Разпореждане № 1229 от 23.10.2025, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1229 гр. Перник, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500545 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 58/ 28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 308/ 2024 г., по описа на Районен съд – Брезник, е признато за установено по отношение на М. В. А., П. А. А., Д. Б.

В., К. О. В., С. М. Й. и В. М. М., че С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. по наследство от В.А.Т., починал на *** г., са собственици, както следва: С. В. С. - на 1/3 ид.ч., Г. Н. Т. - на 1/9 ид.ч., В. К. Д. – на 1/9 ид.ч. и Т. К. В. – на 1/9 ид.ч., или общо на 2/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1) урегулиран поземлен имот *** в квартал 32 по регулационния план на ***, одобрен със заповеди за утвърдена ул. регулация и дв. регулация № 98/ 31.05.1995 г., с площ от 1 525 кв.м., при съседи по скица: улица с о.т. ***, ***, *** и ***, заедно с построените в имота: двуетажна масивна жилищна сграда, брой наземни етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от 76 кв.м. и паянтова сграда, брой наземни етажи: 1, със застроена площ от 50 кв.м.; 2) урегулиран поземлен имот *** в квартал 22 по регулационния план на ***, одобрен със заповеди за утвърдена ул. регулация и дв. регулация № 98/ 31.05.1995 г., с площ от 553 кв.м., при съседи по скица: улица с о.т. ***, *** и ***, заедно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда върху мазе със застроена площ от 50 кв.м., с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. 3) поземлен имот с пл. № 254 с площ от 283 кв.м., попадащ в *** в квартал 23 по регулационния план на ***, одобрен със заповеди за утвърдена ул. регулация и дв. регулация № 98/ 31.05.1995 г., с площ на целия *** кв.м., при граници на ПИ по скица: улица с о.т. ***, имот пл. № *** попадащ в ***, ПИ пл. № ***, попадащ в *** и улица с о.т. *** и при граници на целия УПИ: улица с о.т. ***, улица с о.т. ***, улица с о.т. *** и ***, заедно с построената в него масивна сграда с предназначение: гараж, със застроена площ от 18 кв.м.; отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност и наследство № ***, том I, peг. № *** дело № 96/2024 г., съставен на 22.05.2024 г. от А.Ц. - нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № *** с район на действие БрРС, в частта за общо 2/3 идеални части; прекратено е производството по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. срещу М. В. А., П. А. А., Д. Б. В. и К. О. В., с който е поискано да бъде постановено решение, с което да бъде допуснато ищците да изкупят продадените от М. В. А. 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот *** в квартал 22 по регулационния план на ***, одобрен със заповеди за утвърдена ул. регулация и дв. регулация № 98/31.05.1995 г., с площ от 553 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда върху мазе със застроена площ от 50 кв.м., с предназначение: жилищна 1 сграда – еднофамилна; М. В. А., П. А. А., Д. Б. В., К. О. В., С. М. Й. и В. М. М. са осъдени да заплатят на С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. сумата 1 839.20 лева - разноски по делото;

С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. са осъдени да заплатят на М. В. А., П. А. А., С. М. Й. и В.

М. М. сумата 800 лева - разноски по делото; С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. са осъдени да заплатят на Д. Б. В. и К. О. В. сумата 750 лева - разноски по делото.

С определение № 156/ 21.05.2025 г. е оставена без уважение молба от 14.05.2025 г. на С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. за изменение на решението в частта за разноските, като не бъдат присъждани съдени разноски в полза на М. В. А., П. А. А., С. М. Й. и В. М. М..

Срещу решението в частта, с която са уважени установителните искове по чл. 124, ал.

1 ЗС и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност и наследство № ***, том I, peг. № *** дело № 96/ 2024 г., съставен на 22.05.2024 г. от А.Ц. - нотариус, в частта за общо 2/3 ид.ч., както и в частта за разноски е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от М. В. А., П.

А. А., С. М. Й. и В. М. М., както и въззивна жалба от Д. Б. В. и К. О. В..

