Решение № 249 от 28.10.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Козлодуй, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20251440100917 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на В. В. Ф., ЕГН ********** с адрес в ............................ чрез пълномощник адвокат М. М. от Адвокатска колегия - Пловдив, с която са предявени осъдителни искове, както следва: против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ..................................., със седалище и адрес на управление гр. София за заплащане на сумата от 50 лв. (петдесет лева) недължимо платена по договор за потребителски кредит № 2404533 от 17.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и разноски и против „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ................................., със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Витоша“ №146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от Ива М.а Шаламанова, за заплащане сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) платена по договор за поръчителство от 17.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и разноските.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника „КРЕДИСИМО„ ЕАД е постъпил писмен отговор, с който не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № 2404533 от 17.06.2021 г. между ищеца, като кредитополучател и „КРЕДИСИМО„ ЕАД като кредитодател, за сумата от 1749.80 лв. Не оспорва, че сумата е била усвоена от кредитополучателя и кредита е изцяло погасен. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за потребителски кредит и се поддържа, че лихвата по кредита е основателно платена от ищеца, и не следва да се върне сумата от 50 лв.. Претендират съдебни разноски и оспорват искането на ищеца за присъждане на разноски на пълномощника в хипотезата на чл.38 от ЗА.

Ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал писмен отговор, с който не 1 оспорва сключването с ищеца на договор за поръчителство от 17.06.2021 г. към договора за кредит от същата дата сключен с първия ответник. Не оспорва и, че по договора за поръчителство дружеството е получило от ищеца сумата от 150 лв. Оспорва иска за връщане на претендираната сума от 150 лв. като неоснователен по съображения, че договор за поръчителство е действителен и валиден, и искат да бъде отхвърлен. Претендират разноски и оспорват искането на ищеца за присъждане на разноски на пълномощника в хипотезата на чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание ищеца не се явява, не се представлява. Получено е писмено становище, с което се поддържат исковете.

Ответниците не се представляват в съдебни заседания, а депозират писмени становища, с които оспорват исковете по съображения изложени в писмените отговори.

За да се произнесе по основателността на исковете, съдът направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото договор за потребителски кредит № 2404533 от 17.06.2021 г. и Приложение № 1 към него се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „КРЕДИСИМО” ЕАД се е задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 1749.80 лв. срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне заетата сума на 17 месечни вноски. Страните са уговорили размер на погасителната вноска 118.61 лв., лихвен процент по кредита – 19.48 %, ГПР – 21.32 % и общ размер на всички плащания – 2016.37 лв.

Съгласно представените Общи условия към кредитния договор кредитополучателят кандидатства за кредит като подава заявление до Кредисимо по образец, лично или чрез партньор на сайта или по телефон, след като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, Стандартен европейски формуляр съдържа цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, а актуалните ОУ и договора за кредит се предоставят чрез платформата на сайта. Договорът за кредит се счита сключен, ако кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ с въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил Стандартен европейски формуляр, на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора за кредит“(чл. 9 раздел ІІІ от ОУ).

Съгласно чл. 12 от ОУ кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението. В чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 2404533 е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24,00 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи. В ал. 2 на чл. 4 е уговорена санкция за 2 потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „КРЕДИСИМО“ ЕАД и непораждане на действие на договора с кредитополучателя. В чл.4, ал.3 от договора е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 6 е посочен начин на погасяване на задължението съгласно Приложение № 1- Условия на кредита, представляващо неразделна част от договора.

Видно от договор за предоставяне на поръчителство сключен между „Ай тръст“ ЕООД гр.София и ищеца В. Ф. от 17.06.2021 г., поръчителят отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит. За поемане на задълженията от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение в размер на по 118.61лв. на месец за периода на действието на договора за кредит (17 х 118.61 = 1972 лв.). С договора за поръчителство от 17.06.2021г., „Ай тръст” ЕООД се е задължил да отговаря пред „КРЕДИСИМО” АД за изпълнение на всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит.

Видно от писмения отговор от ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД ищеца В. Ф. е погасила изцяло задължението си по договора за кредит № 2404533.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

1. По иска против „КРЕДИСИМО“ ЕАД по чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 50 лв. недължимо платена по договор за потребителски кредит № 2404533.

Ищеца претендира връщане на сумата от 50 лв. недължимо платена от нея като законна лихва по договора за кредит поради недействителност на същия по множество бланкетно изложени основания, главно поради противоречие със закона.

По доводите за недействителност на договора за кредит при преценка съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях следи служебно.

Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК , договорът за потребителскикредит е недействителен.

Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за сключен договор за потребителски кредит. Ищеца има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК , а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се преценяват при 3 основателността на иска за връщане на сума дадена без основание - на основание недействителен договор. Съдът изложи по-горе, че по отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Кредиторът е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по кредита, чрез изпращане по електронен път на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. В последствие договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУР, т.е. спазена е предвидената в закона писмена форма.

Посочен е общия размер на кредита - т. 3 от Приложение № 1 към договора и условията за усвояването му – раздел VI от Общите условия, фиксиран лихвен процент - т. 7 от Приложение № 1, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита - т. 8 от Приложение № 1. В представеното Приложение № 1 е посочен размера, броя и падежа на задължението.

Ищеца е информирана за правото й да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване на главницата, за правото й да се откаже от договора и срока, в който може да бъде упражнено - чл. 4 от Общите условия по договора за кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР е различен от уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвидено начина на формиране на годишният процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищеца с ответника „Ай тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 17.06.2021 г. В чл. 4 от договора е посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице, вследствие на което между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство е сключен договор между „Ай Тръст“ ЕООД и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ищеца. Това 4 мотивирало кредитора

(„КРЕДИСИМО“ ЕАД) да включи в изготвения погасителен план към определената погасителна вноска и възнаграждението за предоставеното поръчителство в размер на по 118.61 лв. на месец за срока на действие на договора за кредит. При това положение месечното възнаграждение на поръчителя от последващия погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пapаграф 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 2016.37 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищеца се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. Нещо повече, сумата дължимо по договора за поръчителство подвеждащо е записана не цялата, а като 118.61 лв. на месец за срока на действие на договора за кредит, което е (17 х 118.61 = 1972 лв.) и надвишава сумата по кредита. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. Така потребителя е лишена от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия.