Присъда № 15 от 21.04.2023, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към присъда № 15/21.04.2023 г. постановена по НОХД № 104 / 2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

Окръжна прокуратура–Хасково, е повдигнала и предявила обвинение против подсъдимия Х.

В. Д., с ЕГН ********** от гр.Х. за престъпление по чл.343 ал.1 б “в“ вр. чл.342 ал.1 от НКза това, че на 01.05.2021г. по главен път Е 85, км. 282+267, при управление на МПС - лек автомобил марка „Форд Фиеста “ с рег.№ *******, нарушил правилата за движение по чл.50 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост, причинил смъртта на Д. В. Д. с ЕГН **********.

В разпоредителното заседание бяха обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и пострадалите В. Д. В., С. Х. Ж. и Д. В. В. – първия баща, втората майка, а третата сестра на починалия Д. В. Д., конституирани като частни обвинители в настоящото наказателно производство, действащи лично и чрез поверениците си – адв.Д. за първия и адв.С., за последните две.

По искане на подсъдимия и защитникът му, съдебното следствие протече при условията на глава XXVII - чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият заяви, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласието си, да не се събират доказателства за проверка на същите, а те да се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът намери искането за допустимо, доколкото повдигнатото обвинение не е за умишлено причиняване на смърт и забраната по чл.369а от НПК, е неприложима. След като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще го ползва без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Окръжна прокуратура Хасково изпраща представител, който поддържа повдигнатото обвинение. Предвид проведеното по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, прокурорът иска подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му се наложи наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 от НК в размер под предвидения за престъплението минимум, чието изпълнение се отложи по реда на чл.66 от НК и като изключително смекчаващо вината му обстоятелство се отчете значителното съпричиняване от пострадалия за настъпването на ПТП, както и на подсъдимия да не се налага кумулативно предвиденото наказание по чл.343г от НК.

В пледоариите си, поверениците на частните обвинители също намират повдигнатото на подсъдимия обвинение за доказано. Намират, че поведението на пострадалия и допуснатото от него нарушение на ЗДвП, макар да водело до съпричиняване за настъпването на ПТП, не било значително по степен, а в рамките на обичайното и искат на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК / според адв. С. с по дълъг изпитателен срок/, както и да му се наложи кумулативно предвиденото наказание по чл.343 г от НК. Адв.С. претендира и разноски.Частните обвинители С. Ж., Д. В. и В. В., се придържат към доводите на поверениците си.

Защитникът на подсъдимия в пледоарията си не оспорва признатите от последния факти и иска наказанието му да се определи при условията на чл.55 от НК, в размер около 1 година „лишаване от свобода“, чието изпълнение се отложи по реда на чл. 66 от НК, както и да не му се налага кумулативно предвиденото по чл. 343 г от НК наказание - "лишаване от право да управлява МПС", след отчитане на многобройните смекчаващи вината обстоятелства и съпричиняването от пострадалия, което било значително. В личната си защита, подсъдимият се придържа към доводите на защитникът си и изразява съжаление за случилото, както и в последната си дума.

Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимият, в съвкупност със събраните 1 доказателства, при условията на глава ХХVІІ чл.371 т.2 ,чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия Х. В. Д., живеел в гр.Х. и работел като учител. Същия бил правоспособен водач на МПС за категории В, М, АМ и имал дългогодишен опит / притежавал СУМПС от 1984 г./. Последното му СУМПС с № *********, било издадено на 21.11.2014г. и до 2021г. имал издадени две наказателни постановления и два фиша. / л.12 -13 т.2 д.п/.

