Решение № 256 от 20.05.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Разлог, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240100789 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, подадена от В.И.Р., ЕГН*, адрес: *, ч/з адв. Н.М.М. АК-Я., съд. адрес: *, с/у „Ю.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, с управител И.Х.К..

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е упражнил правото си на отговор и е предявил насрещен иск, с който се иска осъждането на ищцата да заплати сумата, представляваща непогасена главница от 705,27 лева по Договор за кредит №*/22.03.2023 r., ведно със законната лихва от датата на настоящия иск (29.08.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението; падежирала непогасена възнаградителна лихва от 24,76 лева за периода от 21.06.2024 г. до 11.08.2024 г. (датата на предсрочната изискуемост) и лихва за забава от 102,27 лева за периода от 12.08.2024 г. (денят следващ предсрочната изискуемост) до 29.08.2025 г. (дата на насрещния иск).

В ИМ се твърди, че на 22.03.2023 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потреб. кредит №*, по силата на който е получила в собственост сумата от 1`500.00 лв., при фиксиран год. лихвен % от 22.00% и ГПР от 56.40% при срок на кредита от 24 месечни вноски. Ищцата сочи, че паралелно с това, съгласно цитирания договор, следвало да заплати и такса за разглеждане от 445.50 лева като размерът на вноската за такса разглеждане е от 18.57 лева и се кумулирала в падежната вноска по кредита.

Излага доводи за противоречие на клаузата за заплащане на тази такса с разпоредбата на чл.10а ЗПК, както и че ч/з нея се заобикаля законът, тъй като това представлява дейност по усвояване на кредита. Сочи, че единствената цел на тази такса е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя, поради което същата противоречи и на добрите нрави, както и че представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19. ал.4 ЗПК, поради което е нищожна. Сочи че, тъй като противоречието м/у клаузата за такса за разглеждане и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1, във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл.9, ал.1 от договора.

Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна клаузата за такса за разглеждане, обективирана в договор за кредит №*, от 22.03.2023 г., 1 сключен м/у В.И.Р., ЕГН*, и „Ю.Б.“ЕООД, ЕИК*, като противоречаща на добрите нрави.

Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че процесният договор е бил сключен от разстояние при спазване на всички законови изисквания. Поддържа, че процесната такса не е свързана с усвояване или управление на кредита, както и че същата е била включена в годишния % на разходите по договора и е посочена в погасителния план към него.

В срока по чл.131 е предявен насрещен иск от страна на ответника, с който се претендират незаплатен от ищцата остатък от главница, ведно с дължими лихви. Твърди, че поради изпадане в забава повече от 50 дни, считано от 22.06.2024 г. дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомило ищцата с нарочно уведомление, поради което претендира целия дължим остатък от главницата, ведно с падежирала непогасена възнаградителна лихва и лихва за забава.

В срока по чл.131 ГПК, не е постъпил отговор на насрещната ИМ.

Съдът като прецени събраните по делото док-ства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК, във вр. с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит, в който е била включена оспорената клауза, както и наведените твърдения, че същата противоречи на закона, заобикаля закона и противоречи на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания при сключване на договора.

По предявения насрещен иск по чл.240, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен м/у страните валиден договор за потреб. кредит, по силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата от 1`500,00лв., а за ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита, настъпване падежа на претендираното задължение и обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем, както и размера на дължимата сума.

При доказване на горните обстоятелства, ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил претендираните вземания.

От фактическа страна:

По делото е приет Договор за потреб. кредит №* от 22.03.2023 г., сключен м/у ищцата в качеството на клиент и ответното дружество в качеството на кредитор, по силата на който дружеството е отпуснало на ищцата кредит от 1`500,00 лв. с период от 24 месеца, при фиксиран год. лихвен % от 22,00% и год. % на разходите 56,40%, с посочена обща сума на лихвите за периода 368,31 лв., такса за разглеждане от 445,50 лв. и общ размер на всички плащания 2`313,81 лв. По отношение таксата за разглеждане в договора е посочено, че същата се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит и бива възстановена от клиента заедно с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, който е приложение към договора за кредит. Посочено е още, че таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В приложения към договора за кредит погасителен план са посочени общо 24 месечни погасителни вноски от по 96,39 всяка от тях, с изключение на последната вноска, която се равнява на 96,84 лв.