Във въззивната жалба на М. В. А., П. А. А., С. М. Й. и В. М. М. се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно. Изложени са съображения, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК са недопустими, че в отговора на исковата молба са изразили становище в тази насока, но първоинстанционният съд не го обсъдил. Жалбоподателите поддържат, че ищците нямат правен интерес от предявения иск, тъй като липсва твърдение за собственост. Уточняват, че общият наследодател В.А.Т. е притежавал въз основа на нотариален акт за собственост по давност № ***, том *** дело № 1274/ 1986 г. от 10.10.1986 г. на нотариус В.Я. при Пернишки районен съд дворно урегулирано незастроено място от 319 кв.м., образуващо имот с пл. № ***, за който е отреден в съсобственост парцел *** в кв. 13 по РП на ***, както и въз основа на нотариален акт по давностно владение и завещание № *** том *** дело № 1274/ 1986 г. от 10.10.1986 г. на нотариус В.Я. при Пернишки районен съд дворно урегулирано незастроено място с площ от 1906 кв.м., образуващо парцел *** в кв. 8 по РП на *** с неуредени регулационни сметки за 684 кв.м. Във въззивната жалба се сочи, че имотите, посочени в оспорените нотариални актове, не са идентични с тези в нотариалните актове, издадени в полза на наследодателя, поради което наследниците не могат да претендират, че са собственици по наследство.

Твърди се, че от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебнотехническата експертиза не може да бъде направен извод, че имотите са идентични. Освен това в нотариалните актове от 1986 г. било посочено, че имотите са незастроени, а придобитите от С. М. Й. и В. М. М. имоти били застроени. Жалбоподателите считат за основателно и доказано наведеното от тях в първоинстанционното производство възражение, че М. В. А. е придобил имотите по наследство и давност, П. А. А. – по давност, а впоследствие С. М. Й. и В. М. М. – въз основа на договор за дарение. В тази връзка посочват, че от показанията на изслушаните свидетели се установява, че М. В. А. и П. А. А. са полагали грижи за родителите на М. В. А. до смъртта им – до *** г. и до *** г., както и че са построили със собствени средства и труд масивна жилищна сграда, паянтова сграда и масивен гараж. Преди смъртта на В.А.Т. била извършена доброволна устна делба на недвижимите му имоти между децата му. Това било установено от показанията на свидетелката С.З., според които В.А.Т. й казал, че е разделил имотите между синовете си, а на дъщеря си не дал, тъй като се е омъжила и има. Ищците били уведомени за действията на М. В. А. по узаконяване на имотите и снабдяването му с констативен нотариален акт, а наследниците на К.В.Т. - Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. също се снабдили с нотариален акт за собственост на друг имот, останал в наследството на В.А.Т.. М. В. А., П. А. А., С. М. Й. и В.

М. М. изразяват становище, че е доказано направеното от тях оспорване, че след смъртта на В.А.Т. ищците са посещавали свободно имотите, като сочат, че според свидетелките показания последните ходели само на гости и то на събор на селото. Сочат, че С. В. С. не е посещавала имотите повече от 10 години. Считат, че първоинстанционният съд не е анализирал правилно доказателствения материал. Излагат съображения за неоснователност и на извода му, че ищците са узнали за претенциите на М. В. А. едва на 22.05.2024 г., когато 2 се е снабдил с констативен нотариален акт. Въз основа на тези съображения молят решението на Районен съд – Брезник да бъде отменено в обжалваната му част, а предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде отхвърлен.

В рамките на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата - С. В. С., Г. Н. Т., В. К. Д. и Т. К. В. са подали отговор, с който изразяват становище, че същата е неоснователна. Поддържат, че от заключението на допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза, както и от представено удостоверение за идентичност е установена идентичността между имотите, описани в нотариалните актове от 1986 г., издадени в полза на наследодателя В.А.Т., и поземлен имот с пл. № 254, попадащ в ***, и ***. По отношение на *** сочат, че също е бил собственост на В.А.Т., че той и съпругата му са живели в него през целия си живот, макар приживе да не се е снабдил с документ за собственост.

