Решение № 4145 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4145 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100502366 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 22612/13.12.2024 г., постановено по гр. д. № 50602/2024 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав, са отхвърлени изцяло предявените от В. В. А. срещу ,,БДЖ - Товарни превози” ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението й от длъжността „Главен експерт, условия и качество на превозите” в отдел „Организация на превозите”, дирекция „Управление на превозите” при Централно управление на ,,БДЖ - Товарни превози” ЕООД, извършено със заповед № 269 от 26.07.2024 г. на инж. Х.К., управител на ,,БДЖ - Товарни превози” ЕООД и отмяната му, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й на същата длъжност.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца В. В. А. чрез адв. З. Д. (с пълномощно по дело СРС – л. 2) с твърдения, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че работодателят й е наложил дисциплинарно наказание (уволнение) заради положителни резултати от алкохолен тест с дрегер, проведен два пъти заради съмнения относно първоначалното измерване. Макар да е установено, че тя е консумирала алкохол в почивката си, оспорва се точността на измерванията, тъй като резултатите се различават, което затруднява точното определяне на съдържанието на алкохол в кръвта. Също така се оспорва позицията на ответника, възприети и от СРС, според която различните стойности определят тежестта на наказанието, като в случая няма доказателства за вреди за работодателя и инцидентът е еднократен.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ,,БДЖ - Товарни превози” ЕООД чрез юрк. И.П. (с пълномощно към ОВЖ), с който се 1 оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че на 25.07.2024 г. при рутинна проверка с Dräger Alcotest 6810 в Централното управление на ,,БДЖ - Товарни превози” ЕООД В. В. А. е дала две последователни положителни проби (1.85‰ и 2.01‰).

Според доказателствата тя не е изпълнила основните си трудови задължения, като е пристъпила в работа в състояние, което не й позволява да изпълнява възложените задачи, тъй като е консумирала алкохол в работно време. Нарушението е квалифицирано като тежко поради високото съдържание на алкохол и риска за безопасността, което води до дисциплинарно уволнение. Твърденията за неправилни показания на алкохоломера и различното отношение към други служители не са приети, тъй като всеки случай се оценява индивидуално и доказателствата за уреда са категорични.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива в случая не се констатират. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ искове от В. В. А. срещу ,,БДЖ- Товарни превози” ЕООД за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед на работодателя, за незаконно и за неговата отмяна, както и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Главен експерт, условия и качество на превозите” в отдел „Организация на превозите”, дирекция „Управление на превозите” при Централно управление на ,,БДЖ - Товарни превози” ЕООД Между страните по делото е безспорно, че: са сключили трудов договор № 319/30.11.2023 г. В. В. А., в качеството й на служител, и работодателя ,,БДЖ - Товарни превози” ЕООД, като ищцата е назначена на длъжност „Главен експерт, условия и качество на превозите” в отдел „Организация на превозите”, дирекция „Експлоатация” при Централно управление на ,,БДЖ - Товарни превози” ЕООД; на 25.07.2024 г. комисия от служители в отдел „Здравословни и безопасни условия на труд и околна среда” и отдел „Администриране на персонала” са извършила проверка с алкохоломер за употреба на алкохол на В. В. А., като двете последователни проби са отчели резултат 1,85 промила и 2,01 промила;

Със заповед № 269 от 26.07.2024 г. на ищцата В. В. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Основният спор в настоящото производство е съсредоточен относно въпроса дали тежестта на нарушението обуславя налагане на наказание дисциплинарно уволнение.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За възникване на правото за отмяна на уволнението му ищецът следва да установи, че:

1. Между страните е сключено трудово правоотношение, по силата на което ищцата е назначена на длъжност „заместник главен счетоводител“ към отдел „Административно-счетоводно обслужване“, което правоотношение е изменено с 2 допълнителни споразумения от 03.02.2020 г. и 13.04.2020 г.;

2. Уговорката между страните от 13.04.2020 г. за промяна на срока на договора е недействителна поради злоупотреба с право от страна на работодателя.

Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана за това, че на 25.07.2024 г. в рамките на работното си време и на територията на работното си място е дала положителна проба с резултат 2,01 промила концентрация на алкохол в кръвта.

Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като е изискал обяснения от работника за вменените му нарушения.

Изискването на обяснения именно в рамките на дисциплинарно производство има за цел да гарантира възможността на служителя да изложи в пълнота своята позиция по вмененото нарушение така, че тя да бъде съобразена при преценката на работодателя, което в случая е гарантирано – в поканата от 26.07.2024 г. нарушението е индивидуализирано по време и обективни признаци в степен, достатъчна за ищцата да разбере в извършването на какво дисциплинарно нарушение е обвинена и да изложи своята защитна теза, както е и сторила.

Същата не оспорва, че се е намирала в нетрезво състояние, като в дадените на следващия ден писмени обяснения посочва като причина научаването на вестта за смъртта на неин близък приятел.

Процесната заповед съдържа всички обективни признаци на вмененото нарушение – същото е описано по време и място на извършването му и по начин, позволяващ както защитата на работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да извърши съда. Заповедта, с която се налага наказанието, изхожда от лице, упражняващо работодателската власт, мотивирана е и по ясен и достъпен начин, като описва причините, поради които работодателят е приел нарушението на трудовата дисциплина за изключително укоримо, поради което е наложил и най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Т.е. при налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати нарушения на установената в КТ процедура.

Както вече бе посочено ищецът не спори по отношение на въпросите, извършено ли е вмененото нарушение, дали то е виновно извършено и дали наложеното за него наказание се явява съответно. Ето защо и въззивният съд препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционният съд, които стават част от настоящото изложение.

С оглед на изложеното съдът категорично приема, каквото признание е направила ищцата в обясненията до работодателя си и в хода на първоинстанционното производство, че В. В. А. е извършила нарушение на трудовата дисциплина, като е изпълнявала служебните си задължения след употреба на алкохол.

Съдът намира наложеното наказание за съответно на констатираното дисциплинарно нарушение, като споделя изводите на СРС в тази насока, към които препраща на основание чл. 272 ГПК. За да отговори на релевираните във въззивната жалба доводи и възражения настоящият въззивен състав излага следните допълнителни съображения:

В практиката на ВКС трайно се приема, че доколкото с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът – работник или служител, отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, то предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова в исковата молба ищецът трябва да посочи всички факти и обстоятелства, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.

При констатиране нарушение на трудовата дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а 3 именно тежестта на нарушението /определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя (напр. решение № 50027 от 11.09.2023 г. по гр. д. № 856/2022 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60166 от 6.07.2021 г. по гр. д. № 2405/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др.).

Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно наличието на това съответствие съдът извършва контрол дали наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случай, че при съобразяване на тези обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се отменя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение. Целта на закона е да бъде осигурено съответствие на тежестта на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение.

Първият от установените с разпоредбата критерии е тежестта на нарушението. От значение за приложеното на този критерий е значимостта на неизпълненото задължение за работодателя, както и това дали неизпълнението е пълно или частично. Също така трябва да бъдат взети предвид обществената значимост на професията, която се отразява на тежестта на нарушението, характера на изпълняваните трудови функции, а също така както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици за работодателя (тъй като от нарушението могат да настъпят вреди както за работодателя, така и за трети лица, за които да бъде ангажирана отговорността на работодателя).

Вторият критерий изисква преценка на обстановката, при която работникът или служителят е изпълнявал трудовите си функции – дали е действал в нормална за изпълнението на трудовите си задължения обстановка, или са били налице странични фактори, които са довели до отклонение от същата и са принудили работника или служителя да действа в отклонение от установените му задължения. Последният критерий обхваща цялостното поведение на работника или служителя, свързано с изпълнението на трудовите му задължени, като се има предвид както поведението му преди извършване на нарушението, така и това след това. Следва да се прецени дали нарушението е извършено умишлено или при небрежност, както и каква е степента на същата, предприемал ли е работникът или служителят действия по ограничаване на последиците от нарушението, какво е последващото отношение към извършеното от него и проявява ли критичност към действията си.