Решение № 276 от 11.07.2018, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е № 276 гр. Хасково, 11.07.2018 г.

Окръжен съд Хасково, ГО, III въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АННА ПЕТКОВА

ИРЕНА АВРАМОВА при участието на секретаря П.Д., като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 325 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

161 от 20.03.2018 г., постановено по гр. д. № 2261/2017 г. по описа на РС – Хасково, на основание чл. 108 от ЗС е прието за установено по отношение на А.Ш.С.

*** е собственик на сления недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК – София, с административен адрес: гр. Хасково, ***, с площ 1217 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, със стар идентификатор: няма, с номер по предходен план:

400, при граници /съседи/: ***, ***, ***, *** и ***, като А.Ш.С. *** владението върху имота.

Със същото решение на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен като недействителен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 41, том II, рег. № 4383, дело № 228/2014 г., съставен на 01.08.2014 г. от нотариус Владилена Сиртова с рег. № 079 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с който А.Ш.С. е признат за собственик по давностно владение и наследство на гореописания поземлен имот с идентификатор ***.

Ответникът А.Ш.С.

*** направените по делото разноски в размер общо на 1137,73 лв.

Срещу решението в срок е подадена въззивна жалба от адв. В.Л., като пълномощник на А.Ш.С., с твърдение, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Изтъква се, че първоинстанционният съд не е преценил и обсъдил събраните доказателства и релевантните факти, от които произтича спорното право. Изложени са съображения, че ответникът, настоящ въззивник, е собственик на процесния имот по силата на наследствено правоприемство и давностно владение, продължило повече от 10 години. Наред с това се сочи, че по делото е представено като писмено доказателство писмо от Община Хасково, в което е отговорила, че не е собственик на имота. Жалбоподателят счита за неправилен изводът на районния съд, че владението не е било непрекъснато и необезпокоявано, доколкото подадените във връзка с имота жалби не са от естество да прекъснат давността по смисъла на чл. 116 от ЗС. С оглед изложените във въззивната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Претендират се направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв. З.З., в качеството ѝ на процесуален представител на Община Хасково, с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Изложени са доводи, че постановеното от първоинстанционния съд решение е в съответствие със събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка.

От въззивния съд се иска да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и да присъди на въззиваемия направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на Министерско постановление № 21/31.01.1963 г. с решение № 24/13.05.1963 г. на Изпълнителния комитет на ГНС гр. Хасково на И.В.Б. е отстъпено пустеещо място от един декар земя, намиращо се в местност *** в землището на гр. Хасково, записано под № 400, при граници: О.Ш., Т.Т. и М.Н..

До 1972 г. ползвателят Б. изчистил нивата от бурени, плевели, камъни и посадил трайни насаждения от лозе и овощни дървета.

С договор за покупко-продажба на имот, сключен на 10.04.1972 г. в обикновена писмена форма, И.В.Б. продал на О.О.С. посадените от него трайни насаждения заедно с целия имот за сумата от 1100 лв.

Въз основа на договор за продажба на недвижим имот – лозе и градина, сключен на 07.01.1993 г. в обикновена писмена форма, О.О.С. продал на Ш.С.С. ½ идеална част от нива в местност *** /бивша ***/ в землището на гр. Хасково, съставляваща парцел 400 по кадастъра на земеделските имоти, при граници: път, О.Ш., Т.Т. и М.Н., като определил за ползване северната половина.

По делото е установено, че процесният имот с пл. № 400 фигурира в кадастралния план на местност ***, одобрен със заповед № 969/1988 г., като в разписния лист към плана няма записан собственик. През 2000 г. в разписния лист към изработен помощен кадастрален план процесният имот с пл. № 400 е записан като „остатъчен общински фонд“.

Видно от представеното по делото писмо с № 94-К-342-1/11.01.2005 г. Община Хасково е уведомила Н.О.К., че във връзка с подадена жалба от съседи за монтирана ограда от колове и мрежа, ограждаща имот пл. № 400 в м. ***, в землището на гр.

Хасково, посочен като общинска собственост, е била извършена проверка на място и е бил съставен констативен акт № 180/25.11.2004 г. от специалисти при общината.

Със заповед №

РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково и имот пл. № 400 в м. *** е отразен като поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1412 кв. м., собственост на Община Хасково.

От изисканото и представено по делото заверено копие от нотариално дело № 228/2014 г. по описа на нотариус Владилена Сиртова с рег. № 079 и район на действие – РС Хасково се установява, че същото е образувано на 01.08.2014 г. въз основа на молба-декларация от А.Ш.С. за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка върху ПИ *** в гр. Хасково, ***. В приложеното към това дело удостоверение от Община Хасково е посочено, че имотът не е актуван като общинска собственост. В хода на извършената обстоятелствена проверка са разпитани свидетелите С.С.И., Д.С.С. и Д.Д.С.. Въз основа на свидетелските показания и представените пред нотариуса писмени документи А.Ш.С. е признат за собственик по наследство и давностно владение на УПИ

***, за което е на 01.08.2014 г. е съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 41, том II, рег. № 4383, дело № 228/2014 г.

