Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 23.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2553/2024
Вид
Решение № 60
Подписан
23.01.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300502553 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 2775/18,06,2024 г., постановено по гр. д. № 15439/2022 г. на РС Пловдив, „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК 115552190; е осъдено да заплати на Д. К. Я., ЕГН **********; сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука, настъпила на ***г., призната с Разпореждане № ***/05,03,2021 г. на НОИ, ТП Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата (14,02,2021 г.) до окончателното й заплащане, като за разликата над присъдената сума от 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв. искът е отхвърлен.

Срещу посоченото решение в частта, с която искът е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД.

Жалбоподателят счита, че решението в тази част е незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Оспорва като завишен приетия от РС справедлив размер на обезщетението. Счита за правилен извода за наличие на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че трудовата злополука се дължи изцяло на допуснатата от пострадалия груба 1 небрежност, поради което счита иска за изцяло неоснователен, тъй като дължимото на ищеца обезщетение се изчерпва със сумата от 2914,29 лв., заплатена му от ДЗИ Животозастраховане ЕАД по застрахователна полица № 711521151000031. Въз основа на изложеното жалбоподателят „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД претендира първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 25 000 лв., и вместо това искът да се отхвърли, евентуално – присъденото на ищеца обезщетение да се намали до справедлив размер.

Ответникът по тази въззивна жалба Д. К. Я., заявява становище за неоснователност на жалбата и иска повърждаване на решението в частта, с която искът е уважен.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Д. К. Я., ЕГН **********; срещу посоченото по-горе първоинстанционно решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до 35 000 лв. Жалбоподателят счита, че определеното от РС обезщетение е занижено и не отговаря на принципа за справедливост. Претендира в тази част решението – като незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, да бъде отменено и вместо това ответникът да бъде осъден да му заплати, наред с присъдената от РС сума от 25 000 лв., сумата от още 10 000 лв. (или общо 35 000 лв.)1 представляваща обезщетение за претърпените в резултат на процесната трудова злополука неимуществени вреди.

Ответникът по тази жалба „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението в обжалваната с нея част.

Третото лице - помагач на ответника – ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, заявява становище за основателност на първоначалната въззивна жалба от подпомаганата страна и по същество счита, че искът следва да бъде изцяло отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 200 от КТ. Предявен от Д. К. Я., ЕГН **********; против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК 115552190.

Ищецът твърди, че претърпял трудова злополука, настъпила на *** при осъществяване на трудовите функции, възложени му по съществувало между страните трудово правоотношение – по време на работа по отстраняване авария по електропровод 20 kV „***“, находящ се в с. К***. В резултат на злополуката претърпял травматични увреждания: двуглезенно счупване на костите на лява и дясна подбедрица; счупване на фибуларните малеоли на двете подбедрици. Наложило се оперативно лечение с поставяне на метални импланти, продължителен период на 2 обездвиждаве, повторна оперативна интервенция за изваждане на импланти, продължителен престой в болница. Ищецът търпял интензивни болки в продължителен период от време, в резултат на обездвижването общото му здравословно състояние се влошило, страдал от тревожност, потиснатост, безсъние.

Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на *** призната с Разпореждане № 5104-1568/05,03,2021 г. на НОИ, ТП Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увредата (14,02,2021 г.) до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването на трудова злополука на посочената дата, при която ищецът е претърпял посочените травматични увреждания.

Твърди, че ищецът проявил груба небрежност и с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносния резултат: за изпълнение на възложените му трудови функции при отстраняване на авария, ищецът предприел изкачване на железобетонен стълб от електропровода. Извършил изкачването посредством монтьорски кънки, оборудван със сбруя, каска и защитни обувки, но без да е обезопасен с въжена осигурителна линия. След отстраняване на аварията предприел спускане по стълба, който бил обледенен поради ниските температури, поради това ищецът се приплъзнал по стълба и паднал от същия, при което му били причинени процесните травматични увреди. Падането настъпило поради липсата на обезопасителна въжена линия, което от своя страна се дължало единствено на проявената от ищеца груба небрежност и неспазване на елементарни правила за безопасност при изпълнение на трудовите му функции.

