Решение № 260033 от 23.07.2021, Окръжен съд - Габрово

Р

Е Ш Е Н И Е № 260033

Габрово, 23.07.2021 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при участието на секретаря Милкана

Шаханова, като изслуша докладваното от съдията т. д. № 37 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която се предявени осъдителни искове, при условията на евентуалност, от "Планинец - 2010" ЕООД, гр. Трявна, представлявано от управителя П.В., чрез адв. Д. В. против М.З.К.,***, по която е образувано настоящото т. д. № 37/2020 г. по описа на съда.

В исковата молба се излага, че ищцовото дружество е учредено през 2011 г. с капитал от 1 000 лв., разпределен в 10 дяла, с номинална стойност от 100 лв. и съдружници с равни дялове П. П. В.и Н.Х. М.. С протокол от ОС от 14.11.2011 г. е взето решение за приемане на съдружници М. З. К. и Е.Б. Т.., като първоначалните собственици П. П. В.и Н.Х. М. са им продали дружествените си дялове. Със същото решение М. З. К. е избрана за управител на ищцовото дружество. През 2013 г. ОС на "Планинец - 2010" ООД е взело решение за уважаване на молбата на съдружника Е.Б. Т.. и прехвърляне на дела му на М. З. К., както и преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД. С протоколно решение от 04.06.2015 г. едноличният собственик на капитала на дружеството М.К. взема решение да продаде собствените й дружествени дялове представляващи 100 % от капитала на дружеството на П. П.В., като във връзка с продажбата на дружествените дялове М. З. е взела решение за освобождаването й като управител и освобождаването й от отговорност. На 13.01.2016 г., с протоколно решение едноличният собственик на капитала на дружеството П. П. В.е взел решение за освобождаване на М. З. като управител, но не и за освобождаването й от отговорност, като това решение е вписано по партидата на дружеството.

След продажбата на дружествените дялове и освобождаването на ответницата като управител, било установено, че в периода на управление, същата сключила от името на дружеството, без това да е необходимо за успешното му функциониране, три договора за заем с лицето Е.Б. Т.., с който същата е във фактическо съпружеско съжителство. За обезпечаване на заемите М. К. издала в полза на поемателя - Е. Т.. три броя запис на заповеди , без да е налице конкретна причина за поемане на менителнично задължение към третото лице.

На

23.01.2015 г. М. К., в качеството й на управител на дружеството сключила с Е. Т.. договор за заем на сумата от 9 000 лв. с падеж 22.06.2016 г., като дружеството се задължило да върне в уговорения срок сумата от 15 000 лв.

На

24.01.2015 г. М. К. в качеството й на управител на дружеството сключила с Е. Т.. договор за заем на сумата от 8 000 лв. с падеж 24.06.2016 г., като дружеството се задължило да върне в уговорения срок сумата от 15 000 лв.

На

02.06.2015 г., два дена преди да продаде собствените й дружествени дялове, М. К. в качеството й на управител на дружеството сключила с Е. Т.. договор за заем на сумата от 9 000 лв. с падеж 02.07.2016 г., като дружеството се задължило да върне в уговорения срок сумата от 15 000 лв.

Съгласно чл. 2 от трите договора за заем заемната сума се предоставя на заемателя в деня на сключването му, като самото подписване на договора е доказателство за предаване на сумата. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено, че заемополучателя обезпечава договорите със запис на заповед, като такъв е подписан на същата дата 23.01.2015 г., а размерът на посочената в него сума от 15 000 лв. съответства на сумите, предмет на задължението на заемополучателя - заем от 9 000 лв. и възнаграждение от 6 000 лв.

В резултат от предприетите от поемателя действия за събиране на сумата от 15 000 лв. по записа на заповед по ч. гр. д. № 181/2016 г. по описа на РС - Трявна е издадена заповед за изпълнение, срещу която дружеството е възразило и по образуваното производство по реда на чл. 422 от ГПК, по гр. д. № 285/2016 г. по описа на РС- Трявна, е признато за установено , че същото дължи сумата от 12 884,07 лв. на Е. Т.., като това решение е потвърдено от ОС - Габрово по в. гр. д. № 262/2017 г. по описа на съда.

