Решение № 282 от 20.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20265001000306 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срок въззивна жалба вх.№ 4758/ 02.04.2026г. от Н. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: обл. Х., общ. Д., с. Д. Б. против Решение № 31/18.03.2026г., постановено по т.д. № 20245600900069, по описа на Окръжен съд - Хасково, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Н. М. М.

ЕГН ********** с адрес сД. Б., община Д. срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София, ЕИК 200299615 обективно съединени искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 200 000лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес от смъртта на М. А. М., баща на ищцата, произходящи от ПТП, настъпило на 13.1.2024год., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 30.Ⅰ.2024год. до окончателното и изплащане като неоснователни

Счита се от жалбоподателя, че постановения окончателен съдебен акт е неправилен, необоснован, постановен в противоречие със събраните доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. По подробни съображения изложени в жалбата се твърди, че са налице всички процесуални и материално правни предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.

С оглед на изложеното се моли настоящия съд да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 31/18.03.2026г., постановено по г.д. № 20245600900069 по описа на Окръжен съд - Хасково, като неправилно, 1 необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Желае се вместо него да се постанови друго решение, с което да се уважи предявения от Н. М. М. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот п Здраве“ АД иск с правно основание ч.1. 432, ал. 1 КЗ, като се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, в равностойност в евро равна на 102 258,38 евро /сто и две хиляди двеста петдесет и осем евро и тридесет и осем цента/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й М. А. М., настъпила вследствие на ПТП от 13.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане.

В законния срок е постъпил отговор от въззиваемата страна ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София, ЕИК 200299615, в който по подробни съображения се формулира тезата, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен. Поради това се моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Делото е образувано по искова молба на Н. М. М., ЕГН ********** с адрес сД. Б., община Д., чрез процесуалния и представител адв. Р. М., срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София, ЕИК 200299615, обективно съединени искове по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 200 000лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, от смъртта на баща и М. А. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 13.Ⅰ.2024год., по вина на водача Ц. И. Н., който при управление на лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег.№* **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата, като е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество за това МПС по застрахователна полица № **/**/************, със срок на валидност от 18.VⅠⅠⅠ.2023год. до 17.VⅠⅠⅠ.2024год., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 30.Ⅰ.2024год. до окончателното и изплащане.

С отговора на исковата молба ответника по делото ЗАД“ДаллБогг Живот и Здраве“АД София оспорва иска с аргументи за липса на причинно следствена връзка и вина от страна на водача на МПС,участник в ПТП.

Оспорва механизма. Оспорва наличието на близки отношения, привързаност, обич и разбирателство между ищцата и пострадалия. Навежда доводи за значително съпричиняване от страна на пешеходеца пострадал М. А. М..

Поддържа че исковата сума е прекомерно завишена и че не се дължи. Иска отхвърляне на иска като неоснователен.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора многобройни доказателства е постановил решението предмет на обжалване, в което и приел, че изключителна вина за настъпване на ПТП има поиналият пешеходец, поради което и искът е отхвърлен.

Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.

2

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са налице.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

В случая се обжалва постановения първоинстанционен акт изцяло.

Наред с това следва да се посочи, че липсата на постановен акт на наказателния съд актуализира необходимостта от самостоятелна проверка за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД от гражданския съд.

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване 3 предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

С оглед становището на ответника може да се приеме, че м ежду страните е безспорно обстоятелството, че на посочената от ищцата дата, място и час е настъпило ПТП между пешеходеца М. А. М. и лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег.№ * **** ** с водач Ц. И. Н.. Това обстоятелство се установява и от съдържанието на констативен протокол за ПТП. Също така ответникът не е оспорали и обстоятелството, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното застрахователно дружество по повод процесня автомобил . Наред с това този факт с правно значение се установява и от съдържанието на приложените пред първа инстанция писмени доказателства. Застрахователят също така не е оспорил и, че ищцата е инициирала по реда на чл.380 КЗ искане пред застрахователя да заплати извънсъдебно претендираните обезщетения. Това се доказва и от съдържанито на молба на лист 17 от делото по описа на ОС. Също така са представени и изрични писмени доказателства установяващи, че ищцата е низходяща от първа степен на починалия.

При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на изискуемия фактически състав по чл.45 от ЗЗД, същите следва да бъдат констатирани съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз основа на които може да се установи обективната фактическа обстановка, наред с писмените доказателства са показанията на свидетелите преки очевидци на ПТП, както и приетата по делото САТЕ.

Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира, както показанията на свидетелите, като плод на непосредствени и лични впечатления, така и констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, като безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават извода, че в случая безспорно е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали 4 лица, който въпреки че не обладава правните признаци на официален свидетелстващ документ относно механизма на настъпване на ПТП, несъмнено е валиден акт по отношение на обстоятелствата констатирани от длъжностните лица към момента на пристигане на местопроизшествието. В този аспект очевидно документът, с обвързваща съда доказателствена сила установява, че на посочената дата и час посоченото длъжностно лице е посетило мястото на инцидента и е констатирал настъпило ПТП. Наред с това и следва да се отбележи, че документът, в частта си описващ механизма на ПТП, въпреки че би следвало да се разглежда, като доказателство без материална доказателствена сила трябва да бъде взето под внимание в аспекта на съпоставката на изложението в протокола с останалия събран доказателствен материал по делото. В него е посочено, като причини за ПТП, че водача на МПС движейки се с несъобразена скорост в тъмната част на денонощието удря неправилно пресичащия отляво Н.сно по посоката на движение пешеходец. Въпреки, че е ясно липсата на възможност да се приеме за актуално обрисуваната от длъжностните рлица фактическа обстановка, на които същите не са били преки очевидци съдът намира, че все пак следва да се съобрази изложението във връзка с другия доказателствен материал по делото.

По делото е разпитан и прекия очевидец и делинквент Ц. Н., който обаче в своите показания не излага някакви конкретни данни относно поведението на пешеходеца в процесната пътна ситуация преди настъпване на удара. Важен аспект на изложението на свидетеля обаче е свързано с факта, че е налице твърдение на Н., че в другото платно са се движили в този момент поне 2-3 автомобила. Това обстоятелство е свързано с изясняване по делото на реалната видимост на местопроизшествието с оглед контура на местността и особеностите на шосето. Също така следва да се отбележи и твърдението на водача на автомобила, че е осъществил разговор с водача на движещия се преди него автомобил, който му е споделил, че едва е е избегнал удар с починалия.

Наред с това по делото е приета САТЕ, която съдът изцяло кредитира.

Установява се от експерта, че на 13.01.2024 г. около 17:50 часа, по първокласен пъг 1-5, в участък на хоризонтално и равно пътно платно при движение в тъмната част на денонощието, лек автомобил марка и модел „Ситроен ЦЗ" с рег. № * **** **, управляван от водача Ц. И. Н., движещ се в посока от север 5 към юг е осъществил удар с пешеходеца М. А. М., намиращ се върху платното за движение пред автомобила. Съгласно категоричните констатации на вещото лице, непосредствено преди настъпване на контакта и към самия момент на удара автомобилът се е движел със скорост приблизително 74 км/ч.

Разпечатката съдържа 37 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0abdfba1-d49c-4a44-af52-5725b675f5ee