Решение № 314 от 18.07.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. гр.Несебър, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150100126 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

От ищеца „**********” ЕАД срещу М.А.Б. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 402,20 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел. енергия за периода 26.01.2022г. до 22.03.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и сумата от 31,07 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.03.2022г. до 14.12.2022г. Изложено е, че с ответника са страни по валидно възникнало облигационно отношение, за което е открита партида с клиентски номер ******** – за снабдяване с електрическа енергия на обект, находящ се в ******, комплекс „******, ИТН *********. Наведени са твърдения, че за периода 26.01.2022г. до 22.03.2022г. ищецът е доставил до адреса на ответника електроенергия на обща стойност от 402,20 лв. (391,54 лв. за периода 26.01.2022г. – 22.02.2022г. по фактура № 1265768155 и 10,66 лв. за периода 23.02.2022г. – 22.03.2022г. по фактура № 1267479893), която не е заплатена. Изложено е, че поради забавата на длъжника е начислена и лихва за забава в размер на 31,07 лв. за периода от 11.03.2022г. до 14.12.2022г. Посочено е, че в полза на ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК във връзка с образуваното ЧГД № 1456/2022г. по описа на Районен съд Несебър, за която ответникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С тези доводи до съда е отправено искане да признае за установено, че ответникът дължи посочените суми на ищеца. Претендира се присъждането на разноските, направени в хода на заповедното производство, както и присъждането на тези от съдебното.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че не е представен договор за предоставяне на ел. услуги. Сочи се, че няма доказателства ответникът да е уведомен за 1 задълженията си. Излага се, че липсват доказателства за преминаването на ответника през границата на Република България за процесния период. Навежда се, че не е доказано задълженията по фактурите да не са заплатени от ответника. С тези доводи от съда се иска претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна от „**********” ЕАД за процесния период до процесния имот, като и размера на вземането си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Видно от нотариален акт (на л. 13 – л. 14 от делото) на 17.08.2007г. ответникът придобил собствеността върху апартамент № *** находящ се в к. к. „*****г“, комплекс „***** III“, бл.

*****.

От представените към исковата молба и по ч.гр.д. № 1456/2022г. по описа на Районен съд Несебър писмени доказателства (препис-извлечение сметка на л. 5 от .гр.д. № 1456/2022г. по описа на Районен съд Несебър и 2 бр. фактури на л. 7 – л. 8 от делото), които не са оспорени от ответника, се установява, че на името на Б. била открита партида с клиентски номер ******** – за снабдяване с електрическа енергия на обект в ******, комплекс „******, ИТН ********* . Не се спори, че имотът е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори и съдържанието на ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрено от ДКЕВР (на л. 9 – л. 12 от делото), както и фактът, че те са влезли в сила .

От представените препис-извлечение от сметка на потребителя и 2 бр. фактури се установява, че за периода 26.01.2022г. – 22. 03.2022г., за обекта на ответника била начислена електроенергия на обща стойност от 402,20 лв. За периода 11.03.2022г. до 14.12.2022г. му била начислена и лихва върху просрочените вноски в размер на 31,07 лв.

Посочените писмени доказателства не са оспорени и съдът ги кредитира в пълнота при формиране на изводите си от фактическата страна на спора. От тях се установява, че до обект в ******, комплекс „******, ИТН *********, по партидата с клиентски номер ******** на ответника, за процесния период е доставено фактурираното количество електрическа енергия (факт, който не се опсорва и от особения представител на ответника). Съдът намира, че между страните е действал договор за доставка на електроенергия, по силата на който за ответника е открита партида с клиентски номер ********, тъй като имотът е присъединен към електропреносната мрежа и са налице ОУ на ДПЕЕЕМ, които са влезли в сила. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, обективирана в общите условия, по силата на която ответникът е бил потребител на електрическа енергия и не е било необходимо да се ангажират други доказателства за наличието на облигационна връзка.

Както се посочи съдържанието на фактурите не е оспорено по делото, поради което съдът приема за доказано, че ответникът е бил потребител за доставената електрическа енергия до процесния имот, до който за процесния период е доставена електрическа енергия на обща стойност от 402,20 лв.

По делото са издадени фактури, в които е посочен краен срок за плащане, поради което вземанията на ищеца са изискуеми и не е било необходимо да се изпраща допълнителна покана.

2

Именно ответникът, в качеството си на потребител – собственик на имота, дължи заплащане на потребената електроенергия, поради което не е било необходимо да се установява дали е пребивавал на територията на Република България в процесния период.

С оглед всичко изложено искът за главница следва да бъде уважен изцяло.

По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 11.03.2022г. до 14.12.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Съгласно чл. 18, ал. 2 от цитираните Общи условия срокът за плащане на фактурите е 10 дни. Първата от фактурите е издадена на 28.02.2022г., поради което действително от 11.03.2022г. ответникът е изпаднал в забава за сумата по първата фактура, а на 11.04.2022г. – за сумата по втората фактура. Т.е. към посочените дати, приети за начален срок за начисляването на лихва за забава, падежите за плащане на всяко от задълженията са били настъпили – арг. от 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 18, ал. 2 от Общите условия. Размерът на лихвата за посочените периоди е изчислен правилно от ищеца, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло доказан по основание и размер.

По разноските:

При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да м у се присъдят разноски. В рамките на исковото производство ищецът е направил разноски от 75 лв. – платена държавна такса и 200 лв. – платен депозит за особен представител . Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл.

78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.

8 от ГПК в размер на 100 лв. Следователно за исковото производство на ищеца следва да се определи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 375 лв.

При този изход на спора и с ъгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата инстанция дължи произнасяне относно разноските, направени от заявителя в заповедното производство. В хода на заповедното производство са направени разноски в размер на 75 лв., поради което посочената сума следва да се присъди в полза на ищеца.

С оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва да се обърне внимание на обстоятелството, че по отношение на претенциите за главници и лихви в настоящото производство са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК. Основанието, на което се дължат тези суми, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1456/2022г. по описа на Районен съд Несебър. Ето 3 защо по арг. от чл. 412, т. 7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се преведат по банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в производството по чл. 410 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М.А.Б., роден на *******., гражданин на *****, БУЛСТАТ: *******, с постоянен адрес в к.к.СЛ.БРЯГ к-с *********, бл.

********, дължи на „**********” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.

*********, сумите както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – 402,20 лева, представляваща незаплатена стойност на електрическа енергия, доставена за периода 26.01.2022г. до 22.03.2022г. по партидата на Б. с клиентски номер ******** – за снабдяване с електрическа енергия на обект, находящ се в ******, комплекс „******, ИТН *********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 16.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането;

- на основание чл. 86 ЗЗД – 31,07 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.03.2022г. до 14.12.2022г.

ОСЪЖДА М.А.Б., роден на *******., гражданин на *****, БУЛСТАТ: *******, с постоянен адрес в к.к.СЛ.БРЯГ к-с *********, бл. ******** , да заплат и н а „**********” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. *********, сумата от 75 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.А.Б., роден на *******., гражданин на *****, БУЛСТАТ: *******, с постоянен адрес в к.к.СЛ.БРЯГ к-с *********, бл. ******** , да заплат и н а „**********” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. *********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 375 лв., представляваща разноски в настоящото производство , от които 75 лева държавна такса, 200 лв. – платен депозит за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4