Пострадалия Д. В. Д., живеел в гр.Х. с майка си - св.С. Ж. и сестра си - св.Д. В., след развода на майка му с баща му- св.В. В., като от началото на 2021г. заживял на семейни начала със св.Н. А.. Пострадалия също бил правоспособен водач на МПС за категории А2,А, А1, В, М, АМ, В1, придобил СУМПС през есента на 2011г. и от тогава имал издадени шест наказателни постановления и десет фиша, бил и осъден с присъда през 2018 г. за правоуправление на МПС след употреба на алкохол, поради което свидетелството му за управление на МПС било отнето за срок от 12 месеца, но през есента на 2019г. му било възстановено / л.14 -16 т.2 д.п./.

На 01.05.2021г. подсъдимия с лекият си автомобил „Форд Фиеста“ рег.№ ******, около обяд отишъл да види майка си, която живеела в с.К. и около 12.30 часа тръгнал да се прибира обратно за гр.Х. На същата дата пак около обяд, пострадалия Д. бил потеглил с мотоциклетът си „Сузуки“ с рег.№ ******, от гр.Х. за гр.С. З., като се движел по главния път Е 85 в посока гр.Д. Непосредствено след излизането си от гр. Х., пострадалия рязко ускорил скоростта на мотоциклета и преминал в лявата лента за движение в посока гр. Д, изпреварвайки автомобила в който пътували свидетелката А. С. със съпругът й, които се възмутили от безразсъдната му скорост. Посоченият път между гр.Х. и гр. Д. / Е 85/, по който пострадалия с мотоциклета се движел в указаната посока, бил с по две ленти за движение и една аварийна за всяка от отделните посоки. Движението по лентите било еднопосочно, а между тях имало разделителна ивица и на някои места, мантинела. Времето на 01.05.2021 г. било ясно, видимостта добра, асфалтовата настилка на пътя, суха.

Приближавайки км.282+267, където се намирало кръстовището за с.К., пострадалия продължил да се движи с мотоциклета в изпреварващата /лява/ лента за движение, в посока към гр.Д., с много висока скорост. На посоченото място /км. 282+ 267/ отдясно /изток/ в посока гр. Д. /север/, било ситуирано кръстовището за с.К., като преди него, на главния път по който се движел пострадалия, имало поставен знак за ограничение на скоростта на 50 км/ч. На самото кръстовище с пътя от с. К., мантинелата на главния път / Е 85/ била прекъсната, за да може движещите се пътни превозни средства да навлизат и излизат, за с.К.

В началото на мантинелата стояща от север на кръстопътя, на метална тръба бил поставен знак Г9 „премини отдясно на знака“ /ползвана като ориентир при огледа на местопроизшествието/. На кръстовището с главния път Е 85, пътят от с.К. се разширявал значително, като били оформени три разклонения със затревени помежду им островчета.

