Решение № 795 от 02.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. гр. Хасково, 02.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20235640102557 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от В. Т. Д., чрез пълномощника адв. П. П., против ********** и ********** с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 124 , ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 1, ал.2 от Договор за потребителски кредит №**********, сключен на ********** между ищеца и **********; с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожност на клаузата на чл.2, ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от същата дата – **********, сключен между ищеца и ********** както и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи сумата в размер на 597,24 лв. като възнаграждение за поръчителство, поради нищожност на клаузата на чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство, сключен на ********** между ищеца и ********** към Договор № за потребителски кредит **********, сключен на ********** между ищеца и **********.

Ищецът твърди, че е страна по облигационно правоотношение с ответника **********, възникнало на основание Договор за потребителски кредит № **********, сключен на ********** между ищеца и ********** на основание, на който ответникът ********** е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 500 лв., при фиксиран годишен лихвен процент, доколкото си 1 спомня - от 36,00% и ГПР в размер на 42,58%, при срок на погасяване 12 месеца, с месечна погасителна вноска от 50,23 лв., а ищецът се е задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на договора. Твърди се, че с клаузата на чл. 1 ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят да се е задължил да предостави едно от изброените в него обезпечения. На датата, на която е сключил договора за кредит – **********, твърди да е бил сключен и Договор за възлагане на поръчителство към Договор № ********** с ответника ********** което дружество поело задължение да отговаря за всички задължения на ищеца по посочения договор за потребителски кредит, а съгласно чл. 2, ал. 1 ищецът да се е задължил да плати, доколкото си спомня, възнаграждение за поръчителство в размер на 597,24 лв., платимо разсрочено на вноски по банковата сметка на кредитодателя на падежните дати на плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем.

Твърди, че е усвоил договорената заемна сума в размер на 500 лв. по договора за потребителски кредит, но да не дължи плащане на възнаграждение за поръчителство, поради нищожност на уреждащите го клаузи в процесните два договора.

Ищецът развива съображения, че процесните клаузи, уреждащи поръчителство и възнаграждение за такова, са нищожни, поради нарушение на закона (императивни разпоредби на ЗПК), поради това, че са неравноправни и не са индивидуално договорени, поради противоречието им с добрите нрави, поради заобикаляне на разпоредбите на ЗПК за размера на ГПР. Сочи, че клаузата за възнаграждение за поръчителство е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП и чл.143, т.19 ЗЗП, поради това, че сумата, която се дължала била 119% от получената сума на отпуснатият кредит. Развива съображения, че с клаузите, предвиждащи плащане на възнаграждение за поръчителство да се осигурявала допълнителна печалба за кредитора към договорената възнаградителна лихва и така се заобиколя законовото изискване по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива съображения, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено като елемент на договорната лихва и тъй като представлявало скрита лихва, кредиторът е нарушил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че кредиторът е поставил към заемателя неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поставянето на изисквания за осигуряването на лично, реално обезпечение противоречало и на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Счита, че така се прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличение на размера на задължението му. Сочи, че лихвеният процент по заема и ГПР са посочени само като абсолютни стойности, без ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита с посочване на включените в него компоненти и начин на формиране, без да е посочено как годишния лихвен процент се съотнася към ГПР по договора. Твърди, че непосочването в договора на реално прилагания размер на ГПР е

2

„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д ал. 1 и ал. 2 т.1 ЗЗП и води до неравноправен характер на договорните клаузи по смисъла на чл.

143 и сл. ЗЗП. Твърди също, че неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, е нищожна и защото противоречи и заобикаля клаузите на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и чл. 19, ал.4 ЗПК (чл. 21 от ЗПК).

Ищецът иска от съда да прогласи нищожност на клаузата на чл. 1 ал.2 от Договор за потребителски кредит № ********** от **********, сключен с ответника ********** и на клаузата на чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от същата дата – **********, сключен с ответника ********** както и да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата от 597,24 лв. като възнаграждение за поръчителство по чл.2 ал.1 от Договор за възлагане на поръчителство от **********, сключен с **********.

