Решение № 5028 от 02.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5028 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20221100100763 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Р. Н. М. (освободена от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК – л. 24 от делото) излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 02.09.2020 г. в гр. Нови Искър ПТП по вина на водача на автомобил Тойота РАВ 4, управлявал го с несъобразена скорост и при недостатъчно внимание към останалите участници; причинена смърт на нейния баща Н.М.; причинени от загубата му болки, страдания и психическа травма, справедливото обезщетяване на които възлизало на 180000 лева; наличие задължителна застраховка ГО при ответника за виновния водач и предявяване на претенция пред него на 05.10.2020 г. Претендира сумата от 30000 лева като част от общо дължимото й обезщетение от 180000 лева, заедно със законната лихва от 05.10.2020 г. и разноските по производството.

Ответникът "ЗАД А." АД е подал отговор на ИМ в законоустановения срок, с който оспорва иска, възразявайки че: липсвали доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач поради осъществяване на друг механизъм на произшествието – настъпване на произшествието изключително по вина на пешеходеца, пресичал на забранено място и направил удара непредотвратим за водача на автомобила, а и отсъствала причинна връзка на ПТП-то със смъртта на баща й, която е настъпила вследствие на алкохолно опИ.е и предходни заболявания, както и на причинна връзка с твърдените от ищеца вреди, тъй като липсвали доказателства за 1 твърдените такива; съпричиняване на вредоносния резултат от починалия поради пресичане на забранено място и без да съобрази пътната обстановка и приближаващите се ППС и завишаване на размера на претендираното обезщетение.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

Не е спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че към момента на реализиране на процесното ПТП за лек автомобил Тойота РАВ 4 с рег.

№ СА ******* е била налице задължителна застраховка гражданска отговорност при ответното дружество – "ЗАД А.“ АД, както и че с молба с вх. № 11646 от 05.10.2020 г. ищецът Р. М. е отправила писмена застрахователна претенция към дружеството за заплащане на сумата 180000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на Н.М. – неин баща (така и удостоверение за наследници), настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 02.09.2020 г. в гр. Нови Искър, на ул. “******* *******, при участието лек автомобил Тойота РАВ 4 с рег. № СА *******, управляван от И. Т..

По делото се установява от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-414 от 02.09.2020 г., съставен от младши инспектор при ОПП на СДВР, че на 02.09.2020 г., около 11.15 часа, в гр. Нови Искър, на ул. „******* дефиле“ в района на № 115 настъпило ПТП между автомобил Тойота РАВ 4 с рег. № СА *******, управляван от И. Т., и пешеходеца Н.М., като в резултат на пътния инцидент е причинена смъртта на пешеходеца. Този протокол по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което обективираните в него обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и в тежест на ответника по направеното от него в хода на производството оспорване по чл. 193 от ГПК е да докаже неистинността на протокола в частта относно механизма на настъпване на произшествието.

По делото е представено копие от образувано по повод на процесния инцидент досъдебно производство № 11253/2020 г. по описа на СРТП – ОР при СДВР, пр. пр. № 17559/2020 г., с приложени към него преписи от протоколи за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум.

Прието по делото е заключение (включително и допълнение към основното такова) на съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която е извършило анализ на обективираните обстоятелства в констативния протокол, и протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен от разследващите органи, заедно с приложения към него фотоалбум, поради което дадените с него изводи, съдът възприема за достоверни. От заключението се установява, че процесното ПТП е настъпило на 2 широчина на пътното платно за движение на ул. "******* дефиле" в гр. Нови Искър, състоящо се от по една пътна лента за движение във всяка посока с широчина 5.20 м, разделени с единична непрекъсната осева линия. На 86 м преди ОР1 и непосредствено след кръстовището с ул. Хаджи Димитър е разположена пешеходна пътека по цялата ширина на ул. "******* дефиле", като на нивото на пешеходната пътека в дясно върху тротоара са разположени два пътни знака – за пешеходка пътека и за забрана на престоя и паркирането, като до ОР1 и до мястото на ПТП не са констатирани други пътни знаци. Липсата на пътни знаци на мястото на настъпване на инцидента се потвърждава и представеното по делото писмо от Столична община, от което се установява и че максималната допустима скорост в участъка е 50 км/ч.