През

2019 г. Е. Т.. се е снабдил с друга заповед по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 142/2019 г. на РС - Трявна, по която производството все още е висящо.

С оглед на гореизложеното се твърди, че обвързването на ищцовото дружество от ответницата, преди разпореждането й със собствените й дружествени дялове и освобождаването й като управител, със задължение за заплащане на парични суми, в посочения по - горе размер, е без основание, не е в интерес на дружеството и по същество представляват вредоносно поведение, което е основание за ангажиране на имуществената й отговорност по чл. 145 от ГПК.

В дружеството липсват и съответните първични счетоводни документи за получената от ответницата заемна сума или предаване на сумата в касата на дружеството.

Получените в заем парични суми не са намерили своето счетоводно отражение в съответните счетоводни сметки, дневници на сметки, оборотни ведомости и в пасива на баланса на дружеството. Ответницата ги е получила за себе си, с което е увредила дружеството, като ги е отнела от патримониума му, а дружеството дължи връщането им.

Освен това не е налице разходване на предоставения заем за дружествени цели и в тази връзка се твърди, че действията на ответницата по сключване на договора за заем и бездействието й по отношение на заприходяването в дружеството, се явяват противоправни и виновни.

През

2015 г. дружеството не е имало задължения към НАП и НОИ, тъй като не е извършвало активна дейност, както и не е имало нает персонал. Към началото на 2015 г. дружеството е имало задължения по дългосрочни заеми в размер на 246 802 лв., а в края на същата година, след извършени разплащания, е бил в размер на 127 695 лв.

Твърди се, че получените в брой и лично от ответницата суми по твърдените заемни правоотношения не са постъпили по откритата в полза на дружеството банкова сметка, ***, нито са разходвани в негова полза.

Доколкото търсената отговорност по отношение на ответницата по реда на чл. 145 от ТЗ е деликтна, твърдят, че искът е предявен в давностния срок, а именно от датата на откриване на дееца - 13.01.2016 г. датата на която е освободена ответницата като управител. Отговорността на управителя се простира до преките и непосредствени вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението и тъй като управителя е бил недобросъвестен, действал е с груба небрежност и във вреда на дружеството, то той следва да отговаря за всички преки и непосредствени реди.

Задължаването на дружеството с общо 45 000 лв. по три броя запис на заповед и поетото задължение за връщане на даденото по три договора за заем, за един от които е образувано изп. производство при ЧСИ Ц. 208/2016 г. с общ размер на задължението от 18 771, 63 лв. без дружеството да е разходвало заемните суми в общ размер на 26 000 лв., следвало, че понастоящем ищцовото дружество е понесло вреда във вид на претърпяна загуба по заемните договори в размер на 35 771, 63 лв. и 45 000 лв. по записите на заповед, които са резултат от поведението на М.

К., в качеството й на управител на "Планинец - 2010" ЕООД от името и за сметка на дружеството.

Доколкото е налице виновно и умишлено деяние от страна на ответницата, в качеството й на управител на ищцовото дружество, към датата на сключване на заемните правоотношения и издаване запис на заповед , следва да отговаря за всички настъпили вреди, включително и за разходите по принудителното събиране по записите на заповед.

В евентуалност твърдят, че е налице основание за връщане на сумата от страна на ответницата, по аргумент на чл. 59 от ЗЗД, предвид че ответницата се е обогатила с нея за сметка на ищцовото дружество, след като получените в заем суми от 26 000 лв. впоследствие не са разходвани в полза на дружеството, не са заприходени и не са предадени в касата на дружеството, респ. - ответницата се е обогатила с неоснователно за сметка на ищеца, поради което и дължи връщане на полученото до размера на обогатяването.

Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответницата М. К. да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 80 771, 63 лв., представляваща дължимото, на осн. чл. 145 от ТЗ, обезщетение за нанесени от К. имуществени вреди на дружеството през време на осъществяваното от нея управление на дружеството, като вредите се изразяват в задължаване на дружеството по запис на заповед от 23.01.2015 г., по запис на заповед от 24.01.2015 г. и по запис на заповед от 02.06.2015 г., както и неправомерно задържане от М.К. на получените в заем суми от общо 26 000 лв., ведно с дължимата законна лихва върху главницата, смитано от датата на исковата молба пред съда - 04.06.2020 г. до окончателното й заплащане.

При условията на евентуалност се моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответницата М. К. да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 26 000 лв. на осн. чл. 59 от ЗЗД, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 04.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се съдебно деловодните разноски и адвокатски хонорар.

В отговора на исковата молба ответницата, чрез адв. Р.А., прави възражение за погасяване по давност на предявения главен иск по чл. 145 от ТЗ и на евентуалния по чл. 59 от ЗЗД. Твърди, че същата е освободена като управител на дружеството на 04.06.2015 г., видно от приложеното протоколно решение на дружеството, а исковата молба била депозирана в ОС - Габрово на 08.06.2020 г.

Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Претенцията на ищцовото дружество не следва да се квалифицира по чл. 59 от ЗЗД, който има субсидиарно приложение, а по чл. 145 от ТЗ. Т.е. искът по чл. 59 от ЗЗД е недопустимо да се предяви при предявен иск по чл. 145 от ТЗ, дори като евентуален. В тази връзка моли да се прекрати производството по иска с пр. осн. чл. 59 от ЗЗД като недопустим.

Оспорва изцяло по основание и размер предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендират се разноските по делото за адвокатски хонорар.

Твърди се, че заемите са вземани и използвани за нуждите/ дейността на дружеството.

Твърди, че лицето П. В.- сегашният едноличен собственик на капитала е бил пълномощник на ответницата М. К., като упълномощаването му е извършено в качеството й на управител на дружеството, като сочи и съответни пълномощни за това.

Пълномощните включвали всички правомощия на управител на дружеството, вкл. разпореждане с банковите сметки на дружеството в банка ДСК и FiBank.

Твърди, че в периода 23.08.2013 г. - 06.04.2015 г., а и към момента счетоводител на дружеството е Ц.Л., като с нея контакти е поддържал П. В.. С нотар. покана връчена на 06.04.2015 г. на П.В., чрез нотариус Д. С.№ *** на НК са оттеглени от ответницата К. дадените на П. В.пълномощни. Твърди, че положеният подпис в договора за продажба на дружествени дялове, с дата 04.06.2015 г. не е подписан от нея като продавач и моли да се открие производство по оспорване на истинността за продажба на дружествени дялове от 04.06.2015 г. депозиран от ищцовото дружество в АВ при ТР.

В постъпилата допълнителна искова молба процесуалният представител на ищцовото дружество взема становище по отговора и наведените с него възражения. Възразява срещу твърдението в отговора, че предявените искове са погасени по давност. Излага, че ищцата е освободена като управител на 04.06.2015 г. с решение на дружеството, а исковата молба е изпратена на съда в петгодишния срок, на 04.06.2020 г. Освен това решението на М. З. от 04.06.2015 г., като едноличен собственик на капитала, да продаде дружествените си дялове и да бъде освободена като управител е непротивопоставимо на новия едноличен собственик на капитала, който едва на 13.01.2016 г. с протоколно решение я освобождава и назначава за управител П.В..

Уточнява, че евентуалният иск касае главниците на заемните суми по трите договора за заем в общ размер на 26 000 лв., а искът по чл. 145 от ТЗ е обоснован като вреди по издадени записи на заповед за 45 000 лв. и общ размер на вредите по заемните договори от 35 771, 63 лв. , обосновани по размер във връзка с водените дела между дружеството и кредитора по договорите за заеми и записите на заповед.