Решение № 7063 от 20.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7063 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20241100512624 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК .

Образувано е по жалба с вх. № 64427/20.09.2024г. на длъжника Етажна собственост в жилищна сграда с адрес: гр.София, ул. ****, срещу отказа на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 по изпълнително дело № 20247900401566 да намали размера на разноските по делото за адвокатско възнаграждение на взискателя „Р.С.” ООД, който отказ е обективиран в постановление на съдебния изпълнител от 03.09.2024г.

Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител неправилно е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение от 1056 лева не е прекомерен с оглед извършеното действие по подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Моли въззивния съд да отмени отказа на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 и да намали адвокатския хонорар, определен по изпълнителното дело.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят „Р.С.” ООД е подал писмено възражение, с което е оспорил основателността на жалбата. Посочил е, че минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004г. възлиза на сумата от 1075,16 лева, поради което претендираното от него такова в размер на 1056 лева с ДДС не се явявало прекомерно. Допълва, че заплатеното на адвоката възнаграждение възмездява действията по образуване на делото и по осъществяване на процесуално представителство. Длъжник по делото била етажната собственост с множество отделни собственици. Делото било образувано преди повече от месец и до момента нямало погасяване на задължението, 1 което налагало извършването на множество правни и фактически действия за удовлетворяване на вземането. В молбата за образуване на изпълнителното дело били посочени няколко изпълнителни способа. Предвид липсата на доброволно изпълнение, не можело да се приеме, че взискателят единствено е образувал изпълнителното дело. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Р.М. с рег. № 790 е представил писмени мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Посочено е, че задължението по изпълнителното дело не е заплатено, поради което се дължало заплащането на адвокатско възнаграждение както за образуване, така и за процесуално представителство и защита. Размерът на заплатения от взискателя адвокатски хонорар бил по-нисък от минималния такъв, определен по реда на Наредба № 1/2004г.

Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20247900401566 по описа на Р.М. с рег. № 790 е образувано по молба на взискателя „Р.С.” ООД от 08.08.2024г., подадена чрез адв. С.Б. от САК, въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2024г. на Софийски градски съд, I I „Д” въззивен състав, с който етажните собственици от етажната собственост, находяща се в гр.София, ул.

**** са осъдени да заплатят на „РИ-СОФ” ООД сумата от 5368,86 лева – възнаграждение за извършени строително монтажни работи, ведно със законната лихва от 17.01.2017г. до окончателното плащане; сумата от 536,89 лева – неустойка за забава в плащането и сумата от 9097,84 лева, ведно със законната лихва от 17.01.2017г. до окончателното плащане.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен следния начин на изпълнение – налагане на запор върху вземанията на Етажната собственост от отделните собственици.

Към молбата за образуване е представено пълномощно от взискателя в полза на адв.С.Б., както и договор за правна защита от 07.08.2024 г., с който е уговорено, че адвокатът ще изготви и подаде пред съдебния изпълнител молба за образуване на изпълнително дело, ще предостави процесуално представителство и защита по изпълнителното дело, както и че ще извършва всички необходими действия до окончателното приключване на производството, за което е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1056 лева с ДДС, платимо по банков път. Представена е фактура и платежно нареждане от 08.08.2024г., от които се установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено.

Изготвена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 59694/08.08.2024г., която е връчена на длъжника на дата 16.08.2024г. В поканата е посочено, че длъжникът дължи заплащането на сумата от 1056 лева – адвокатски хонорар по изпълнителното дело.

На 30.08.2024г. е постъпила молба от длъжника, в която се съдържа искане за намаляване на приетото по изпълнителното дело адвокатско 2 възнаграждение поради неговата прекомерност.

С постановление от 03.09.2024г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, като длъжникът е уведомен за това на дата 10.09.2024г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното производство е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от същата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

Съобразно задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС при направено възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. дали има съответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на защитата при упражняване на съответните процесуални права.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1056 лева с ДДС, платимо по банков път, за което са представени доказателства.

В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което за осъществената защита от пълномощника на взискателя се дължат само предвидените в чл. 10, т. 1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200, 00 лева, като върху него следва да се начисли и ДДС, доколкото по делото са налице доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС. Поради това по изпълнителното дело дължимо се явява единствено адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева с ДДС.

3

На този етап от развитието на изпълнителното производство не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие за предприети действия по принудително изпълнение. Видно е от представения препис от изпълнително дело № 20247900401566, че действия извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело не са предприемани. Посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнително производство по чл. 426 от ГПК не може да се приеме като действие по водене на делото, което да оправдае присъждане на възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК по своята същност то представлява реквизит на молбата, имащ отношение към нейната редовност, като при негова липса приложение следва да намери чл. 129 от ГПК и тя следва да бъде върната, ако нередовността на бъде отстранена, освен ако в нея е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. По същия начин е прието и в т. 10 от ТР № 2/2013 г. Следователно, самото образуване на изпълнително дело е предпоставено от посочване на начин на изпълнение. Освен това, липсват и данни по делото да е бил наложен поисканият запор. Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени по изпълнителни способи, които не са приложени. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл.10, т. 2 от Наредбата.

Предвид изложено, настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по атакуваното постановление от 03.09.2024г., с което е отказано намаляването на заплатения от взискателя адвокатския хонорар, следва да бъдат отменени за разликата над сумата от 240,00 лева с ДДС до приетия размер от 1056,00 лева с ДДС като незаконосъобразни, а размерът на престираното от „Р.С.” ООД адвокатското възнаграждение - да се намали до размера на сумата от 240,00 лева с ДДС - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Р.М. с рег. № 790, обективирани в постановление от 03.09.2024г., с което е отказано да се намали по възражение на длъжника Етажна собственост в жилищна сграда с адрес: гр.София, ул.

**** размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20247900401566 „Р.С.” ООД от 1056,00 лева с ДДС на 240,00 лева с ДДС като незаконосъобразни и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „Р.С.” ООД, ЕИК ****, по изпълнително дело № 20247900401566 по описа на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 до размера на сумата от 240,00 лева с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5