В дясно от десния край на пътното плътно е била разположена мантинела с височина 0.80 м, а в дясно от нея – затревена площ с храсти със средна височина 2.00 м, които създавали сериозно засенчване на пътното платно. Размерите на разположеното в процесния участък масивно дърво от техническа гледна точна били от естество да създадат ограничена видимост на водача към пешеходеца при условие, че същият се е придвижвал по пътеката от ж.п. линията към пътното платно.

Наличието на засенчване върху пътното платно създавало рязка промяна на контраста и яркостта на обектите, възприемани от очите на водача, която от своя страна представлявала предпоставка за намалена видимост.

Вещото лице е определило, че скоростта на движение на автомобила непосредствено преди удара е била 51.90 км/ч, при която дължината на опасната зона на спиране на лекия автомобил е 31.08 м. Съгласно заключението скоростта от 51.90 км/ч е в рамките на разрешената за процесния пътен участък, тъй като констатираното отклонение е в границите на допустимата статистическа грешка. С оглед на формулираните задачи към допълнителната автотехническа експертиза вещото лице е определило, че скоростта на автомобила, определена по метода Limpert е била 31.64 км/ч, като вещото лице изрично е посочило, че в конкретния случай този метод е неприложим, тъй като водачът е започнал да спира след като е усетил удара. При използване на метода Appel вещото лице е достигнало до извод, че скоростта на лекия автомобил е била 30.47 км/ч, а при съобразяване на деформациите на автомобила и мястото на достигане на главата на пострадалия е приел, че скоростта на автомобила към момента на удара е била 52 км/ч. Определил е средно-аритметичната скорост от трите скорости - 38.04 км/ч.

Установява се, че мястото на удара между дясната част на лекия автомобил и пешеходеца е било разположено на около 20.00 м след ОР1, мерено по посока на огледа и по дължина на пътното платно, а мерено напречно на посоката на огледа и ширина на пътното платно е било разположено на около 3.30 м до около 3.60 м в ляво от десния край на пътното платно. В пояснение на представеното заключение, дадено в 3 открито съдебно заседание от 23.03.2023 г., вещото лице е изяснило, че в конкретния случай следва да бъде приета стойността за реакция от 0.8 секунди. Вещото лице е изяснило още и че се установява противоречие между показанията на свидетеля и фактическата обстановка, доколкото при съобразяване на данните по делото лекият автомобил се е движел приблизително в лявата част на пътната лента, която е 5.20 м. В резултат на тази констатация вещото лице е приело, че процесният автомобил се е движел близо на около 2.5 – 3 метра вляво от десния бордюр, поради което и като относимо време за реакция на водача на лекия автомобил е приело 0.8 секунди.

За да определи дали пешеходецът е попадал в опасната зона на спиране на процесния автомобил и съответно дали водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, вещото лице е изследвало три варианта с оглед на скоростта на движение на пешеходеца. Определило е, че в случай, че пешеходецът се е движел със скорост 4.6 км/ч с алкохол 2.29 %, то той не би попаднал в обхвата на опасната зона на спиране на процесния автомобил, но в случай, че движението му е било със скорост 6.4 км – бърз ход, и скорост 8.6 км – спокойно бягане, при съобразяване на концентрация на алкохол в кръвта – 2.29 %, то същият е попадал в обхвата на опасната зона на спиране на автомобила. Доколкото от допълнителната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че скоростта на пешеходеца преди удара – средна стойност при бързо бягане с алкохолно повлияване и маса 80 кг е била 11.41 км/ч, настоящият състав на съда приема, че в този случай следва да бъде възприета констатацията на вещото лице, съгласно която при спокойно бягане, пресичайки пътното платно на необозначено и нерегламентирано място, пешеходецът е попадал в обхвата на опасната зона на спиране на автомобила, тъй като видно от заключението на вещото лице, поголямата скорост на движение на пешеходеца обуславя в по-голяма степен на вероятност невъзможност ударът да бъде избегнат.

