Решение № 2981 от 04.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2981 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100107115 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена от А. А. П. искова молба, с която срещу ЗК „Уника“ АД е предявен осъдителен иск за сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - ексцес от претърпяното на 12.09.2001 г. ПТП, ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 12.09.2001 г. пострадал при ПТП, вследствие на което получил увреди, описани в решение по гр.д. № 1739/2004 г. по описа на СГС и обезщетени от ответника със споразумение от 29.09.2006 г.

Впоследствие настъпило влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в септично стопяване на трохантералния масив на лява бедрена кост, довело до скъсяване на левия долен крайник с 5 см. За обезщетяване на тези увреди П. завел иск срещу ответника и с решение от 31.05.2015 г. по гр.д.

№ 92/2015 г. по описа на ВКС му било присъдено обезщетение в размер на 40 000 лева.

Здравословното състояние на ищеца продължавало да се влошава, като все още имал гноене от фистулата на лявото бедро няколко пъти годишно, а кракът му се скъсил с още 1 см.

На 30.01.2023 г. П. бил приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ АД с оплаквания от подуване, зачервяване и болезненост в областта на лявото бедро. Резултатът от образната диагностика показал, че е останало парче метал в областта на тазобедрената става, което е сраснало в нея и причинявало на ищеца ежедневна болка при придвижване, образуване на течност и възпрепятствало поставянето на нова изкуствена става. Преди образното изследване не било известно, че в организма на П. има останало парче метал и 1 че именно то е причината за образуване на течност в областта на тазобедрената става няколко пъти годишно. Ищецът не можел да води нормален живот, нуждаел се от постоянна помощ от близките си и това го карало да се чувства в тежест на околните. Изпитвал затруднения при придвижване, съпроводено с болки. Постоянното образуване на течност налагало по няколко пъти годишно да извършват операционни интервенции за премахването на събралата се течност. Наличието на метала правело невъзможно поставянето на нова изкуствена става, с което подобрение в здравословното състояние на ищеца било трудно постижимо. Тези обстоятелства представлявали влошаване на здравословното състояние на П., което не било известно преди това и в резултат на което той търпял нови болки и страдания, несъобразени и непредвидени при определянето на предходните обезщетения за неимуществени вреди.

През 2021 г. била заведена претенция по застрахователна полица № 010216Х2049/17.04.2001 г. към ЗК „Уника“ АД, по която били изплатени единствено 16 700 лева от претендираните 200 000 лева за нововъзникналите обстоятелства.

През 2024 г. ищецът отново завел претенция пред ответното застрахователно дружество относно ексцес от 2023 г., но ЗК „Уника“ АД отказала да изплати обезщетение над сумата от 16 700 лева.

В уточнителна молба от 14.11.2025 г. ищецът е заявил, че влошаването на здравословното му състояние се изразявало в наличието на метал, сраснал в тазобедрената става, от който се получавала инфекция и се отделяла гнойна течност, а това препятствало поставяне на нова изкуствена става.

Претендира обезщетение в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане.

От ответника е постъпил отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на иска.

По заведената претенция през 2021 г. за скъсяване на левия крайник с 1 см била подписана спогодба на 11.10.2021 г. с ищеца и ответникът изплатил обезщетение в размер на 17 000 лева, а във връзка с увреждането, изразяващо се в новооткритото парче метал, довело до влошаване функционалността на долния ляв крайник и образуването на течност, съпроводено с болки и страдания – допълнителни 16 700 лева, преведени по сметка на Адвокатско дружество „Р., Д. и П.“ на 17.09.2024 г.

Не оспорва, че на 12.09.2001г. в гр. София, А. П., управлявайки л.а. „Деу Ланос“ с рег. № ****, е претърпял ПТП с навлезлия в неговата лента л.а.