Във връзка с подадена на 05.09.2014 г. жалба срещу А.Ш.С., Община Хасково е отговорила с писмо от 10.10.2014 г., че след извършена проверка е установено, че общината не е собственик на имот с идентификатор *** и няма претенции за собственост към него.

По повод сигнал на съседи на процесния недвижим имот е била образувана прокурорска преписка № 1787/2014 г., а впоследствие и досъдебно производство № 5/2016 г. по описа на ОД на МВР гр. Хасково срещу С.С.И. Д.С.С. и Д.Д.С. за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК във връзка с нотариално дело № 228/2014 г. по описа на нотариус Владилена Сиртова с рег. № 079 и район на действие – РС Хасково и съставения на 01.08.2014 г.

Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 41, том II, рег. № 4383, дело № 228/2014 г.

Представените материали от ДП № 5/2016 г., в частност протоколи за разпит на свидетели и заключение на съдебно-техническа експертиза, не са приети като доказателства по настоящото дело, доколкото са събрани в друго производство.

Прието е като писмено доказателство постановление на РП – Хасково от 08.12.2016 г., видно от което се образуваното наказателно производство е прекратено, а материалите са изпратени на Община Хасково.

На 28.08.2017 г. на основание чл. 2, ал. 1 и чл. 58 от ЗОС е съставен Акт за общинска собственост № 9895 за поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Хасково, ***, с номер по предходен план 400 и с площ от 1217 кв. м.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели, ангажирани и от двете страни в производството. От показанията на С.Н.Т., който живее в съседен на процесния имот, се установява, че дълго време имотът е бил изоставен, буренясал и затрупан със строителни отпадъци, като бил използван от съседите да паркират автомобилите си. Свидетелят споделя, че е запознат с историята на имота, като в периода от 1963 г. до 1972 г. се е обработвал от И.Б., който след това продал само насажденията на О.С. Разказва, че през 2004 г. Ш.К., съпруг на Н.К. и зет на С., разделил имота на две части, заградил го и изкоренил повечето насаждения, като по повод подадена от съседите жалба общината отговорила, че имотът е общински и го принудила да премахне оградата. През 2014 г. Т. разбрал, че имотът е бил придобит по давност от А.С., който на следващата година го оградил с бетонни колове и оградна мрежа, като започнал да обработва и засява около 100 кв. м. в североизточната част. В същата насока са показанията и на свидетелите В. М.В. и Й.Г.А., също съседи на процесния имот, които потвърждават, че до 2014 г. имотът не се използвал и владял от никого. Напълно противоположни са показанията на свидетелите С.С.И и Д.Д.С., намиращи се в роднинска връзка с ответника С.. Според свидетеля И., процесният имот бил придобит от Ш.С. преди 25 години заедно с друг имот от лице на име М.С.

Свидетелят твърди, че е посещавал имота през годините, като през цялото време същият е бил обработван и засаждан със зеленчуци от семейството на С. и не е бил използван за паркинг. Тези твърдения се потвърждават и от свидетеля Д. С., който също рядко посещавал имота, но е категоричен, че е бил стопанисван първоначално от Ш.С., а впоследствие от сина му - А..

За изясняване на делото от фактическа страна, в първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че процесният имот попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, съгласно помощния кадастрален план от 2000 г. Имотът не е бил заявен за възстановяване и доколкото в разписния лист към кадастралния план, одобрен със заповед № 969/1988 г., е нямало записан собственик, през 2000 г. имотът автоматично е придобил статут на „остатъчен общински фонд“ съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ. Според разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, в плана за земеразделяне и възстановяване на земите всички имоти, които са останали без собственик, са били записани като остатъчен общински фонд до потърсването им. В заключението е посочено още, че в първоначалната кадастрална карта на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., процесният имот е бил отразен като собственост на Община Хасково, като през 2014 г. за собственик е бил вписан А.Ш.С..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящия правен спор е принадлежността на правото на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Хасково, ***. И двете страни в производството претендират да са носители на това абсолютно вещно право, като се легитимират със съответни актове за собственост. Ищецът Община Хасково основава ревандикационната си претенция на

Акт за общинска собственост № 9895, съставен на 28.08.2017 г.

В съдебната практика се приема, че актът за общинска собственост е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила само по отношение на отразените в него факти, като наред с това има и легитимиращ ефект, но единствено констатира правото на собственост на общината, без да го поражда /в този смисъл Решение № 61 от 26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/2013 г. на ВКС, Определение № 584 от 05.11.2014 г. по гр. д. № 4239/2014 г. и др./. Дори и без наличието на изричното в настоящия случай оспорван на акта по реда на чл.