Определение № 1688 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1688 гр. София, 27.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20231000501550 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба на Р. Н. К. от гр.Благоевград насочена против Определение № 290/15.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1106/2021 г. по описа на ОС Благоевград в частта му, с която частната жалбоподателка е осъдена да заплати на Н. С. К. сумата от 800 лв., представляваща сторени от него разноски по първоинстанционното дело за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи установените такива относно определяне и присъждане на сторените в хода на производството разноски от ответника при прекратяване на делото.

Поддържа се по делото да не са налични доказателства, установяващи заплащане в брой от страна на ответника в първоинстанционното производство на адвокатско възнаграждение след получаване на исковата молба, т.к. липсвали доказателства за реално заплащане на такова в размер на 800 лв.

Не било отбелязано дали посочената дума била изплатена напълно и в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие или е платена по банков път, за да може съда да прецени основателността на искането за присъждане на разноски.

По тези съображения е поискано от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение.

Насрещната страна не е взела становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуална легитимирана страна – ищецът по първоинстанционното производство, при наличието на правен интерес за същия от атакуване на акта на СГС досежно присъждане на сторените по делото разноски, защото е негов адресат, срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол /арг. от чл.248, ал.3 ГПК/.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, по следните 1 съображения:

Не е спорно и се установява от данните по първоинстанционното дело, че исковото производство по гр.д. № 1106//20210 г. по описа на ОС Благоевград е било инициирано по искова молба на жалбоподателката К. против Н. С. К., по иск с правно основание чл.5 от ЗЛС, във вр. с чл.336 и сл. ГПК.

Препис от исковата молба е била връчена на ответника на 27.01.2022 г., а в о.с.з. , проведено на 08.12.2022 г. като негов процесуален представител се е явил адв.П. Н. от АК Благоевград, легитимирайки се с пълномощно от 07.12.2022 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата.

Съобразно отразеното в последния уговореното адвокатско възнаграждение за предоставената от адв.Н. правна защита и съдействие е в размер на 800 лв., за които е посочено, че са платени в брой.

С определението под № 290/15.03.2023 т. първоинстнационният съд е прекратил производството по делото, поради неотстраняване на констатирани след образуване на делото нередовности на исковата молба и е присъдил разноски в полза на ответника в размер на 800 лв., съобразявайки становищата на страните в разменените книжа по реда на чл.248 ГПК.

Настоящата въззивна инстанция счита, че действайки по гореописания начин същият е постановил допустим и правилен съдебен акт, в съответствие с установените съдопроизводствени правила и приложимия материален закон и затова - обоснован, по следните съображения:

Установеното по-горе от фактическа страна безспорно предпоставя, че ответникът в е депозирал молбата си по реда на чл.248, ал.1 ГПК още след постановяване на определението за оставяне на исковата молба без движение, като в отговор по нея ищцата е депозирала отговор на 08.03.2023 г.

Според нормата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, а трайната съдебна практика е възприела разбирането, че основанието за прекратяване е без значение, като щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, за същия възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски.

За понасянето им от насрещната страна е без значение дали е било проведено първото съдебно заседание по делото, защото ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии.

Затова всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото.

Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК срок и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, като въпросът за доказването на разходите е фактически.

В настоящия казус ответникът Н. К. не само е получил препис от искова молба, но е организирала защитата си по делото, до прекратяването му поради неотстраняване нередовностите на исковата молба близо две години образуването му.

Освен това като релевантен следва да се преценява и фактът, че производството по делото е било прекратено, без ответника да е дал повод за това.

Следователно и на същия се дължат всички сторени от него разноски по това дело, които в случая се изчерпват със заплатеното на процесуалния му представител - адвокат, възнаграждение.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че по делото нямало доказателства за заплащане на посоченото възнаграждение.

В случая е ясно отразено в представения договор за правна защита и съдействие, сключен между Н. и адв.Н., че уговореното възнаграждение за предоставената правна 2 помощ и съдействие в размер на 800 лв. е заплатено изцяло в брой.

Съобразно задължителните указания в т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ако заплатеното адвокатско възнаграждение е в брой, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 290/15.03.2023 г., постановено по гр.д. № 1106/2021 г. по описа на ОС Благоевград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3