Решение № 197 от 29.05.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. К., 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100597 по описа за 2026 година

Предявен е иск, с правно основание по чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал.

4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.

Ищцата - П. Ц. К. твърди, че е страна по Договор № 50309089 от 13.09.2024г. за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ сключен с КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД. Съгласно този договор трябвало да върне сумата по кредита, която се явявала сума от 516.50 лева, при сума на получаване 500.00 лева, при срок на кредита от 1 месец. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора е следвало да сключи Договор за възлагане на поръчителство с дружеството „Кредит Гаранция“ ЕООД с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за кредит. Твърди, че сключила Договор за възлагане на поръчителство от 13.09.2024г. с дружеството Кредит Гаранция ЕООД с цел да бъде обезпечен, сключеният договор за кредит, по силата на който договор следвало да заплати възнаграждение в размер на 133.50 лева. Счита, че Договор № 50309089 от 13.09.2024г. за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Този договор намира и за недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор № 50309089 от 13.09.2024г. за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целият срок за кредита или е променлив. Нарушението е още по съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план 1 има отбелязване какъв е обшият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата й и е основание за недействителност на Договор № 50309089 от 13.09.2024г. за потребителски кредит тип „Кеш на ден“.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая имали погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в Договор № 50309089 от 13.09.2024г. за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ и договор за гаранция е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така претендираната сума по Договор № 50309089 от 13.09.2024г. за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ и Договор за поръчителство не е индивидуализирана по никакъв начин, не става ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Това не било сторено от кредитодателя, а единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума.

Това създавало невъзможност да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Твърди, че разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор № 50309089 от 13.09.2024г. за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на 2 възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо няма никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Твърди, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Твърди, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, точка 1 от ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за 3 паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.

Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.

11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.1, ал.2 от Договор № 50309089 от 13.09.2024г. за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, защото така посоченият чл.1, ал. 2 от договора предвижда, че за да й бъде отпуснат кредит е необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е. въз основа на чл.1, ал. 2 от договора е длъжна да сключи договор за поръчителство, за да й бъде отпуснат кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължавала да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 200% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.1, ал.2 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави. Твърди, че клаузата на чл.1, ал. 2 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е и в неин ущърб, като потребител (чл.143, ал.1 от ЗЗП).

Твърди, че клаузата на чл. 1, ал.2 от Договор за кредит е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, съгласно който текст - неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл. 1, ал.2 4 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.