Решение № 2821 от 13.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2821 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110112248 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове от „****“ АД, ЕИК **** срещу Д.

К. Г. за приемане на установено в отношенията между страните на осн. чл.422 вр. чл.415 от ГПК , че ответника му дължи следните парични вземания: сумата от 7 038,30 евро /13 765,72 BGN/, представляваща главница за неплатена ел.енергия, ведно със законна лихва за период от 07.08.2025 г. до изплащане на вземането, 2 180,57 евро /4 264,82 BGN/, представляваща мораторна лихва за периода от 11.04.2023г. до 07.08.2025г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 861/2025г. на ТРС.

Ищецът твърди, че влязлото в сила решение по гр.д. № 5983/2023г, ВРС е основание да бъде депозизирано заявление по чл. 410 от ГПК. Ответникът, като потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 18 030.54 лв. за обект на потребление заведен с кл.№ **** аб. № ****. В посочената сума са включени неплатената фактура в размер на 13 765.72 лв.,. представляваща главница за ел.енергия, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 4 264.82 лв. от падежа й до 07.08.2025, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **** към същата дата.

Ищецът сочи, че сумата се претендира, по извършена корекционна процедура, като съгласно чл.56 от ПИКЕЕ в случаите на префактуриране на количеството електрическа енергия, фактурите се издават на името на потребителите от оператора на електроразпределителната мрежа – „****“ АД. Периодът на корекцията е 24.12.2022г. 23.03.2023г. Адрес на обекта е гр.В..Претендира съдебно деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за основателност на иска за главницата.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По ч.гр.д.№861/25г. на РС-Троян е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК Д. К. Г., да заплати на кредитора "****" АД, ЕИК: ****, със седалище /адрес на управление: гр. В., общ. Варна, обл. Варна сумите: 13 765,72 BGN, 1 представляваща главница за неплатена ел.енергия, ведно със законна лихва за период от 07.08.2025 г. до изплащане на вземането, 4 264,82 , представляваща мораторна лихва.

С решение по гр.д.№5983/23г. на ВРС, потвърдено с решение по въззивно гражданско дело № 20253100500776 по описа за 2025 година на ВОС е отхвърлен предявения от Д. К. Г., против „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В.“, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника, сумата от 4500 лева – частичен иск от претенция в пълен размер на 13765,72 лева, представляваща претендирана от ответника с фактура №0108946875/27.03.2022 г., за кл.№ ****, аб. №****, за обект с адрес: гр. В., начислена за периода от 24.12.2022 г. до 23.03.2023 г.

Въз основа изготвената справка за корекция, ответното дружество издава на получателя Д. К. Г., фактура № 0108946875/27.03.2023 г., за сумата от 13765,72 лева, със срок за плащане до 10.04.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.

Искът е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е. че последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки и неговия размер.

По делото не се спори, че Д. К. Г. е потребител на електроенергия по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ, за обект с адрес в гр. ****, кл.№ ****, аб. №**** към процесния период, поради което страните по делото се намират във валидно облигационно правоотношение във връзка с извършване на пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ищеца, възникнало въз основа на договор при общи условия с „****“ АД. /Д. К. Г. е сключил и индивидуален Договор за доставка на електрическа енергия с доставчик от последна инстанция от 10.01.2022 г.. но с дружеството „****“ АД/.

Въз основа изготвената справка за корекция, ответното дружество издава на получателя Д. К. Г., фактура № 0108946875/27.03.2023 г., за сумата от 13765,72 лева, със срок за плащане до 10.04.2023г.

Съгласно чл.17, ал.1, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „****" АД, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Последните са описани в чл. 26 от същите ОУ.

Общите условия са приети на осн. чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени са от ДКЕВР, следователно отношенията между крайният потребител и доставчика се регулират от тях, като те имат обвързващо задължително и действие и за двете страни.

По делото е безспорно установено, че ищецът е доставчик на електрическа енергия, като доставя такава на адреса на който ответникът е бил ползвател. Не се спори, че 2 ответника е бил ползвател в процесния имот, находящ се на адрес гр.В., което се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства.

Съдът прима, че по делото е установено потребление на електрическа енергия за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и стойността на електрическата енергия с аргумент от решение по гр.д.№5983/23г. на ВРС, потвърдено с решение по въззивно гражданско дело № 20253100500776 по описа за 2025 година на ВОС.

Освен това ответникът признава и дължимостта на сумата от 13765,72 лева, като не оспорва дължимата главница.

Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че на 22.06.2026г. ответникът е заплати на ищеца сумата от 5 000 евро главница по процесното задължение по делото по банков път.

Видно от представените по делото доказателства, плащането е извършено след датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-07.08.2025г. Съответно искът за главница за горницата над 5000 евро до претендираните 7038,30 евро е основателен и следва да се уважи и отхвърли за сумата от 5000 евро, поради извършено плащане. Искът следва да се уважи за законната лихва върху сумата от 2038,30 евро за период от 07.08.2025г. до изплащане на вземането и законната лихва върху главницата от 5000 евро за период от 07.08.2025г. до извършване на плащането на 22.06.2026г.

В о.с.з. ответникът не оспорва претендираната мораторна лихва по размер.

Основателността на главния иск предполага основателност и на акцесорния за обезщетение за забава, както и за законна лихва от дата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Падежът на задължението на ответникът да заплати сумата по фактура № фактура № 0108946875/27.03.2023 г.е 10.04.2023 г., като считано от следващия ден същият изпада в забава, съобразно разпоредбите на чл. 86 от ЗЗД и чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, а именно: от 11.04.2023 г. Ответникът не оспорва размера на претендираната от ищеца законна лихва, поради което искът следва да се уважи в претендирания размер от 2 180,57 евро /4 264,82 BGN/, представляваща мораторна лихва за периода от 11.04.2023г. до 07.08.2025г.

По разноските: Доколкото към датата на завеждане на исковата молба в съда /подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 07.08.2025г./, искът е бил изцяло основателен на ищеца следва да се присъдят разноски.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса в исковото производство 184,38 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 284,38 евро.

Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 156,72 евро/306,52 лв./ внесена д.т. и 25.56 евро /50лв./ за юрисконсултско възнаграждение или общо сумата в размер на 152,28 евро.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В. дължи на „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В.“, вземането за сумата от 2038,30 евро 3 представляваща главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги дължима по фактура №0108946875/27.03.2022 г., за кл.№ ****, аб. №****, за обект с адрес: гр. В., както и сумата от 2 180,57 евро /4 264,82 BGN/, представляваща мораторна лихва върху главница от 7038,30 евро за периода от 11.04.2023г. до 07.08.2025г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 861/2025г. на ТРС, като отхвърля иска за дължима главница над горницата от 2083,30 евро до претендираните 7038,30 евро.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД, че Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В. дължи на „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В.“, вземането за законната лихва върху главница от 2038,30 евро за период от 07.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането и законната лихва върху главницата от 5000 евро за период от 07.08.2025г. до извършване на плащането на 22.06.2026г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 861/2025г. на ТРС.

ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В.“ сумата 152,28 евро, представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 861/2025г. на РС-Троян.

ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. В.“ сумата от 284,38 евро, на основание чл.78, ал.1и ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4