„Пежо 405“ с рег. № ****, управляван от И.П.П. и че е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Витоша“ АД (сега ЗК „Уника“ АД). Ответникът не оспорва и че с влязла в сила присъда от 04.03.2004 г. по НОХД № 4900/2002 г. по описа на СРС, НК, 96 с-в И.П. е бил признат за виновен за причинената на А. П. тежка телесна повреда при ПТП 2 на 12.09.2001 г.

За ПТП от 2001 г. лимитите се определяли съгласно Наредба за задължителното застраховане (отм.), като за периода 1999 г. - 01.01.2002 г. за неимуществени вреди за всяко събитие при едно увредено лице минималната застрахователна сума възлизала на 30 000 лева, а от 2002 г. – 60 000 лева.

Изплатените на ищеца суми за вреди от процесното ПТП надхвърляли 120 000 лева. В отговора е обосновано и прилагане на лимитите по застраховката, действащи към датата на произшествието.

Заявява, че твърдените увреждания са вече обезщетени, а причината за извършване на оперативна интервенция на 30.01.2023 г. в УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов“ не е последица от влошаване на здравословното състояние на ищеца, а е по причина предходно неефективно лечение на негови съществуващи заболявания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 407, ал. 1 от ТЗ (отм.), тъй като това е приложимата правна норма към датата на деликта – 12.09.2001 г.

Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.

С определението за проекта на доклад по делото от 11.12.2025 г. съдът е приел, че е сезиран от ищеца с иск за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили от непредвидимо влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в наличието на сраснал метал в тазобедрената става, от който се получавала инфекция и се отделяла гнойна течност и невъзможност да се постави нова изкуствена става, което влошаване се намира в причинна връзка с уврежданията, за които е получил обезщетение.

С определение от 11.12.2025 г. между страните в производството е отделено като безспорно обстоятелството, че е налице влязла в сила присъда, с която водачът на застрахования при ответника автомобил е бил признат за виновен за причинена на А. А. П. тежка телесна повреда.

Ответникът не оспорва, че е задължено лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Уника“ АД, валидна 3 към 12.09.2001 г., което се установява и от съдържанието на представен от ответника и приет по делото договор за спогодба от 11.10.2021 г.

В т. 10 от ППВС № 4/30.10.1975 г. са дадени указания за условията и предпоставките, при които е допустимо пострадалият да получи допълнително обезщетение. Такова се дължи при доказано влошаване на здравословното състояние на увреденото лице в сравнение със състоянието, при което е присъдено първоначалното обезщетение, ако влошаването се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Поради това и спрямо вида и характера на репарираните вреди следва да се прецени непредвидимото и качествено изменение в здравословното състояние на П..

Със споразумение от 29.09.2006 г. между „Витоша“ АД и А. А. П. застрахователят се е задължил да заплати на пострадалия 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 190.30 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ПТП на 12.09.2001 г., вина за което има водачът на л.а. „Пежо“, модел „405“ с рег. № **** И.П.П., съгласно присъда от 04.03.2004 г. по НОХД № 4900/2002 г. по описа на СРС.

Към датата на подписване на споразумението е издадено ЕР на ТЕЛК № 1063/23.03.2006 г., с което е определена 94% трайно намалена работоспособност без чужда помощ поради остеомиелит на лява тазобедрена става (ТБС) след фрактура на ляв долен крайник, ендопротезиране и екстракция на протеза на лява ТБС, фрактура на две капачета и скъсяване на ляв долен крайник с 5 см. Остеомиелитът на лява ТБС е бил с незначително гноящи фистули и е обусловил определяне на 30%.

След изтичане на тригодишния срок, на 25.03.2009 г. е издадено ново ЕР на ТЕЛК № 0479, с което е запазен процентът на нетрудоспособността и срокът на инвалидността е продължен с още три години, като за хроничен фистулиращ остеомиелит на лява ТБС процентът нетрудоспособност е завишен на 40%.

С последващо решение на ТЕЛК № 0303 от 20.02.2012 г. е определен 92% трайно намалена работоспособност, при установено двукратно ендопротезиране на лява ТБС, хроничен остеомиелит на лява ТБС с ниска основа на скъсяване на ляв долен крайник с 10 см. За хроничен фистулиращ остеомиелит на лява ТБС с ниска активност е определен 30%.

4

През 2012 г. А. П. е предявил срещу ЗК „Уника“ АД иск за обезщетение за претърпени в условията на ексцес болки и страдания вследствие настъпило на 12.09.2001 г. ПТП. С решение № 80/31.05.2016 г. по т.д. № 92/2015 г. по описа на ВКС, II т.о. на А. П. е присъдено обезщетение в размер на 40 000 лева за търпените от него неимуществени вреди от влошено здравословно състояние от остеомиелит в периода 2009-2010 г., изразяващо се в непрекъснато отваряне и гноене на раните вследствие възпалението на костта.

Данни за фистула в ляво бедро и изтичане на гноевиден ексудат са налице в епикриза от 25.05.2005 г. по ИЗ № 11029 на МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Клиника „Гнойно-септична хирургия“.

Представената по делото съдебно-медицинска експертиза представлява частна такава. В нея не е посочено по кое дело е допусната, а датата на изготвянето й – 18.12.2011 г. е преди завеждане на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 17250/2012 г. По делото съдебно-медицинска експертиза е изготвена от вещото лице д-р Б. Бонев.

На 13.04.2021 г. А. П. е завел претенция пред ЗК „Уника“ АД, в която сочи основанията да му бъде присъдено обезщетение за ексцес. В периода след присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лева с решението от 31.05.2016 г. до 2021 г. състоянието му продължило да се влошава – гноене от фистулата на лявото бедро по няколко пъти годишно. Продължавало и скъсяването на крака му, достигнало 11 см. и това силно затруднявало ходенето и обслужването му.

В сключения на 11.10.2021 г. договор за спогодба е отчетено, че към 10.03.2021 г,. съгласно ЕР на ТЕЛК, е констатирано ново влошаване на състоянието – ексцес, изразяващо се в скъсяване на ляв долен крайник с още 1 см, като е определено обезщетение в размер на 17 000 лева. В ЕР № 0530/10.03.2021 г. е отразено състояние след фрактура на ляв ацетабулум - 01 г., двукратен неуспешен опит за ендопротезиране на лява ТБС (03 г. и 06 г.), състояние след остеомиелит на проксимална бедрена кост с деструкция на главата, състояние след фрактура на двете петели и скъсяване на ляв долен крайник 11 см, лекостепенна деформация на таза, състояние след фрактури на ляв ацетабулум, лява лакътна става, латерален кондил на лява бедрена кост.

Според епикриза от 04.02.2023 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, клиника по хирургия, на 30.01.2023 г. А. П. е претърпял оперативна 5 интервенция, изразяваща се в екстракция на 200 мл гноевидна течност от лява глутеусна област.

Болничният престой в същата клиника за периода от 06.02.2023 г. до 10.02.2023 г. е по повод болки в горен коремен етаж и лечението на диагностоцирания остър панкреатит няма връзка с травматичното увреждане, получено при ПТП на 12.09.2001 г.

Следващият болничен престой е бил в периода 27.11.2023 г. – 04.12.2023 г.

На 23.07.2024 г. е предявена нова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди от влошаване на състоянието на П. – продължаващо гноене от фистулата на лявото бедро няколко пъти годишно. На 30.01.2023 г. приели ищеца в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с оплаквания от подуване, зачервяване и болезненост в областта на лявото бедро. При извършената образна диагностика е установено останало парче метал в областта на лява ТБС. Това била причината да не може да бъде поставена нова изкуствена става. Постоянното образуване на течност предполагало П. периодично да влиза в болница за операционни интервенции за премахването й. Ексцесът се изразявал в допълнително влошаване на функционалността на левия долен крайник, постоянно образуване на течност от новооткрито парче метал в организма на пострадалия. Тези вреди П. оценявал на 200 000 лева.