Най-южното разклонение било предназначено за „вход“ от Е 85 към селото на движещите се ППС от гр.Х. Средното разклонение се състояло от две ленти и служело за „вход“ за водачите идващи по Е 85 от гр.Д. и „изход“ със завой наляво /юг/ към гр.Х, за водачите идващи от с.К., като за тях имало и знак „Стоп“. Северното разклонение било само за десен завой, на север към гр. Д. Приближавайки разклона от с.К. към главния път, подсъдимия спрял с автомобилът си на „стоп“ линията на знака „Стоп“ за завой наляво, огледал се в двете посоки, не видял никакви превозни средства движещи се по Е85 в посока към гр.Д. и предприел пресичане на източното /дясното/ платно на главния път, с ниска скорост. Към този момент мотоциклетът управляван от пострадалия, се движел по главния път Е 85 в указаната посока / към гр. Д./, в средата на изпреварващата лента /лявата/ в същото пътно платно, със скорост от 161 км/час и след като възприел управлявания от подсъдимия лек автомобил, пострадалия рязко натиснал спирачния педал на мотоциклета, пренасочил движението си на северозапад / т.е към лявата мантинела/, за да избегне автомобила на подсъдимия, който бил навлязъл в главния път и продължавал движението си към западното 2 платно на пътя, за да го пресече и направи завой наляво към гр.Х. След натискането на спирачката от пострадалия, мотоциклетът му се наклонил на лявата си страна, достигнал терена и се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, като плъзгайки се така по терена, с двигателят си, се ударил в предното ляво колело на лекия автомобил. От удара, лекият автомобил се придвижил на северозапад с леко въртене в посока на часовниковата стрелка. В резултат на кинетичните сили от удара, мотоциклетът се „изправил“ и се ударил с дясната си странична част, в предна лява част на автомобила в областта на страничното огледало за обратно виждане при което, тялото на пострадалия се отделило от мотоциклета и след удар в предното панорамно стъкло и дясното станично огледало на лекия автомобил, с приплъзване се установило на терена /пътното платно/ от другия край на автомобила /десния/, при което настъпила смъртта на пострадалия Д.. За случилото се бил подаден сигнал и на место пристигнали служители на МВР, както и екип на ЦСМП- Хасково които констатирали смъртта на пострадалия и го откарали за аутопсия в МБАЛ – Хасково. На местопроизшествието бил извършен оглед, придружен с фотоалбум / л.30-44 т.1 д.п./ и образувано досъдебното производство. Според заключението по назначената в хода на същото съдебно медицинска експертиза на труп № 61/21г. / л.99-102 т.1 д.п./ изготвена от вещото лице д-р Е., при огледа и аутопсията на пострадалия Д. е установена съчетана мотоциклетна травма: травма на главата – травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка, травма на шията - кръвонасядане на рехавата тъкан по хода на шийния гръбнак, травма на гръдния кош / посочена в обвинителният акт като гръдна травма/ - счупване на ребрата двустранно, разкъсване на ляв бял дроб в хилуса, колапс на десен бял дроб, кръвоизлив в лявата гръдна половина, вдишана кръв в белите дробове, разкъсване на гръдната аорта, двете диафрагми, счупване на гръбнака в гръдния отдел, коремна травма разкъсване на черния дроб, контузия на капсулата на десния бъбрек, травми по крайниците /горни и долни/ - разкъсно контузни рани на дясната предмишница и счупване на костите в областта на левия израснал на дюшек, счупване на дясна бедрена кост. Според заключението, причината за смъртта на пострадалия Д. В. Д., е несъвместимо с живота грубо нарушаване на анатомичната цялост на жизнено важни органи и структури, в съчетание с остра кръвозагуба, смъртта била неизбежна и настъпила за секунди, а уврежданията и причинената от тях смърт, били в пряка и непосредствена причинноследствена връзка, с настъпилото ПТП. От заключението по назначената на досъдебното производство комплексна автотехническа, трасологична и съдебно-медицинска експертиза е установено, че мястото на удара между двете МПС, се намирало на 21.5 метра южно от ОР и на 0.80 м. източно от западния край на западната лента за движение на източното платно, в посока север / т.е в лявата лента за движение по главния път, в посока гр.Д./. Скоростта на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил от потеглянето му, след спирането на знака „Стоп“, до момента на удара, била постоянна равноускорителна от 0 до 17 км/час.

Скоростта на мотоциклета управляван от пострадалия, към момента на удара е определена на 122 км/час, а преди задействане на спирачната система - 161 км/час. В заключението си вещите лица посочили, че в момента в който двамата участници в ПТП могли да се възприемат като взаимна опасност, отстояли на 112 м. един от друг и тогава пострадалият като видял пресичащия лек автомобил управляван от подсъдимия, реагирал с натискане на спирачния педал, но от това разстояние и скоростта с която се движел, не би могъл да избегне удара, тъй като пресичащият автомобил попадал в опасната му зона, която е определена на 186 м. / при скорост 161 км/ч./. За подсъдимия, с оглед вида на маневрата и скоростта с която се движел, е отразено, че съществувала техническа възможност да предотврати ПТП, като още при навлизане си в източната лента на източното платно / т.е в дясното платно на главния път/, спре и пропусне движещия се с предимство, мотоциклет.