Решение № 2824 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2824 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110141636 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

16.02.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Биляна Радовенска, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 41636/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу П. Д. Н. и Т. Й. Н., като се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.

*******************, като била доставена топлинна енергия по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 419,44 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2021 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 133,37 лева за периода от 15.09.2022 г. до 07.03.2025 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но ответниците били възразили, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължа 1 солидарно претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, като предявените искове се оспорват. Твърдят, че претенцията представлявала злоупотреба с право, като ищецът неправилно излагал фактическата обстановка по делото. Поддържат, че за процесния период в имота не е потребявана топлинна енергия, съответно същата била надплатена, което обосновават подробно. Развиват съображения, че след 09.11.2021 г. владението на имота било предадено на нов собственик. Твърдят плащане на всички дължими вземания към ищеца. Поддържат, че не се дължала таксата за сградна инсталация, което аргументират подробно. Инвокират доводи от фактическа страна по отношение действителните отношения между страните. Развиват съображения, че не са били надлежно уведомявани за дължими суми, като постоянно се появявали нови такива. Твърдят, че претенцията е недоказана и неоснователна с оглед доказателствата по делото. Поддържат, че не са изпадали в забава, поради което не дължали мораторна лихва. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Навежда доводи, че не са собственици на имота, поради което не били пасивно материално легитимирани да отговарят по претенциите, тъй като същият бил продаден преди процесния период. Искат отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно ,субективн съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, 2 дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2019 г., като се установява, че ГАХ и АСХ са продали на П. Д. Н., недвижим имот, находящ се в гр.

**************.

Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105, том I, рег. № 4146, нот. дело № 90/2021 г. от 18.10.2021 г., като се изяснява, че П. Д. Н. и Т. Й.ова Н. са продали на ВБД и ИИК, недвижим имот, находящ се в гр. **************.

Следователно в случая безспорно е установено наличието на облигационно отношение между страните по силата на валиден договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за процесния период 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.

3 чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.

Прието са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния имот топлинната енергия за имота и БГВ е отчетена на базата на „служебен“ отчет, поради неосигурен достъп. Ползвана е топлинна енергия за общи части, която е определена съобразно нормативните изисквания. Вещото лице е направило извод, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност от 456,75 лева. В о. с. з. от 26.01.2026 г. вещото лице потвърждава изводите си за наличието на служебен отчет. Уточнил е, че в случая през м.10. е било потребено минимално количество топлинна енергия. Експертът е посочил, че в случая данните въз основа на които е работил са му предоставени от ФДР. Изрично вещото лице е посочило, че при други данни, които са надлежно предоставени изводите могат да се променят.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период няма извършени плащания, с които дължимите суми да са погасени. Вещото лице е посочило, че по счетоводни данни дължимите суми са както следва: сумата от 456,75 лева – главница за топлинна енергия, сумата от 145,06 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия, сумата от 18,66 лева – дялово разпределение и сумата от 7,74 лева – мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение. В о. с. з. от 26.01.2026 г., вещото лице е потвърдила изводите, като е посочила, че е работила по счетоводни данни, които са й предоставени от ищеца. Експертът изяснява, че е запозната с извършени плащания от ответниците и е преглеждала документите в тази насока, но същите касаели различен период от процесния. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на ищеца, когато вземанията се отразят като „съдебни“, тогава потребителите не можели да ги видят при справка. Уточнено е, че е била налице рекламация по отношение на сметките, като от ищеца били посочили, че било извършено префактуриране, но не й било предоставена информация от кого е извършена самата рекламация. Изяснено е, че вещото лице е работило по дебитните известия във връзка с префактурирането, като няма как да се каже защо има разлика между заключенията на двете експертизи по отношение дължимите суми.