Решение № 438 от 07.04.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 438

Монтана, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20267140600063 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Й. М. Й., чрез ав. А. Д. против Решение № 288/18 12 2025 г., постановено по АНД дело № 925/2025 г. на Районен съд Монтана. С обжалваното Решение е потвърдено НП № 25-0996-001095/15.08.2025 г. на Началник сектор ПП към ОД МВР Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска отмяна на въззивното Решение като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушаване на материалния закон. Счита, че чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не важи в съдебното производство и съставеният АУАН няма обвързваща доказателствена сила, в който смисъл е и Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В случая годни първоначални доказателства по административнонаказателната преписка не са събрани. Друго съществено нарушение е съществена разлика, между установената фактическа обстановка от събраните по делото гласни доказателства в съдебната фаза на процеса, включително и от показанията на полицейските служители и описаната фактическа обстановка в съставения акт. В АУАН е описан само един свидетел. Нито първоинстанционния съд, нито AHO са си направили труда да изяснят този факт. По никакъв начин не е доказано качеството на свидетеля по акта и дали е присъствал при извършване или при установяване на нарушението. Твърди липса на описание на нарушението като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. От събраните в хода на производството писмени доказателства не може да се установи дали цитираната в НП Заповед РД 11-746/16.07.2024 г. на АПИ за временна организация на движението по АМ „Хемус" на км. 37, е била действаща към момента на извършване па проверката - 31.07.2025 г. Освен недоказано, нарушението е и несъставомерно. В НП е посочено, че водачът Й. Й. е нарушил забраната за движение на товарни автомобили над 12 т., въведена с пътен знак „В 4“, но забраната за движение на пътни транспортни средства с маса с товар повече от 12 т. се въвежда с пътен знак „В 18“. Не е посочено, нито в хода на съдебното следствие се установява, какво е било натоварването на автомобила, управляван от Й. Й., поради което се явява недоказано нарушението на визираната по-горе забрана. Не става и ясно коя разпоредба е нарушил водача. Позовава се на чл. 49 от ППЗДвП и изискването пътни знаци B15, В16, В17, В18 и В19 да се повтарят и на най-близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната, като разстоянието до него се указва с допълнителна табела, което обстоятелство не е посочвано в НП. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП. същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като не посочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в точно какво нарушение е обвинен, тези процесуални нарушения лишават и настоящия съдебен състав от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Недопустимо е факти, касаещи сьставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират и НП. В тежест на AHO е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил. Първоинстанционният съд има задължение служебно да следи и да извършва проверка относно изпълнението на формалните изисквания на закона, визирани в чл. 42, чл. 47, ал. 2 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Неспазването на само тези две обстоятелства води до незаконосъобразност на НП, което трябва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество. Алтернативно моли връщане на делото за попълването му с доказателства.

Ответната страна чрез юрк Д. оспорва жалбата. Счита, че безспорно са събрани доказателства, установяващи извършено виновно нарушение от административнонаказаното лице. Възраженията изложени в касационната жалба, са правени и пред РС, който подробно ги е обсъдил в мотивите на своето решение и правилно отхвърлил. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Предлага решението да бъде потвърдено.

Настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

Въззивният съд, за да потвърди оспореното НП приема, че на 31.07.2025 г. в 12:35 часа, в [населено място] буче на [улица]посока на движение от [населено място] към [населено място], водачът Й. М. Й. управлява влекач ДАФ с рег. номер [рег. номер] с прикачено полуремарке с рег. номер QAQR925, като водачът се движел в посочения участък от пътя с въведена временна забрана за движение на МПС с маса над 12 тона, въведена с пътен знак „В 4“ и Заповед № РД 11-746/16.07.2024 г. на АПИ. Фактическата обстановка този съд установява въз основа на показанията на свидетеля М. Д. – актосъставител и св. З. З., както и от жалба, НП № 25-0996-001095/15.08.2025г., АУАН серия GA № 3291754/31.07.2025г., справка за нарушител/водач на Й. М. Й., заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на МВР и заповед № РД-11-746/16.07.2024г. на АПИ, приобщените в хода на производството по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира свидетелските показания на св. М. Д. и св. З. З., тъй като и двамата са преки очевидци на нарушението, и са възприели лично и непосредствено релевантните по делото факти и обстоятелства подлежащи на доказване, и кореспондиращи с останалите доказателства и доказателствени средства. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила. Приема, че изложените от жалбоподателя оплаквания са неоснователни. Позовава се и на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а също и на показанията на разпитаните свидетели, които установяват по категоричен начин описаната фактическа обстановка. В тежест на жалбоподателя е да обори констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не е сторено.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяна на постановеното решение.

При наличие на въведени конкретни възражения и направени конкретни искания за събиране на доказателства, съдът освен че не е изложил аргументи за тяхното отхвърляне, в решението си приема, че жалбоподателят е имал възможност, но не се е възползвал от нея да обори констатациите по акта, което е в пълно несъответствие с материалите по въззивното дело.

Отделно от това не са представени доказателства дали на дата 31 07 2025 г. на място все още е имало налична сигнализация, имайки предвид, че срокът на действието на временната забрана е до тази дата, на която е констатирано и нарушението и при изрични указания в Заповедтта движението да бъде нормализирано не по-късно от 18:00 ч.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 288/18 12 2025 г., постановено по АНД дело № 925/2025 г. на Районен съд Монтана.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: