Решение № 15840 от 21.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15840 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ************** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ************** Гражданско дело № 20221110154480 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „****“ АД (с предишно наименование „****) да заплати на „*** 2015“ ООД сумата от 7707.76 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2019г. до 06.10.2022г. върху сумата от 26 755.75 лева, присъдена в полза на ищеца с решение № ****/13.04.2022г., постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника в периода от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. на собствения на ищеца имот- офис № 6, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 12, ет. 2, бизнес център „Евротур“, както и законната лихва върху това обезщетение от 26 755.75 лева, считано от датата на подаване на исковата молба по настоящото дело- 07.10.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с решение № ****/13.04.2022г., постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, ответникът бил осъден да му заплати сумата от 26 755.75 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника в периода от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. на собствения на ищеца имот- офис № 6, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 12, ет. 2, бизнес център „Евротур“, като с исковата молба пред СГС „*** 2015“ ООД не заявило претенция за присъждане в негова полза на законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 05.12.2019г., поради което претендира в настоящото производство да му бъде присъдена сумата от 7707.76 лева, представляваща обезщетение за забава върху присъдената сума за периода от 05.12.2019г. до 06.10.2022г., както и законна лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на разглежданата в настоящото производство искова молба- 07.10.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените срещу него претенции се оспорват с възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца за законна мораторна лихва върху присъденото с решение № ****/13.04.2022г., постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, обезщетение от 26 755.75 лева, като в тази връзка се излагат съображения, че забавата на ответника за посоченото обезщетение настъпила от момента, в който получил нотариалната покана на ищеца от 18.04.2019г., от който момент до подаването на исковата 1 молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, бил изтекъл приложимият по отношение на обезщетението за забава давностен срок. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По предявените в настоящото производство претенции ищецът следва пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи възникването и съществуването в правната му сфера на главен дълг- обстоятелство, което не е спорно между страните в настоящото производство, поставянето на ответника в забава за изпълнение на това задължение към началната дата на периода, за който се претендира обезщетение за забава, както и размер на вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на задължението на ответника да заплати главното парично задължение, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода на забавата, а във връзка с възражението от името на ответника за погасяване на задълженията по давност- настъпването в обективната действителност на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността.

Установява се от представеното по делото в заверен препис решение № ****/13.04.2022г., постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, влязло в сила на 18.06.2024г., че „****“ АД (с предишно наименование „****) е осъдено по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на „*** 2015“ ООД сумата от 26 755.75 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника в периода от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. на собствения на ищеца имот- офис № 6, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 12, ет. 2, бизнес център „Евротур“. С оглед на това и съобразно нормите на чл.

297 и чл. 299, ал. 1 ГПК, по силата на които настоящият съдебен състав е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, следва да се приеме за установено, че ответникът в настоящото производство е носител на главно парично задължение спрямо ищеца за посочените сума и период, както и на посоченото във влязлото в сила решение основаниезабраната за неоснователно обогатяване.

Между страните не съществува спор, че ответникът е надлежно поставен в забава за изпълнение на паричното си задължение за възстановяване на настъпилото в резултат от ползването без основание на чуждия имот неоснователно обогатяване към началната дата на заявения в настоящия процес период- 05.12.2019г., когато се твърди, а и се установява пред СГС да е подадена исковата молба, с която е предявен искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. От една страна, ответникът не оспорва това правнорелевантно обстоятелство, като сам твърди, че е допуснал забава още на 25.04.2019г., когато му била връчена изходяща от ищеца нотариална покана от 18.04.2019г., съдържаща искане за предаване на фактическата власт върху имота, за който СГС е установил, че е ползван безвъзмездно от ответното дружество в периода от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. Тази нотариална покана не е приобщена като писмено доказателство в настоящото производство, поради което и съдържанието й не би могло да бъде установено и обсъдено от настоящия съдебен състав. Независимо от това, дори и да се приеме, че съдържанието й е соченото от ответното дружество, доколкото същото касае единствено предаването на фактическата власт върху имота, а не се твърди да съдържа покана за заплащане на обезщетението, което впоследствие е заявено като предмет на предявения пред СГС иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а и доколкото периодът на съдебно заявената претенция за неоснователно обогатяване обективно не е бил започнал да тече към датата на връчване на нотариалната покана, не би могло да се приеме, че с тази нотариална покана „****“ АД е било поставено в забава за изпълнението на несъществуващо към този момент свое парично задължение.