Изяснено е още и че при удара пешеходецът се е движел напречно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила и е бил обърнат с лявата си част към предна дясна, челна част на автомобила, като автомобилът непосредствено преди удара се е движил успоредно на посоката на огледа, т.е. траекториите на движение са били перпендикулярни. Описаният механизъм на реализиране на процесния удар се потвърждава и при съобразяване на представеното по делото заключение на съдебномедицинската експертиза, съгласно което се касае до хипотеза на тангенциален удар, при който ударът е настъпил първо в коляното на пешеходеца, след което тялото му се е ударило в предния десен калник по посока на часовниковата стрелка и е последвал удар на главата му в предното стъкло отстрани.

Като най-вероятно място на удара вещото лице е посочило – около 20.00 м след ОР1, мерено по посока на огледа и по дължина на пътното платно, и около 3.30 м - до около 3.60 м. в ляво от десния край на пътното платно, мерено напречно на посоката 4 на огледа и по ширина на пътното платно.

Вещото лице е определило и отстоянието на лекия автомобил от мястото на удара, в момента, в който е възникнала опасността във варианти в зависимост от скоростта на движение на пешеходеца. При движение на пешеходеца с 4.8 км/ч отстоянието на лекия автомобил от мястото на удара е било 35.68 м, при движение на пешеходеца с 6.4 км/ч – 26.76 м, и при движение на пешеходеца с 8.6 км/ч – 19.92 м. С оглед на констатацията по допълнителната съдебно-автотехническа експертиза относно скорост на движение на пешеходеца с 11.41 км/ч следва да бъде възприето заключението на вещото лице относно отстояние от 19.92 м при движение на пешеходеца с 8.6 км/ч, тъй като същото се доближава в най-голяма степен до определената скорост на движение на пешеходеца.

Установява се още и че за пешеходеца е било технически възможно да предотврати настъпването на ПТП с оглед на обстоятелството, че е пресичал на необозначен и несигнализиран пътен участък, като е имал възможност при преминаването си да осигурява постоянен визуален контакт с приближаващия лек автомобил и да не предприема пресичане преди преминаването на автомобила.

В заключение по допълнителна съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице е използвало време за реакция на водача 0.6 секунди, при което е приело, че дължината на опасната зона на спиране на лекия автомобил при движение с 38.04 км/ч е 17.97 м. В пояснение на представената допълнителна експертиза в открито съдебно заседание от 11.05.2023 г. вещото лице е изяснило, че намира за неприложимо в конкретния случай време за реакция на водача от 0.6 секунди с оглед на установената по делото фактическа обстановка. В тази връзка е разяснило и че време за реакция от 0.6 секунди би било приложимо в случай, в който е налице група от хора, която дава видими признаци, че би могла да излезе на пътното платно, каквато несъмнено не е ситуацията по настоящия спор. Приело е също така и че автомобилът се е намирал на 37.42 м от мястото на удара в момента, в който пешеходецът е започнал да прескача мантинелата. При възприемането на тази хипотеза вещото лице е достигнало до извод, че ако водачът на лекия автомобил е реагирал с аварийно спиране в момента, в който пешеходецът е стъпил на платното за движение, в този случай би настъпил удар помежду им и не биха се разминали с оглед на различното им направление на движение, като водачът не би могъл да предотврати настъпването на ПТП, тъй като дължината на опасната зона е била по-голяма от отстоянието, на което се е намирало мястото на удара. Приел е, че в хипотеза, в която водачът на лекия автомобил е реагирал с аварийно спиране в момента, в който пешеходецът е започнал да прескача мантинелата, не би настъпил удар, тъй като в този случай същият би имал от техническа гледна точка възможност да предотврати настъпването на ПТП. Доколкото обаче по делото се установи, че от десния край на пътното платно е била разположена 5 мантинела и затревена площ с храсти, сред които и масивно дърво, които са били от естество да ограничат видимостта на водача, настоящият състав на съда възприема заключението във варианта, в който водачът на лекия автомобил е могъл да реагира с аварийно спиране в момента, когато пешеходецът е стъпил на платното за движение и съгласно който водачът не е могъл да предотврати настъпването на ПТП.