Поради изложеното ответникът счита, че искът следва да се отхвърли като се приеме, че дължимото на ищеца обезщетение е в размер на вече заплатеното му по сключена от застрахователя групова застраховка обезщетение в размер на 2914,29 лв.

Евентуално се претендира при определяне размера на обезщетението да се вземе предвид приноса на пострадалия за настъпване на вредите, както и да се намали дължимото обезщетение с вече заплатеното по договор за застраховка обезщетение за временна неработоспособност.

Третото лице – помагач на ответника ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865; заявява становище за неоснователност на иска.

При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. По отношение на 3 останалите основания за незаконосъобразност въззивният съд е обвързан от предявените с жалбата оплаквания.

Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства. Като извърши самостоятелна преценка на същите и като съобрази приложимите разпоредби на закона, настоящата инстанция приема следното:

Отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има обективен характер и възниква при кумулативното осъществяване на следния фактическият състав: 1/ наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3/ претърпени от пострадалото лице вреди (имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредите.

Безспорни между страните (а и установени от събраните пред РС писмени и гласни доказателства) са следните обстоятелства: към *** ищецът е работел по трудово правоотношение при ответника на длъжност „***“. На посочената дата ищецът работел на терен по отстраняване на авария по *** в с. К**, област Хасково. За изпълнение на задълженията си, ищецът предприел изкачване на железобетонен стълб от електропровода. Извършил изкачването посредством монтьорски кънки, но без да е обезопасен с въжена осигурителна линия. При спускането ищецът се приплъзнал по стълба, който бил обледенен поради ниските температури, и паднал от същия.

Приземил се на двата си крака, при което претърпял травматични увреждания: ****.

Ищецът потърсил медицинска помощ на *** и била извършена спешна оперативна интервенция. Тези обстоятелства са отразени и в Разпореждане № ***/05,03,2021 г. на НОИ, ТП Пловдив, с което злополуката е приета за трудова.

Страните не спорят, че с това е осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1 от КТ. Спорът се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението и основателността на предявените от работодателя: 1/ за намаляване на обезщетението на основание чл. 201 ал. 2 т. 1 от КТ поради съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в проявена груба небрежност при изкачване на стълба без обезопасителна линия; и 2/ за намаляване на дължимото обезщетение на основание чл.

200 ал. 3 от КТ – с размера на получената по договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ на работниците и служителите сума от 2914,29 лв., заплатена по претенция за временна неработоспособност по полица № 711521151000031/27,01,2021 г.

Относно размера на дължимото обезщетение:

4

Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на претърпените вреди в най-пълна степен.

Понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

От заключението на извършената пред РС Съдебно-медицинска експертиза се установява, че за лечение на причинените от злополуката счупвания на глезените и на подбедриците на двата крака, ищецът е претърпял: оперативно лечение с поставяне на метални импланти, продължителен период на обездвиждаве, повторна оперативна интервенция за изваждане на импланти, продължителен престой в болница. Част от имплантите – плаки и винтове, все още не са отстранени от тялото на ищеца. Бил е обездвижен на легло в продължителен период от време. Възстановителният процес, предвид счупването и на двата крака, е продължил 5-6 месеца, в които ищецът търпял интензивни болки. В резултат на обездвижването общото му здравословно състояние се влошило, страдал от тревожност, потиснатост, безсъние. Все още изпитва болка и получава оток при по-продължителни натоварвания и при промяна на времето.

Като отчита изложените по-горе обстоятелства и съобразно общественоикономическите условия към момента на настъпване на злополуката, предвид претърпените интензивни болки, обездвижването на двата крака за продължителния период от време, неблагоприятните последици и влошеното качество на живот, които ищецът ще търпи и занапред, съдът приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най – пълно и адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и страдания, следва да се определи в размер на 80 000 лв. (Съгласно задължителните разяснения по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР № 1/01,08,2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при прилагане разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, размерът на заявената претенция не ограничава съда при преценка за справедливия размер на обезщетението, а има значение за размера на присъжданата сума след намаляването му.)