Решение № 423 от 07.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Варна, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Д. при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело № 20243110102331 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.389 от ГПК, образувано е по искова молба от Т. А. Г. ЕГН:********** и С. В. А. ЕГН:********** и двамата чрез адв. К. А. Д. при АК-Варна, против „****" ЕООД,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** жк „****" ул. „****" №4-6, представлявано от **** и **** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, по който да бъде прието за установено, че ищците не дължат на ответника сумите по Изпълнителен лист, издаден на 13.11.2012г., на основание Заповед за изпълнение №8727/05.11.2012г. по ЧГД №15974/2012г. по описа на ВРС, а именно: Т. А. Г. ЕГН:********** с адрес ф. Варна НЕ ДЪЛЖИ НА "****" ЕООД със седалище и адрес на управление ф. ****, п.к. 1715 **** ж.к, ****, бул./ул. **** № 4-6 с ЕИК **** представлявано заедно и поотделно от **** и **** следните суми:4 825.28 лева представляваща главница по сключен Договор за банков кредит между **** ЕГН ********** починал на 21.4.2012г. и ****, сумата от 379.00 лева представляваща редовна лихва за периода 7.4.2012г. до 01.11.2012г., сумата от 111.00 лева представляваща санкционираща лихва за периода 09.08.2012г. до 1.10.2012г., сумата от 339.00 лева представляващи извършените разноски в заповедното производство, а ищецът С. В. А. ЕГН ********** с адрес гр. Варна НЕ ДЪЛЖИ НА ****” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. ****, п.к. 1715 **** ж.к. ****, 1 бул./ул. **** № 4-6 с ЕИК ****представлявано заедно и поотделно от **** и ТИХОМИР ИВАНОВ ВЪЛЧЕВ следните суми: следните суми: 4 825.28 лева представляваща главница по сключен Договор за банков кредит между **** ЕГН ********** починал на 21.4.2012г. и ****, сумата от 379.00 лева представляваща редовна лихва за периода 7.4.2012г. до 01.11.2012г., сумата от 111.00 лева представляваща санкционираща лихва за периода 09.08.2012г. до 1.10.2012г., сумата от 339.00 лева представляващи извършените разноски в заповедното производство, поради обезсилване на Заповед за изпълнение №8727/05.11.2012г. по ЧГД №15974/2012г. по описа на ВРС и погасяване на вземането по давност, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от13.11.2012г, по който е образувано изпълнително дело №13/2023г. по описа на ЧСИ С****.

В исковата молба се твърди, че на 5.11.2012г. е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. дело 15974/2012г. по описа на Районен съд Варна, както и изпълнителен лист от 13.11.2012г. Сумите за който **** /починал на 21.4.2012г./ е осъден да заплати на **** са следните: 9650.55 лева представляваща главница по сключен Договор за банков кредит между **** ЕГН:********** и ****; 757.38 лева представляваща редовна лихва за периода 7.4.2012г. до 01.11.2012г. по сключения договор за банков кредит;

221.97 лева представляваща санкционираща лихва за периода 09.08.2012г. до 1.10.2012г.; 677.60 лева представляващи разноски извършени в заповедното производство, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението до съда до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че след предприети действия от страна на наследниците на 12.10.2016г. е постановено Определение под номер 10982/12.10.2016г. с което е обезсилена Заповедта за изпълнение по ч. гр. дело 15974/2012г. по описа на Районен съд Варна.

Твърди се, че въпреки всичко през 2023г. повече от 7 години след обезсилване на заповедта за изпълнение е образувано изп. дело под номер 13 по описа на ЧСИ **** с взискател "****" ЕООД, което дружество е закупило чрез договор за цесия вземанията на **** срещу ****. Твърди се, че ищците са законни наследници на **** ЕГН:********** починал на 21.4.2012г. Приема се, че не са налице основания за образуване на изпълнителното дело поради липса на изпълнителен титул, както и че вземането е погасено по давност.

2

Оспорва се уведомяването на ищците за извършена в полза на ответното дружество цесия. Твърди се, че е недопустимо както образуване и водене на частно гражданско заповедно производство срещу починало лице, така и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против починал.

На основание чл.219, ал.1 от ГПК съдът привлeче „****“ ЕАД, като трето лице помагач на страната на ответника „****“ ЕООД в настоящото производство, а предвид изявлението на проц. представител на ищците в настоящото производство и изявлението на настоящия ответник „****“ ЕООД направено в молба вх.№ 51666 от 26.06.2024г. за замяната му како страна в настоящото производство предвид настъпило правоприемство с „****“ ЕАД на основание чл.226, ал.2 от ГПК, ЗАМЕСТВА първоначалния ответник „****“ ЕООД с конституираното трето лице „****“ ЕАД, което се счита за ответник по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с който искът се приема за неоснователен. Оспорва се погасяване по давност на задължението, като се изтъква, че може да бъде погасено правото на принудително изпълнение. Доколкото не се твърди оспорване съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението си по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение, то твърдението на ищеца, че не дължи на ответника процесната сума, означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: съобщение от ЧСИ Станимира Костова Данова изх.№ 4336/15.02.2024 г., изпълнителен лист от 05.11.2012 г. издаден по ч.гр.д. № 15974/2012 г., удостоверение издадено от Служба Архив при ВРС с приложена справка от деловодна система, удостоверение за наследници; заверено копие от ИД **** по описа на ЧСИ ****, рег.****, район на действие ВОС; договор за кредит за текущо потребление от 03.11.2011 г., договор за залог върху вземания от 04.11.2011 г., ОУ за предоставяне на кредит текущо потребление, 3 такси по потребителски кредити, условия по стандартен кредит за текущо потребление, погасителен план и ГПР, искане за кредит текущо потребление вх.№ 584/02.11.2011 г., молба до ЧСИ ****, заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК от 01.11.2012 г., изпълнителен лист от 05.11.2012 г., заповед № 8727 от 05.11.2012 г.