2

Независимо от изложеното, доколкото съгласно трайно установената практика на касационната инстанция- постановените по ГПК от 1952г. (отм.) решение № 1362 от 16.11.1993 г. по гр. д. № 1310/1993 г., IV г. о. и решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр. д. № 1678/1995 г., IV г. о., ), както и по реда на чл. 290 ГПК решение № 48 от 10.09.2012 г. на ВКС, ТК по т. д. № 237/2011 г., II т. о. и решение № 394 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2015 г., IV г. о., ГК, когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава, следва да се приеме за установено, че считано от 05.12.2019г.- датата на предявяване на претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, уважена в нейната цялост със сила на пресъдено нещо, „****“ АД дължи обезщетение за вредите от допуснатото от него неточно в темпорално отношение изпълнение на паричното си задължение в размер на 26 755.75 лева, доколкото съдът е приел, че това задължение е съществувало и е било изискуемо към датата на подаване на исковата молба, а същевременно, присъждането на законна лихва от тази дата е законна последица от уважаването на иска.

Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор, размерът на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба пред СГС05.12.2019г., до датата, предхождаща подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, върху сумата от 26 755.75 лева, възлиза именно на претендираната сума от 7707.76 лева.

Неоснователно е релевираното от името на ответното дружество възражение за погасяване на задължението за това обезщетение за забава по давност, доколкото от началната дата на заявения период- 05.12.2019г., до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело- 07.10.2022г., са изминали по- малко от три години, каквато е продължителността на приложимия в случая давностен срок съобразно нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, вкл. при съобразяване на предвиденото в чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, специално основание за спиране на течението на давността за срока от 13 март 2020 г. до изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ в "Държавен ***ник"- съобразно § 13 от този закон.

По изложените фактически и правни съображения искът с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.

В проведеното на 28.05.2025г. първо по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е изложил твърдения и е представил доказателства, че сумата, предмет на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, уважен с влязлото в сила решение № ****/13.04.2022г., постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, е изцяло заплатена на 13.08.2024г., което обстоятелство на основание нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взето предвид от настоящия съдебен състав, като законната лихва върху сумата от 26 755.75 лева бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба в СРС07.10.2022г., до датата, предхождаща плащането- 12.08.2024г., чийто размер възлиза на сумата от 6270.49 лева.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 1163.65 лева, включваща заплатено адвокатско възнаграждение, както и държавна такса за разглеждане на претенцията, чийто действителен размер възлиза на сумата от 308.31 лева, поради което заплатените от ищеца суми в повече подлежат на възстановяване в негова полза при изрично заявено искане в този смисъл с посочване на конкретна банкова сметка, по която да бъде извършено възстановяването.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „****“ АД (с предишно наименование „****), ЕИК *******, да заплати на „*** 2015“ ООД, ЕИК ****, сумата от 7707.76 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2019г. до 06.10.2022г. върху сумата от 26 755.75 лева, присъдена в полза на ищеца с решение № ****/13.04.2022г., постановено по гр. дело № 15972/2019г. по описа на СГС, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника в периода от 01.06.2019г. до 30.11.2019г. на собствения на ищеца имот- офис № 6, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 12, ет. 2, бизнес център „Евротур“, както и законната лихва върху това обезщетение от 26 755.75 лева, считано от датата на подаване на исковата молба по настоящото дело07.10.2022г., до 12.08.2024г., възлизаща на сумата от 6270.49 лева, а на основание чл. 78, ал.

1 ГПК- сумата от 1163.65 лева, представляваща разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4