Решение № 3423 от 06.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3423 гр. С., 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110163428 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от И. Т. В., с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. С., /адрес/ чрез адв. Д. Т. срещу /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1336, р- н Л., /адрес/, /адрес/ представлявано от управителите: Б.А.Р. и З.Н.Д., с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумите от:

1. 1 728.62 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит за покупка на стоки и услуги с номер ********** от 13.10.2008 г.;

2. 516.71 лв., възнаградителна лихва, дължима за периода от 27.02.2009 г. до 29.10.2008г.;

3. 179.84 лв., законна лихва за забава, дължима върху главницата за периода от 30.03.2009 г. до 17.02.2010г.;

4. Законната лихва върху главницата в размер на 1 728.62 лв., считано от 01.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането;

5. 48.50 лв., направените от заявителя разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.04.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 841/02.03.2010г. по частно гражданско дело № 1428/2010г, по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1980/2021 г. по описа на ЧСИ Т.М., с per. № **** в КЧСИ.

Сочи се, че на 09.04.2010 г. по частно гражданско дело № 1428/2010г г., Районен съд Бургас, след като е установил, че е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 841/02.03.2010 г. по ч. гр. д. № 1428/2010г., на основание чл. 404, т. 1 и чл.

405, ал. 1 ГПК издава Изпълнителен лист от 09.04.2010 г., с който осъжда И. Т. В. да заплати на /фирма/ горепосчоените суми.

Поддържа се, че едва през 2021 г. /фирма/ е поискало образуване на изпълнително дело въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 09.04.2010г. от Районен съд - Бургас по ч.г.д.

№ 1428 от 2010г.

1

Сочи се, че всички вземания, предмет на частно гражданско дело № 1428/2010г, Районен съд - Бургас, са погасени по давност, тъй като за периода от 2010 г. до настоящия момент не са налице хипотези на спиране и прекъсване на давността.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Въвеждат се твърдения, че по молба на /фирма/ на 02.06.2010 г. е образувано изп, дело № 470/2010 г. по описа на ЧСИ Т.М., с рег. № **** към КЧСИ въз основа на процесния изпълнителен лист, като с молбата са възложени на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ. На 03.06.2010 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, а на 27.08.2010 г. е наложен запор в /фирма/ /тогавашно наименование **********/.

Сочи се, че на дата 15.05.2015 г. между /фирма/ в качеството му на цедент и /фирма/ ЕИК *********, в качеството му на цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който /фирма/ е прехвърлило вземанията си по сключените с И. Т. В. Договор за кредит № **********, на /фирма/ На 27.07.2015 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от /фирма/. На 11.11.2015 г. е изпратено запорно съобщение до /фирма/. На 03.06.2016 г. взискателят е депозирал молба за насрочване на дата за опис на движимите вещи на длъжника. На 18.07.2016 г. до длъжника и взискателя за изпратени съобщения, с които са уведомени за насрочения опис на движими вещи. На 09.02.2017 г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал да бъде извършена справка в НАП за трудови договори, движима и недвижима собственост, банкови сметки. На 13.09.2017 г. взискателят е депозирал молба за извършване на справка БНБ и налагане на запори. На 27.02.2019 г. взискателят е депозирал молба за извършване на справка НОИ и налагане на запор, вследствие на което е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника *********. В периода от дата 09.04.2019 г. до 31.08.2020 г. по изп, дело № 470/2010 г. са постъпвали регулярни суми за погасяване на дълга на длъжника.

Сочи се, че след като изп. дело № 470/2010 г. е било прекратено, взискателят е изтеглил процесния изпълнителен лист и на 14.06.2021 г. е образувано ново изпълнително производство, като е образувано изп. дело № 1980/2021 г., отново по описа на ЧСИ Т.М., по което на 30.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до /фирма/ Твърди се, че изпълнителните действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което тя не е изтекла. Цитирана е съдебна практика.

Претендират се разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

Ищецът И. Т. В. и /фирма/ са били страни по ч.гр.д. № 1428/2010 г. на Районен съдБургас – заповедно производство по реда на чл. 404, ал. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК. На 09.04.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на /фирма/ за сумата от: 1 728,62 лв., представляваща главница по договор за кредит от 13.10.2008 г., сумата от 516,71 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 27.02.2009 г. до 29.10.2008 г., сумата от 179,84 лв. – законна лихва за забава, дължима върху главницата за периода от 30.03.2009 г. до 17.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1 728,62 лв., считано от 01.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 48,50 лв., представляваща направените от заявителя разноски по делото (платена държавна такса).

По молба на взискателя /фирма/ от 02.06.2010 г. е образувано изп.дело № 470/2010 г. по описа на ЧСИ Т.М., рег. № **** в КЧСИ. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

2

На 03.06.2010 г. съдебният изпълнител е извършил справки за длъжника и неговото имущество, респективно е изпратил и покана за доброволно изпълнение до длъжника И. Т.

В., която е върната в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.

На 27.07.2015 г. /фирма/ е конституирано като взискател по изпълнителното дело, въз основа на договор за цесия с „/фирма/ от 15.05.2015 г. и с молба от същата дата е възложило на съдебния изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че И. В. е уведомен за така извършената цесия.

На 13.10.2015 г. съдебният изпълнител е извършил справки за наличие на банкови сметки на длъжника в кредитни институции в страната и е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника И. Т. В., в която като взискател е посочено /фирма/. Последната е върната с отбелязване, че адресът е преместен.

Със запорно съобщение, с изх. № 49048/11.11.2015 г., отправено до *********** е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника. Съобщението е входирано в банката под № 2020/15.01.2016 г., като видно от поставен щемпел върху същото, към дата 12.11.2015 г. лицето не е клиент на банката /л. 136 от делото/.

С молба вх. № 20995/03.06.2016 г. /л. 143 от делото/ взискателят /фирма/ е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника И. Т., находящи се на домашния му адрес.

На 28.07.2016 г. ищецът е получил чрез своя баща покана за изпълнение с изх. № 42842/18.07.2016 г. /л. 146-147 от делото/, касаеща вземанията, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1428/2010 г. по описа на РС-Бургас. Със същата длъжникът е уведомен за насрочения опис на движими вещи.

С молби от 09.02.2017 г., 13.09.2017 г. и 27.02.2019 г. ответникът в качеството си на взискател по изпълнителното дело е поискал от ЧСИ М. извършването на справки за длъжника и неговото имущество, респективно предприемането на изпълнителни действия. С последната молба вх. № 06956/27.02.2019 г. взискателят /фирма/ е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка в Регистъра на трудовите договори към НОИ за наличието на валидно сключени трудови договори на името на длъжника, като с оглед резултата от извършената справка, да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

Със запорно съобщение, с изх. № 7100/13.03.2019 г. /л. 158 от делото/, отправено до /фирма/ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С постановление от 10.03.2021 г. ЧСИ Т.М. е прекратила изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

По молба на взискателя /фирма/ от 14.06.2021г. е образувано изп.дело № 2021****0401980 по описа на ЧСИ Т.М., рег. № **** в КЧСИ.

Със запорно съобщение, с изх. № 24689/30.06.2021 г. /л. 54 от делото/, отправено до ********* е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като 3 кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност.