното им бездействие ще има фатални последици за исковото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от ГПК съдът продължава срока, а не го удължава. Това уточнение е съществено, защото задължава съда да продължи срока по начина, по който той се изчислява (по години, месеци, седмици и дни), а не като го фиксира като краен чрез посочване на конкретна дата. В случая, съдът е продължил срока до 04.05.2026 г. като е лишил страната от правото ѝ да изчисли крайния 3 момент на продължения срок и да съобрази процесуалните действия с правилата за изчисляване на сроковете. Неизпълнение на задължението за представяне на декларация по образец е фатално, само ако се дължи на пропуск от страна на задължения да декларира, а не когато пропускът се дължи на недопустимо дадени алтернативни възможности за деклариране или за внасяне на държавна такса. Двете производства са различни и основанията за връщане на исковата молба също са различни. Видно от обжалвания съдебен акт, съдът прекратил производството, не се е ангажирал с правното основание, на което връща исковата молба.
4
Проверката за законосъобразност на съдебния акт не може да бъде алтернативна или кумулативна, т.е. възивната инстанция не проверява два отделни пропуска на ищеца, а само този, който му е указан като фатален, след законосъобразно продължен срок по реда на чл. 63, ал.1 от ГПК. В заключение, настоящият съдебен състав приема, че пред първата инстанция се е развило производство по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК и пропускът на ищците да представят декларация се дължи на неправилно продължен от съда срок и неточно изпълнение на указанията на съда дадени на съдебния деловодител, поради което действията следва да бъдат повторени с определяне на нов първоначален срок за представяне на декларация по образец или бъдат дадени указания за представяне на декларация със съдържание, посочено в чл. 83, ал.2 изр. Второ от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 15302 от 30.05.2026 г. постановено по гр.д. № 2213/2026 г. по опис на СГС и ВРЪЩА исковото производство на първоинстанционния съд за продължаване на производствените действия по реда на чл. 82, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5