Решение № 4392 от 02.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4392 гр. Пловдив, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330113750 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от Т. М. срещу А.

Б., К. Т. и Г. В..

Ищцата твърди, че владее поземлен имот № **** по РП на село К.К. с площ от 293 кв.м., включен в УПИ ****, ****, **** от 2000 г. Твърди, че придобил a правото на собственост върху имота по давност и иска установяването на правата й.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Г. В. е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва иска. Излагат се съображения за това, че той заедно с ответницата К. Т. е придобил имота по давност, като се позовава и на владението на своите наследодатели. Ищцата ползвала имота по правоотношение с ответника. Иска се отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника А. Б. е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията. Твърди, че имотът бил собственост на наследодатели на останалите ответници и през годините бил предоставен от тях за ползване от различни лица, включително ищцата. Оспорва ищцата да е осъществявала владение за период от 20 години. Иска отхвърлянето на иска.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника К. Т. не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

От представените документи, се установява, че с нотариален акт от 19.06.2020 г. ищцата Т. М. е призната за собственик на процесния имот с № **** по плана на село К.К. на основание давностно владение продължило повече от 10 години.

Няколко дни по-късно, с *** от 29.06.2020 г. ответниците К. Т. и Г. В. са признати за собственици на същия имот на основание давностно владение продължило повече от 10 години в полза на техния наследодател В. В.а и наследство от нея.

Непосредствено след това с *** те продават имота на ответника А. Б..

Най- старите данни за имота са от протокол от ****г. по гр. д. № 1340/1942 г. на Пловдивски областен съд, съгласно т. V от който се дава в общ дял на Т.А.Т., Д.А.Т. и Е.С.Б. В този документ имотът е отразен с площ от 1180 кв.м. и съгласно записването в скица на лист 73, процесният ПИ с № **** съответства на част от него. В показанията на свидетелите има данни за отчуждаване и възстановяване на земята, но за такива действия няма представени доказателства. Има представен протокол за оценка на придаваеми места от 1944 г., който засяга част от имота по т. V от протокола (лист 70), но няма събрани доказателства това да се отразява на правото на собственост върху съществуващия в момента имот с № **** и площ от 293 кв.м.

Съгласно удостоверение за наследници на лист 125-127 от делото ответниците К. Т. и Г. В. са едни от наследниците на Т.А.Т. и като такива се легитимират като собственици на ид.ч. от земята.

Самото обстоятелство, че констативният нотариалният акт на ответниците е последващ на този който легитимира ищцата като собственик, не изключва съществуването на права. Самият констативен нотариален акт няма такова погасително действие, тъй като се издава в едностранно охранително производство, което не решава правен спор и не преклудира права. В тази насока е и задължителното тълкуване, дадено в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което нотариалният акт, с който се признава право на собственост не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорваща страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта на доказване несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото си на собственост- то разпределението на доказателствената тежест при оспорването им следва да се извърши по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, при което всяка страна следва да установи /докаже/ своето право.

Доколкото насрещните страни в процеса си оспорват придобИ.ето на имота, по делото бяха разпитани общо петима свидетели за упражняваната фактическа власт.

След съпоставка на изложените от всеки един обстоятелства самостоятелно и в 2 съвкупност, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля М.Б.. Той сочи, че е ползвал земята за земеделски нужди, през времето когато е ползвал намиращи се в близост сгради. Изрично заявява, че ползваната от него площ се е намирала между три улици, като в южната част е стигала до две заведение, които били общинска собственост. Съгласно показанията му при предявена скица от делото, това пространство включва и процесния имот. Земята ползвал до преди 10-12 г., като я засаждал лично всяка година, а в един междинен период я предоставил за ползване на брат си Д.Б.. Категоричен е, че ползването му продължило след 2010 г., без да може да конкретизира до кога точно. По времето когато ползвал описаната земя в нея съществувала помпа, чрез която се извършвало полИ.ето. След като прекратил ползването помпата била измъкната, разрушила се постройката, в която се помещавала, намиращите се в имота орехи били отсечени и чак след това ищцата ползвала земята. За нейното ползване заявява, че е продължило две години, като едната засяла спанак, а втората изорала земята. Не видял друго ползване, като в момента имотът бил сметище- съседите си изхвърляли боклуците и имало израсли треви. Един съсед го ползвал, за да връзва коня си. Изложените от свидетеля показания са ясни, конкретни, подробни и непротиворечиви. Те не се опровергават от останалите събрани доказателства, а по отношение на част от фактите се подкрепят от приетите документи (2 договора за наем от 1992 и 1993 г. с достоверна дата) и от показанията на останалите свидетели.