Съдът е обявил за безспорно между страните, че между ищеца и първоначалния ответник „**** " ЕООД, с ЕИК **** са налице валидни облигационни отношения по Договор за банков кредит между **** ЕГН:********** починал на 21.4.2012г. /наследодател на ищците/ и ****, по който ищците не са изпълнявали задълженията си, поради което неизплатения дълг в размер е прехвърлен на ответното дружество въз основа на сключен Договор за цесия от 21.06.2022г. сключен между и „**** " ЕООД, с ЕИК:**** и "****" ЕАД, с който вземането на цедента, е цедирано в полза на цесионера – настоящ ответник.

От приложения по делото препис на Договор за потребителски банков кредит, сключен между **** /наследодател на ищците/ и **** се установява, че кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата от 10000лв. Срокът за издължаване е 120 месеца, т.е. 10 години, с падеж на месечната погасителна вноска - 7-мо число на съответния месец. Договорен е лихвен процент от 13,95%, или 0,04% на ден. Към договора е приложена тарифа за дължимите такси. По делото е приложен и погасителния план, съгласно който първата погасителна вноска е на 02.11.2011г., а последната вноска на 02.11.2021г.

По делото е приложен изпълнителен лист от 05.11.2012г. издаден от ВРС по ч.гр.дело №15974/2012г. по описа на ВРС, съгласно който който **** е осъден да заплати на ****А ЕАД са следните:- 9650.55 лева представляваща главница по сключен Договор за банков кредит между **** ЕГН ********** и ****; - 757.38 лева представляваща редовна лихва за периода 7.4.2012г. до 01.11.2012г. по сключения договор за банков кредит; -221.97 лева представляваща санкционираща лихва за периода 09.08.2012г. до 1.10.2012г.; 677.60 лева представляващи разноски извършени в заповедното производство, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението до съда до окончателното изплащане на сумата.

Не е спорно между страните, че кредитополучателят **** е починал на 21,4.2012г., поради което на 12.10.2016г. е постановено Определение под 4 номер 10982/12.10.2016г. с което е обезсилена Заповедта за изпълнение по ч. гр. дело 15974/2012г. по описа на Районен съд Варна.

Не е спорно, че на 21.06.2022 г. е сключен договор за цесия между "****" ЕАД и "****" ЕООД, по силата на който "****" ЕАД (като цедент) цедира свое вземане срещу **** (ведно с всички принадлежности на вземането) на "****” ЕООД (като цесионер).

Не е спорно между страните, че на 16.12.2022г. по молба на **** ЕООД С ЕИК **** е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ ****, per. ****, с район на действие ОС - гр. Варна, въз основа на Изпълнителен лист издаден на 13.11.2012 г. от РАЙОНЕН СЪД ВАРНА на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ЧГД № 15974 от 2012 г. на Районен съд Варна XXVI с-в, със страни: Взискател: **** ЕООД с ЕИК:****;

Длъжник/длъжници: **** с ЕГН:********** /починал/, С. В. А. с ЕГН:********** и Т. А. Г. с ЕГН:**********.

Безспорно е между страните, че образуваното изпълнително производство е било прекратено от ЧСИ Данова с Постановление от 14.05.2024г. на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК.

За страните е безспорно, че процесното вземане по кредит на ****, по който е издаден Изпълнителен лист на 13.11.2012г. на основание Заповед за изпълнение №8727/05.11.2012г. по ЧГД № 15974/2012г. е върнато на „Банка ДСК“ АД по силата на Анекс от 15.05.2024г. за частично разваляне на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „****“ ЕАД /като цедент/ (с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД) и „****” ЕООД/като цесионер/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на 5 ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално наведени от същия положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.

Съдът приема за безспорно между страните, че ищците са приели наследството на кредитополучателя, поради което разполагат с активна процесуална легитимация за предявяване на настоящия иск.

Относно възражението на ответната страна за падеж на задълженията с изтичане срока на последната погасителна вноска:

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023 гр. ****, 21.11.2024 год . по тълкувателно дело № 3 по описа за 2023 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии: „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, като срокът е 5-годишен за главницата и 3-годишен за възнаградителните лихви.”

Разпечатката съдържа 31 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0abd2783-da54-4780-82e3-3bf69c54bde9