Поддържат, че имат интерес от предявените установителни искове за собственост, тъй като притежават по наследство идеални части от имотите, а М. В. А. е признат за техен единствен собственик с нотариален акт № ***, том I, рег. № *** дело 96/ 2024 г., по описа на нотариус А.Ц., като впоследствие заедно със съпругата си се разпоредил с тях в полза на свои роднини. Позовават се на тълкувателно решение № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, според което презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от факт, различен от наследяването, като сочат, че в случая, доколкото собствеността произтича от наследяване, не е приложима.

Подържат, че М. В. А. не е извършил действия, чрез които да демонстрира спрямо тях промяна в намерението си за своене, както и че изтичането на десетгодишен срок от смъртта на наследодателя до датата на издаване на констативния нотариален акт не е достатъчно, за да се приеме, че е придобил имотите по давност. Излагат, че от свидетелските показания на Р.Р. и В.И. било установено, че съпругът на ищцата В. Д. е направил ремонт на покрива на старата къща, а въз основа на показанията на Р.Р. се установявало, че ищците са с впечатление, че въпросната къща е наследствена и грижите и разноските за поддържането й следва да бъдат поети от тях. В отговора на жалбата се твърди, че в издадените от Община Брезник документи във връзка с имотите било посочено, че се издават на наследниците на В.Т. което индицирало, че ищците не са се дезинтересирали от тях, а надлежно са ги декларирали. Поддържа се, че и останалите наследници и роднини са помагали с труд и средства за построяването на къщата в ***, тъй като били със съзнанието, че с действията си подобряват състоянието на общите имоти. Уточнено е, че от свидетелските показания на Р.Р. се установява, че всички наследници на В.А.Т. ползват старата къща за съхранение и складиране на реколтата, която принадлежи на всички от общите им наследствени земеделски земи. Освен това било доказано по делото, че М. В. А. неколкократно предлагал на С. В. С. да му прехвърли притежаваните от нея идеални части от наследствените имоти, което според жалбоподателите сочи, че не е имал съзнание, че имотите са негови. По твърдението, че е извършена устна делба на имотите преди смъртта на наследодателя В.А.Т., е изложено, че същата не е съобразена със законовите изисквания за форма, а освен това би била нищожна, доколкото не се участвали всички съсобственици. Поддържа се, че липсва и надлежно изготвено завещание от наследодателя в полза на синовете му. С. В. С., Г. Н. Т., В.

К. Д. и Т. К. В. изразяват становище, че за възникване качеството на наследник е без значение обстоятелството кой е полагал грижи за наследодателите. Отделно от това поддържат, че от показанията на свидетелката Р. било установено, че те също са полагали грижи за тях. Излагат, че е налице несъответствие в показанията на лицата, които са били разпитани като свидетели в нотариалното производство по издаване на констативния нотариален акт за собственост, и в съдебното производство. Въз основа на тези съображения молят решението на първоинстанционния съд в обжалваната от Д. Б. В. и К. О. В. част да бъде потвърдено.

С въззивната жалба, подадена от Д. Б. В. и К. О. В., се твърди, че решението на Районен съд – Брезник в частта, с която са уважени искът по чл. 124, ал. 1 ГПК и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, както и в частта, с която са осъдени да заплатят в полза на ищците съдени разноски, е неправилно поради допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд е изградил 3 изводите си по възражението на ответника М. В. А., че е придобил имотите по давност, основано на събраните по делото гласни доказателства, но без да направи преценка на същите според правилата на ГПК. В решението не било изложено кои от показанията кредитора съдът, на кои не дава вяра и защо, какви факти приема, че са доказани, не била извършена и преценка на показанията по реда на чл. 172 ГПК. Твърди се, че ищците и ответникът М. В. А. са наследници на В.А.Т., починал на *** г., и на В.С.Т.., починала на *** г. Имотите обаче били придобити по давност от М. В. А., като владението било установено въз основа на делба, извършена приживе от В.А.Т. в полза на синовете му К.В.. и М. В., с знание и съгласие на наследодателите. Наследниците на К.В.. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост през 2012 г., а М. В. А. – през 2024 г. В жалбата се сочи, че тези обстоятелства се установяват от събраните в първоинстанционното производство доказателства, но последните не били взети предвид при постановяване на решението.