Претендира разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор ответникът ********** не депозира такъв.

Депозира становище за съдебно заседание, с което оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът ********** оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Твърди, че между ищеца и дружеството ********** не е сключван сочения в исковата молба договор за поръчителство, както и че не е искано плащане на сочената сума от 597,24 лева. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложените писмени доказателства се установява, че между ищецът, като кредитополучател и ответникът **********, като кредитодател, е сключен Договор № ********** от ********** за потребителски кредит тип кредитна линия - на момента. Посоченото се установява от приложения подписан от страните и неоспорен от тях Договор № ********** за потребителски кредит тип кредитна линия - на момента от ********** Доколкото същият се представя от ответника ********** под формата на заверен препис по реда на чл. 190 ГПК в изпълнение на указание на съда да депозира сключения между него и ищеца процесен договор, описан в исковата молба като договор за потребителски кредит № ********** от **********, не се оспорва от ищеца и като се вземе предвид обстоятелството, че съгласно приложената справка от БНБ между ищеца и ответника ********** има сключен само един договор от процесната дата – **********, то съдът намира, че е налице тъждество между Договор № ********** от ********** за потребителски кредит тип кредитна линия - на момента и сочения в исковата молба като договор за потребителски кредит № **********.

Съгласно чл. 1, ал. 1, изр. първо от договора за потребителски кредит № 3

********** от **********, ответникът ********** се е задължил да предостави на ищеца описания в Договора потребителски кредит под формата на кредит тип „********** - на момента, а кредитополучателят да го усвои при предвидените в договора срок и условия, в съответствие с Общите условия на ********** към договор за потребителски кредит тип „**********, в актуалната им редакция към всеки момент от действието на договора. Съгласно чл. 1, ал. 1, изр. второ кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Установява се, че в чл. 1, ал. 4 от договора за потребителски кредит кредитодателят и кредитополучателят са се договорили, че кредитът се предоставя при следните параметри: минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита - 100 лв., кредитен лимит - 2000 лв., лихвен процент по кредита - 36,00%, обезпечение - поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество; начин на усвояване - по банков път, в брой или съгласно други налични способи; условия за издължаване - анюитетни вноски съгласно погасителен план за всяка усвоена сума; ГПР - размерът на Годишния процент на разходите за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение №1 представляващо неразделна част от договора; обща сума, дължима от потребителя - съгласно погасителния план за всяка усвоена сума. Посочено е, че Годишния процент на разходите е изчислен в съответствие с Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК при отчитане на цитираните по-горе общи параметри при следните допълнителни допускания: приема се, че кредитът се предоставя за срок една година, считано от датата на първоначалното му усвояване и, че окончателното плащане, направено от кредитополучателя, погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива; главницата се погасява от кредитополучателя на равни месечни вноски и погасяването започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите, когато главницата трябва да бъде погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че следващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата, направени от кредитополучателя настъпват в рамките на период една година; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит; в случай, че за ограничен период от време или за ограничена сума се предлагат различни лихвени проценти и различни разходи, се приема, че лихвеният процент и разходите, приложими за целия срок на договора, за тези с найвисоки стойности.

Установява се, че съгласно процесната клауза на чл. 1, ал. 2 от договора 4 за потребителски кредит кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодател дружество - поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от ********** банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, достъп на уебстраницата https://cashcredit.bg/

По делото не е спорно, че кредитодателят е предоставил на кредитополучателя заемна сума в размер на 500 лв. Видно и от приложения по делото погасителен план към кредит № ********** към договор за кредитна линия №********** се установява, че страните са се договорили предоставената главница да бъде върната на 12 вноски в общ размер на 500 лв., от което е изводимо, кредитодателят да е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 500 лв. като главница на основание процесния договор за потребителски кредит.