Определение № 2274 от 17.09.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2274 гр. Бургас, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

Елеонора С. Кралева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500901 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез юрисконсулт Екатерина Костадинова против Разпореждане № 1239 от 18.04.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 431/2025 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу М. Е. Б., ЕГН **********, за вземане по договор за потребителски кредит № 40007416427/11.01.2022 г. между страните.

Твърди се, че по аргумент от чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Сочи се, че с промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обн. в ДВ, бр. 100 от 2019 г., законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави, поради което заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. В този смисъл се твърди, че заповедният съд е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила.

На второ място се твърди, че за да е налице първата хипотеза на чл.

411, ал. 2, т. 3 от ГПК – заповедният съд да преценява дали искането се 1 основава на неравноправна клауза в потребителски договор, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Твърди се, че за да е налице втората хипотеза на горепосочената клауза, следва да се приеме, че е от събраните доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна, което заповедният съд не е сторил. За да е налице неравноправност на съответните договорни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, клаузата трябва да е сключена във вреда на потребителя; да не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; клауза да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди се, че в случая заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативни критерии за неравноправна клауза.

По отношение договорното възнаграждение се твърди, че неправилно заявлението е било на отхвърлено, тъй като преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, т. е. дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Изготвеният погасителен план, също връчен на ответника, съдържал информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Твърди се, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания – в него подробно са описаните всички параметри, като основание и размер на разбираем и достъпен език. Длъжникът не е пожелал да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена по закон и в ОУ към договора.

По отношение на уговорения годишен лихвен процент се твърди, че същият отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като страните по своя воля са се съгласили да сключат договора за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР. Твърди се на следващо място, че възприетото от съдилищата в по-старата съдебна практика, че нищожни като противоречащи на добрите нрави, са клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва тогава, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер, е изоставена с оглед измененията на ЗПК със ЗИДЗПК (обн., ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014). В този смисъл се твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК , нищожни са клаузи, с които са надвишени максималните размери на годишния лихвен процент и ГПР, като според § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, а само за тези, сключени след тази дата.

На следващо място се излага, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент.

Твърди се, че след като са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР и по аргумент от чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, няма как да се 2 приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза.

По отношение на законната лихва се твърди, че претенцията неправилно е било отхвърлена, тъй като присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск.

По отношение на претенцията за лихвите за забава се твърди, че неправилно е отхвърлена, тъй като клаузата не е неравноправна, а кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Твърди се, че според правната теория и съдебната практика, в този случай не е налице анатоцизъм, тъй като договорното възнаграждение представлява цената за ползване на отпуснатата парична сума, докато лихвата за забава представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.

Претендира се съдът да отмени обжалваното разпореждане, като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно претендираните вземания за неплатена главница в размер на 500 лева, неплатено договорно възнаграждение в размер на 104.60 лева, дължимо за периода от 10.02.2022 г. до 10.12.2022 г.; 128.79 лева лихва за забава от 11.02.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 10.12.2022 г. и законна лихва в размер на 330.09 лева, дължима от 10.12.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.03.2025 г., претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Претендират се разноски в размер на 15 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд – Бургас, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе предвид следното:

Пред заповедния съд е постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Е. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в обл. ***, общ. ***, гр. ***, за сумата от 500 лева, представляваща изискуема главница по договор за потребителски кредит № 40007416427/11.01.2022 г.; ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 27.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 104,60 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.02.2022 г. – 10.12.2022 г.; сумата от 175 лева, представляваща неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 325 лева, представляваща неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 30 лева, представляваща дължими такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.02.2022 г.; сумата от 40 лева, представляваща дължими такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 12.05.2022 г.; сумата от 128,79 лева, представляваща лихва за забава за периода 11.02.2022 г. – 10.12.2022 г., сумата от 330,09 лева, представляваща законна лихва от 10.12.2022 г. до 27.03.2025 г. претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендирани са съдебни разноски: 180 лева - юрисконсултско възнаграждение, 80 лева - за 3 подготовка на документи и 39,87 лева - заплатена държавна такса.

Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит № 40007416427/11.01.2022 г., по който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 500 лв., за срок от 11 месеца, с месечна погасителна вноска от 54.96 лева, годишен лихвен процент в размер на 40.90 %; ГПР 48,75 %.

Уговорено е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги " Фаст", в размер на 175.00 лева и "Флекси", в размер на 325.00 лева, платими към всяка погасителна вноска. В заявлението е посочено, че длъжникът е заплатил “0“ (нула) погасителни вноски и от 12.05.2022 г. е изпаднал в забава.

С цел осъществяване на служебна проверка за неравноправност на правоотношението, във връзка с проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК – именно за съответствие на искането с добрите нрави /добросъвестност/, първоинстанционният съд е изискал допълнителна информация с извършените по договора за кредит погашения.

Тези указания не са изпълнени от страната.

С обжалваното разпореждане Районен съд – Несебър е отхвърлил заявлението изцяло.

На първо място е приел, че е налице обоснована вероятност за неравноправност и нищожност на клаузите за дължимост на допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", имащи за цел обогатяване на кредитора над допустимите от закона рамки. Съдът е приел още, че с невключването в ГПР на възнагражденията по допълнителнителните услуги "Фаст" и "Флекси", са нарушени нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което прави договора недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК , поради което, на основание чл. 23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, като не дължи лихви или други разходи по кредита.

Същевременно съдът е посочил, че пасивното процесуално поведение на заявителя да изпълни дадените му указания потвърждава извода за обоснованата вероятност за претендиране на права по недействителен договор с потребител, поради което е счел, че в случая са налице основанията по чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за отхвърляне на всички претендирани от заявителя вземания.

Поради необжалване на разпореждането по отношение на част от претендираните вземания, то е влязло в сила по отношение на : възнаграждението за закупена и използвана услуга "Фаст"; възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Флекси"; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора.

Окръжен съд – Бургас намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно.

С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР ЗПК, съдът приема, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. - да са отразени в крайния му размер и сумите (напр. неустойки и/или такси за услуги), които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят 4 трябва да заплати. В настоящия случай между страните е договорено дължими от потребителите "възнаграждения" за закупени допълнителни пакети "Фаст" и "Флекси", на обща стойност 500 лева (пакет от допълнителни услуги "Фаст", в размер на 175.00 лева и "Флекси", в размер на 325.00 лева).

Това "възнаграждение" е включено в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, от което следва, че посочения в договора размер на ГПР не отговаря на действителния.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ac3267a-b969-4d2c-9f1e-485b40a4683c