Решение № 1852 от 09.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1852 гр. Варна, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100501826 по описа за 2021 година

Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.

С Решение № 123 от 14.07.2021 година по гр.д. № 2978/2020г. на ВКС, III ГО е отменено Решение по в.гр.д. № 278 по описа за 2020 година на ВОС от 15.06.2020 година, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване на нови съдо производствени действия.

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, въззивно е и е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго Про Продажби“ АД срещу Решение № 5589 от 10.12.2019 година, по гр.д. № 7867/2019 година, по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважена исковата претенция на Д. АНГ. ЯН. против „Енерго Про Продажби“ АД и е осъдено въззивното дружество да му заплати сума в размер на 6412.25 лева по фактура № 0279763333 от 13.05.2019, съставена за обект находящ се в ***, клиентски № 1100043085, абонатен № **********, която сума е заплатена при първоначална липса на основание, за период от 18.04.2017г. до 17.04.2018 година, на основание чл.55 ЗЗД, както и с което е осъдено дружеството да му заплати сумата от 906.49 лева, представляваща сторени в производството разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В жалбата са въведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание 1 за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Според жалбата абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните, като вземането на „Енерго Про Продажби“ АД гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на нарушение осъществено от въззиваемата страна.Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ, поради което и предявеният иск за осъждане на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли.Моли в тази връзка решението да се отмени, и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговор по делото е депозиран от страна на адв.З., с които се настоява решението да бъде потвърдено.

Пред съда и двете страни поддържат заявените от тях процесуални позиции, като всяка навежда аргументи в тази насока.

След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Д. АНГ.

ЯН. против „Енерго Про Продажби“ АД иск, да бъде осъдено дружеството ответник да му заплати сумата в размер на 6412.55 лева по фактура № № 0279763333 от 13.05.2019, съставена за обект находящ се в ***, клиентски № 1100043085, абонатен № **********, която сума е заплатена при първоначална липса на основание, за период от 18.04.2017г. до 17.04.2018 година, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.55 ЗЗД.От фактическите твърдения в исковата молба става ясно, че ищецът е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД и ползва доставената от дружеството ел. енергия в собствения му обект на потребление в ***. Узнал за извършено преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения му обект на потребление, заплатил е същата, като на това основание претендира исковата сума. Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за отпаднало основание, което да обоснове вземане на дружеството в исковия размер. Оспорва в тази връзка констатациите от извършената проверка, обективирани в КП съставен от служители на „ЕРП Север“ АД, както и тези в КП от метрологичната експертиза. Посочил, че по делото липсват доказателства към момента на монтиране на СТИ в обекта на потребление показанията по 2 всички тарифи да са били нулеви. Разпоредбите на ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи възможността за едностранна корекция на сметките на потребителите от друга страна са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и доколкото не са уговорени индивидуално – нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Последното е самостоятелно основание за неправомерност на извършената корекция.

Оспорва на следващо място количеството ел. енергия, предмет на корекцията да е реално доставено и потребено от него, като аргумент за недължимостта 2 на цената, както и на нормативна възможност за едностранно коригиране на сметката на потребителя - липсват действащи ПИКЕЕ. Отправил в тази връзка искане за постановяване на положително решение по спора.

От материалите по делото е видно, че на 17.04.2018 година служители на „Енерго Про Продажби“ АД са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца, в присъствието на двама свидетели.За целта е бил съставен КП № 1301366 от 17.04.2018 година, като процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.

Експертизата е извършена от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – Русе е дала основание да се състави Констативен протокол № 708 от 23.04.2019 година, като от него е видно, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, конкретно - наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. – 35 861 КВтч., която не се визуализира на дисплея.

Също от делото е видно, че на

09.05.2019 година

“Електроразпределение Север” АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане.

Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 и регистър - 35861 кВтч., на стойност 6412.25 лева.

Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на експерта, се установява, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност, като първоначалната му проверка е била през 2015 година, т.е. той е бил монтиран в обекта нов.Експертите указват още, че е налице вмешателство в параметризацията на СТИ – през измервателният уред е преминало количество електроенергия отчетено в невизуализирани регистри 1.8.3, което не е отчетено във визуализираните регистри. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализираните регистри е доставено до обекта и съответно потребено.

При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена нова СТЕ, съобразно указанията на ВКС, с участието на вещо лице софтуерен специалист, в заключението на която се установява следното: първоначалната параметризация на електромера в обекта на потребление е извършена през 2015 година от завода производител „АК Пластроник“ В.Търново. Количеството ел. енергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 е доставено до обекта и съответно потребено. Ел. енергия, която е преминала през измервателната система на електромера е доставена до обекта – когато има включени електроуреди в ел. инсталацията на обекта има и доставена ел. енергия, а при липса на включени ел. уреди в инсталацията на 3 обекта – липсва и доставка на ел. енергия. Отчетена електроенергия и определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото количество, т.е. може да се достави, съответно потреби. Установеното от БИМ, че електромерът отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, означава, че измервателният уред измерва консумираната ел. енергия с точност +-2, т.е. цялата преминала ел. енергия през СТИ е измерена точно, в т.ч. и на потребената и неотчетена ел. енергия натрупана в невизуализиран регистър 1.8.3 . Това количество се съдържа и в сумарния регистър. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във време - интервала от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му. Това е станало възможно в резултат на софтуерна настройка на СТИ, позволена от производителя при въвеждането на определена парола за достъп, която е довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните правила на „Енерго-Про Продажби“ АД. При положение, че електромерът е монтиран нов в обекта, то следва, че той е с нулеви показания по всички тарифи, тъй като производителя не допуска измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал задължителна техническа и метрологична проверка. Софтуерната намеса в случая е осъществена с помощта на комуникация през инфрачервения порт на електромера и резултат от волеви човешки действия с определена цел, а не резултат от техническа грешка.

При тези данни виждането на съда е следното:

В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания от ищеца размер. Прието е в съдебната практика, че правоотношенията между енерго - снабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка /продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД, съответно гл. XXII от ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия /в този см. Решение № 107/26.11.2020г. по гр.д. № 1096/2020г. на ВКС, III ГО/. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ/ задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко4 продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях /в този смисъл решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I ГО, решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III ГО, решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, III ГО, решение № 160/31.12.2020г. по гр.д. № 1174/2020г. на ВКС, IV ГО и др./. Правилно ВРС в конкретния случай е приел, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия, регламентирано от ЗE. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на ел. енергия за битови нужди, присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи да заплаща на ответника само цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен между страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за ищеца е възникнало задължението за плащане на сумата 6412.25 лева – разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 18.04.2017 година – 17.04.2018 година.