Тук следва да се посочат показанията на свидетелите на ответниците, които потвърждават изложеното от М.Б. ползване на земята от ищцата само в рамките на две години за засяване на спанак и тикви, ползването на земята от Е.Б., която е съпруга на Д.Б., а след това от М.Б. и за състоянието на имота в момента- пустеещ, без следи за някакво обработване и поддържане. Тази фактическа обстановка частично се подкрепя и от показанията на свидетелите на ищцата, като единствените конкретни земеделски култури, който заявяват да е отглеждала тя са спанак и тиква. Показанията им не могат да бъдат кредитирани в частта относно периода на ползване- от 2000 г. до 2020 г., защото изложените обстоятелства не са конкретни и се опровергават от показанията на останалите свидетели. И двамата заявяват, че ищцата е ползвала имота от 2000 г., но никой от тях не излага някакви конкретни дейности, които да са реализирани от ищцата към този момент. Данните се изчерпват със засаждането на „спанак, тикви, земеделска продукция“, за които обаче останалите свидетели са категорични, че са се осъществили в по-късен момент- след 2010-2012 г. според свидетеля М.Б., през 2012 г. според свидетелката Б. и преди 3-4 години според свидетеля К.. В същото време нито един от свидетелите на ищците не дава показания за състоянието на имота в момента, за това че същият е изоставен и не се обработва от никого в последните години.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено 3 владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.

Съгласно разясненията, дадени в Решение № 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, Iг. о. и Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № ***/2012 г., I г. о. без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно- да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато. В чл. 83 ЗС е установена оборимата презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди.

С оглед на така събраните доказателства и предвид характеристиките на владението не може да се направи категоричен и обоснован извод за това, че ищцата е упражнявала такова върху имота за период по-дълъг от 10 години. Нейните действия са били еднократни и са се свеждали до ползването на земята в продължение на две последователни години около 2012 г., съответно до 2013-2014 г. След това не се установява имотът да е бил реално ползван от нея, да е засаждан, изораван, ограждан или по какъвто и да било друг начин поддържан. Достъпът до него е бил свободен, можело да се осъществи от всеки и е изглеждал изоставен.

Ето защо не се доказва ищцата да е упражнявала владение върху имота в 4 продължение на 10 години и не е придобила правото на собственост върху него.

Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника А. Б. следва да бъде присъдена сумата от 50 лева разноски за свидетел.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на адвокат Ж. Б.-Н. и ЕАД „Ц. Ч.“, следва да бъде присъдена сумата от по 465.69 лева за адв. възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. М., ЕГН **********, адрес: село К.К., ул. ***, срещу А. Г. Б., ЕГН **********, адрес: ****, К. Д. Т., ЕГН **********, адрес: **** и Г. Д. В., ЕГН **********, адрес: село К.К., ****, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. Б., К. Д. Т. и Г. Д. В., че Т. В. М. е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с № ****, кв. *** по регулационния план на село К.К., област П., одобрен със заповед № *** от *** г, заповед № *** от 2001 г. и заповед № *** от 2017 г., с площ от 293 кв.м., който поземлен имот е включен в УПИ ****, ****, ****- общ. обсл. дейности и жил. застр. при граници: от север и от запад улици, от изток ПИ ****, от юг ПИ ***.