В приложеното на л.10 и сл. по делото рамково споразумение за потреб. кредити, сключено м/у страните, т.8.4. е посочено, че таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор кредит или изменения на споразумението по т.6.10 от процедурата.

По делото е прието заключение на ССчЕ, което след преценка по реда на чл.202 ГПК, следва 2 да бъде кредитирано като обективно и компетентно изготвено. ВЛ е установило, че процесният кредит е бил усвоен в пълен размер от 1`500,00 лв. от ищцата. Установило е също така, че по процесния договор за кредит са били извършени плащания общо от 1`806,49лв., от които 794,62 лв. главница, 294,76 лв. възнаградителна лихва, 44,77 лв. обезщетение за забава, 412,50 лева - съд. и извънсъд. разходи за събиране на вземане и 259,84 лв. такса за разглеждане.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит - 22.03.2023 г., приложение намира ЗПК, обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер. От приетото заключение на ССчЕ се установява, че заемната сума е била предоставена, поради което договорът се счита за сключен.

По предявения иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД

В чл.10а ЗПК, законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на адм. разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият адм. разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потреб. кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл.10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК, ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит.

Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и при сключване на договора - за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация. В случая уговорената такса за разглеждане представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл.10а, ал.2 от ЗПК, забрана. В приложения рамков договор, сключен м/у страните, изрично е посочено, че таксата се заплаща за преглед на искането за кредит, осигуряване на средства по кредита и сключване на договора, които се припокриват напълно с основната услуга, като по делото липсват докства, от които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Ако има услуга, която оскъпява продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на цената му, а не с начисляване на такси по чл.10а от ЗПК. В този смисъл е и практиката на съдилищата, намерила отражение в Решение №1441 от 12.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. №5977/2023 г.

Предвид гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По насрещния иск по чл.240, ал.1 ЗЗД.

От приетото заключение на ССчЕ се установява, че ищцата е заплатила по кредита сума общо от 1`806,49лв, като от тази сума с 794,62 лв. е била погасена главницата, а с 259,84 лв. таксата за разглеждане. Предвид нищожността на клаузата, предвиждаща такса за разглеждане, платената сума от 259,84 лв. следва да бъде отнесена за погасяване на главницата. Отделно от това, по делото липсват док-ства за обявяване на предсрочна 3 изискуемост на цялото оставащо задължение по договора за кредита, въпреки дадените с доклада по делото указания на ответника в този смисъл по реда на чл.146, ал.2 ГПК, и посоченото че е представено Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемност, но реално същото не се съдържа в кориците/ел.досие на делото. Ето защо съдът приема, че не е налице предсрочна изискуемост и по реда на чл.235, ал.3 ГПК, следва да се вземат предвид единствено настъпилите падежи на вноските за главница до приключването на устните състезания. Общият размер на тези падежирали вноски за главница се равнява на 705,27 лв., като от тях по изложените по-горе съображения съдът приспада платения размер на таксата за разглеждане по прогласената за нищожна клауза от 259,84 лв., поради което предявеният насрещен иск следва да бъде уважен за сумата от 445,43 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над този размер до пълния предявен размер от 832,30 лева. Доколкото след отнасяне на платената такса за разглеждане към главницата и съобразяване на вече платените суми не се установява непогасено падежирало задължение в уважения размер, претенциите за възнаградителна лихва и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като недоказани по основание и размер.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Платената държ. такса от 92,55 лв. /47,32 €/ следва да се присъди в пълен размер, тъй като тя е платена по уважения отрицателен установителен иск. Ищецът претендира и заплатеното адв. възнаграждение от 271,50 €.