Решение № 20542 от 13.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20542 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110103111 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Г. П., ЕГН **********, с настоящ адрес в ..., чрез пълномощника адв. Д. М.- САК, със съдебен адрес в ..., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.- управител, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 2, предл. първо ЗЗД, а при условията на евентуалност- чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП, за прогласяване нищожността на неустоечната клауза по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 537205 от 17.06.2021 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставено обезщетение, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 313,15 лв. (след допуснато изменение на размера на предявения иск по чл. 214 ГПК), платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит № 537205 от 17.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 19.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че на 17.06.2021 г. между ищеца, като заемополучател, и ответното дружество, като заемодател, е сключен Договор за потребителски кредит № 537205, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 550 лв., а ищецът се е задължил да я погаси на 23-седмични вноски, като ГПР по кредита бил малко под 50 %.

Съгласно клаузите на договора заемополучателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като при непредставянето на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 327,32 лв. Счита процесният договор за недействителен, доколкото действителният размер на ГПР надхвърлял законоустановения максимален праг. Сочи, че в ГПР е следвало да бъдат описани всички разходи, вкл. и начислената неустойка. Счита, че така уговорена клаузата за неустойка води до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С договарянето на клаузата за неустойка се целяло единствено увеличаване на възнаграждението на кредитора. Оспорва клаузата за неустойка като нищожна и тъй като излиза извън присъщите си функции. С нея се целяло постигането на неоснователно обогатяване на ответното дружество. Оспорва същата да индивидуално уговорена. Като излага тези факти и съображения, Р. П. моли да 1 бъде прогласена нищожността на неустоечната клауза от договор за паричен заем № 537205 от 17.06.2021 г. и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 313,15 лв. като платена на нищожно основание. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

С исковата молба ищецът моли да бъде задължено ответното дружество да представи цялата преписка, включително договор за паричен заем № 537205. Ищецът моли за допускането и назначаването на съдебно- счетоводна експертиза, която да даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба.

С молба с вх. № 107006/01.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, прилага доказателства за платена държавна такса и прави възражение за прекомерност на адвокатското/ юрисконсултското възнаграждение, претендиранот от ответника. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

С молба с вх. № 150858/09.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Прави искане за изменение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД чрез неговото увеличение до сумата от 313,15 лв. Моли да се приеме заключението по ССчЕ. Не прави нови доказателствени искания.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание от 16.05.2024 г. ищецът не се явява и не изпраща договорен представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител, депозира писмен отговор, с който признава иска за нищожност на неустоечната клауза в договора за потребителски кредит № 537205 и моли да бъде постановено решение при признание на иска и да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца. Сочи, обаче, че Р.

П. не е заплащал неустойка и такава не е била претендирана извънсъдебно от ответното дружество. В този смисъл, ответникът оспорва осъдителната претенция за връщане на заплатената от ищеца неустойка по договора за потребителски кредит № 537205.

С отговора ответникът не ангажира доказателства и не изразява становище по доказателствените искания на ищеца.

С молба с вх. № 157664/15.05.2024 г. ответното дружество, чрез процесуалния си представител, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Не поддържа оспорването си, че неустойката не е била заплаща по процесния договор. Моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК при признание на двата иска от страна на ответника. Моли всички разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца. Оспорва предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представителна ищеца. С оглед изложеното оспорва ищецът да материално затруднено лице, на което да му се предоставя безплатна правна помощ. Моли за изискването на справки от НОИ и НАП за регистрираните работодатели на Р. Г. П., както и за осигурителния/ трудов доход за периода от 01.06. 2021 г. до 31.01.2023 г. Прави искане ищецът да декларира по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК и докаже своето и на съпруга си имуществено състояние. При условия на евентуалност моли за присъждане на разноски само по едно производство, доколкото ищецът е предявил пет идентични искови молби по четири идентични договори с цел злоупотреба с процесулни права и възлагане на разноски в негова полза.

С молба с вх. № 10.04.2024/117972 г. ответното дружество, чрез процесуалния си представител, представя препис от кредитното досие на ищеца по Договор за потребителски кредит № 537205. Моли да не бъде допускана ССчЕ, доколкото по делото е представена справка за движенията по процесния кредит.

В открито съдебно заседание от 16.05.2024 г. ответникът не изпраща законен или договорен представител.

Във връзка направените от ответника признания на исковете по делото не е постъпила молба от ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, нито е изложено становище. В случая съдът намира, че не са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, следователно съдът следва да постанови 2 решение по общия ред.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковите претенции с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказван сключване на процесния договор за кредит с посоченото съдържание; обстоятелствата, от които произтича, че оспорената клауза е недействителна на заявените правни основания. В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е индивидуално уговорена.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума в полза на ответното дружество. В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата- между ищеца, като заемател, и ответното дружество, като заемодател, е сключен Договор за потребителски кредит № 537205; съгласно клаузите на договора заемополучателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения- безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като при непредставянето на обезпечение заемателят дължи неустойка.

Както бе отбелязано вече, в хода на производството ответникът „Сити Кеш“ ООД изрично признава исковете, но тъй като ищецът не е направил изявление за постановяване на решение при признание на иска, то не са налице предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.

От друга страна, служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни. Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за тяхната истинност.

Съгласно изложеното в отговора на исковата молба ответникът признава наличието на уговорка за неустойка в процесния договор и нейната нищожност.

Действително в чл. 5.1. от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми- поръчител, който да отговаря на определени условия или банкова гаранция.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, при неизпълнение на чл. 5.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 313,15 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Сключеният между ищеца и „СИТИ КЕШ“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за 3 доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.