Решение № 10271 от 21.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10271 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Ш при участието на секретаря Г.Х. като разгледа докладваното от М. Ш Гражданско дело № 20211110134526 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от “............................. ЕАД против М. С. М. и М. М. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при квоти съответно 1/8 и 7/8, както следва: сумата от 552,81 лв. за доставена от дружеството до топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ж.к. Красно село – кв. ....................., бл. ..............., вх. Е, ет. 8, ап. 111, аб. № ................., топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 113,41 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.05.2021 г., главница за дялово разпределение в размер на 28,61 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 7,00 лв. за периода от 30.06.2018 г. до 20.05.2021 г. Претендира разноски.

В исковата молба и в молба от 02.08.2021 г. ищецът твърди, че ответниците са наследници на М. Т. Цакова, Д. И. М., както и на Нина Д. М. и са собственици на процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците.

Това е така, понеже исковата молба е връчена за отговор на двамата ответници редовно /л. 56 и л. 57/ на адреса, който фигурира за тях по ГРАО – както п.а., така и н.а.

/л. 52/. Първото с.з., в което е даден ход на делото, е от 04.07.2022 г. За с.з. от 06.06.2022 г. ответницата е призована редовно чрез работодател /л.69/, а ответникът по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, като е предупреден за тези процесуални последици с предходновръчените актове. В това с.з. от 06.06.2022 г. ответницата се е явила лично и 1 съдът е уважил молбата й да бъде отложено делото, за да си ангажира адвокат. Това е сторено от нея и последното с.з. от 04.07.2022 г. е първото, в което е даден ход на делото и ответниците са представлявани от адвокат. За това с.з. те са били уведомени от предходното с.з. В с.з. от 04.07.2022 г. са представени молби, именувани отговор на исковата молба, но съдът намира, че към 04.07.2022 г. срокът за отговор по чл. 131 ГПК е бил отдавна изтекъл. Предоставянето на част от книжата на ответницата в с.з. от 06.06.2022 г. е повторно и има правната стойност на извършена справка по делото.

Съдът е предоставил препис от първоначалната искова молба, който е бил наличен по кората на делото. Това е посочено и в самия протокол.

Поради това молбата от 04.07.2022 г./л. 93 и сл./ е становище по делото, като се отчитат единствено непреклудираните твръдения. Ответниците не оспорват да са собственици на имота поради наследяване при посочените квоти; не оспорват доставката на ТЕ и размера на иска. Сочат, че не живеят в имота, а другаде, поради което не са потребители на ТЕ. Оспорват единствено наличието на облигационно отношение. Същите изявления са направени от процесуалния представител в о.с.з.

Докладът по делото е изменен при отчитане на тези твърдения.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

Като безспорно е отделено в първото съд. заседание от 04.07.2022 г., че до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. Красно село – кв. ....................., бл.

..............., вх. Е, ет. 8, ап. 111, аб. № ................., в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество и количество и цена; размерът на исковете; че наследодателите на ответниците - М. Т. Цакова и Д. И. М. са придобили процесния имот в режим на СИО съгл. нот. акт № 84, том XXXVI, дело № 7284/1974 г. от 28.12.1974 г.; че Д. М. е починал през 2001 г. и е оставил наследници преживяла съпруга М. Т. Цакова и дъщеря Нина Д. М., като Нина Д. М. е починала през 2010 г., а М. Цакова през 2019 г.; че ответниците са преживял съпруг на Нина Д. М. и дъщеря на последната и са собственици на съотв. 1/8 и 7/8 ид.ч. от процесния имот по наследство; размера на исковете; че е настъпила забава на ответника за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.

В тежест на ищеца е възложено да докаже, че е съществувало между страните облигационно отношение в сочения исков период относно имота.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Страните не спорят, а и е видно от нот. акт № 84, том XXXVI, дело № 7284/1974 г. от 28.12.1974 г. /л. 9/, че М. Т. Цакова и Д. И. М. са придобили правото на собственост върху процесния имот в режим на СИО по силата 2 на СК от 1968 г., като бракът им е съществувал като непрекратен и към 1985 г., когато е приет СК от 1985 г. Бракът между тях е прекратен със смъртта на съпруга Д. И. М. през 2001 г. /л. 41 и сл./. По този начин към 2001 г. преживялата съпруга М. Т. Цакова е притежавала ¾ ид.ч. от имота / ½ по силата на прекратяване на СИО и половината от ½ по наследство/, а роденото от брака дете - дъщеря Нина, е придобила по наследство от баща си останалата ¼ ид.ч. от имота. Нина М. почива през 2010 г. и нейни наследници са ответниците – преживял съпруг и дете, като всеки от тях получава по 1/8 ид.ч. по наследство. След смъртта на М. Т. Цакова през 2019 г. притежаваните от нея ¾ ид.ч. от имота са придобити от внучка й – ответницата, по заместване. По то начин ответницата М. М. М. е собственик на 7/8 ид.ч. от имота, а другият ответник М. С. М. – на 1/8 ид.ч. от имота.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците или техните наследодатели да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и ответниците като собственици за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са надлежно публикувани.

Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва върху тях.

Ответниците не спорят, а и се установява от приложените фактури и справка /л.

16 и сл./, че за процесния период е доставена ТЕ на цена общо 552,81 лв. /542,52 лв. + 10,29 лв. по изравняване/. Представени са протоколи за липса на предоставен достъп за реален отчет от ФДР /л.86 и сл./, неспорени.

За процесния период е дължима и такса за дялово разпределение за имота в размер на 28,61 лв., чийто размер се установява от справката по аб. номер и останалите писмени доказателства, неоспорени. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество.

Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът не оспорва това вземане. За периода от 15.09.2018 г. до 20.05.2021 г. дължимата лихва за забава е в размер на 113,41 лв.

Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради 3 което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 7 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

От тези суми ответникът М. С. М. дължи 1/8 или 69,10 лв. за доставена ТЕ, 14,18 лв. лихва за забава и 3,58 лв. – главница за дялово разпределение.

От тези суми ответницата М. М. М. дължи 7/8 или 483,70 лв. за доставена ТЕ, 99,26 лв. лихва за забава и 25,03 лв. – главница за дялово разпределение.

По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 100 лв. дт, дължат се и 100 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК, както и 10 лв. за съд. удостоверения. Всеки от ответниците е сторил по 150 лв. разноски – заплатен в брой адв. хонорар. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат 207,90 лв. разноски. На всеки от ответниците се дължат по 1,49 лв. разноски. Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, да заплати н а „............................. ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 69,10 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г . относно топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. Красно село – кв. ....................., бл. ..............., вх. Е, ет. 8, ап. 111, аб. № ................., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /17.06.2021 г./ до окончателното й погасяване, лихва за забава в размер на 14,18 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.05.2021 г. и сумата от 3,58 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва за периода от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 0,87 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до 20.05.2021 г.

ОСЪЖДА М. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, да заплати н а „............................. ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на 483,70 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г . относно топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. Красно село – кв. ....................., бл. ..............., вх. Е, ет. 8, ап. 111, аб. № ................., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /17.06.2021 г./ до окончателното й погасяване, лихва 4 за забава в размер на 99,26 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 20.05.2021 г. и сумата от 25,03 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. , ведно със законна лихва за периода от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 6,09 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до 20.05.2021 г.

ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“ и М. М. М. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади“, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „............................. ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 207,90 лв. – разноски.