Решение № 694 от 12.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Мария Яначкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000500830 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивната жалба, подадена от ищеца ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу решението на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, 12 състав, постановено на 09.10.2020 г. по търговско дело № 40/2020 г.

Решението се обжалва в частта, с която окръжният съд е отхвърлил следните обективно съединени искове: за сумата 5 983,10 лева, представляваща заплатени съдебни разноски в производството по определяне на обезщетението на Р.К. – пострадал при ПТП; за сумата 20 774,05 лева, представляваща заплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от К. в резултат от усложнения, настъпили след първоначално определеното обезщетение за вредите, причинени от ПТП.

Във въззивната жалба се твърди, че необосновано окръжният съд е отхвърлил претенциата за присъждане на разноските, направени в исковото производство, както и че въобще не е обсъдил претенцията за сумата 20 774,05 лева, заплатени за вредите, настъпили поради ексцес.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още 26 757,15 лева.

ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД е подал и частна жалба срещу допълнителното 1 решение на Благоевградския окръжен съд, постановено на 13.01.2021 г., с което съдът е отказал да допълни решението си по отношение на част от претенциите.

Ответникът В. И. У., редовно призован пред въззивната инстанция, не се явява.

Срещу жалбата и частната жалба са подадени отговори от процесуалния му представител, в които се изразява становище, че оплакванията на ищеца са носнователни.

Третото лице, помагач на Гаранционния фонд – Р. И. К., не е изразил становище по оплакванията на ищеца.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира следното:

Правното основание на предявените обективно съединени претенции е чл.288, ал.12 от КЗ /отм./. С исковата молба се претендира заплащане на сумите, които Гаранционният фонд е изплатил на лицето Р. И. К. – обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат от пътно-транспортно произшествие, причинено противоправно от водача на лек автомобил, незастрахован за риска „гражданска отговорност“ – В. И. У..

Видно от представените писмени доказателства, с влязло в сила решение на Софийския градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, постановено по гр. дело № 5344/2012 г., ответникът по това дело – Гаранционен фонд, е бил осъден да заплати на ищеца Р. И. К. 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начислявана от 06.04.2004 г. и 15 625,31 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, начислявана от 05.04.2012 г. Освен за обезщетенията, ГФ е осъден да заплати на К. 2 588 лева разноски по делото, както и 3 425,10 лева държавна такса.

За дължимите суми за обезщетения, лихви и съдебни разноски, на 20.02.2015 г. е издаден изпълнителен лист в полза на Р.К..

В производството по гр. дело № 5344/2012 г. по описа на СГС делинквентът В.У. е участвал като трето лице – помагач на ГФ, поради което е обвързан със силата на пресъдено нещо по този спор.

Видно от приетата пред окръжния съд съдебно-счетоводна експертиза, ГФ е внесъл сумите, присъдени в полза на Р.К., на 20.03.2015 г. – общо 165 086,64 лева.

След приключване на цитираното по-горе гражданско дело, по молба на Р.К. е образувана щета № 210125/06.04.2015 г. – за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от усложнения на травмите, причинени от ПТП.

С решение 13-2 от 10.04.2017 г. Управителният съвет на ГФ е одобрил 2 заплащане на сумата 896,35

1000000106/20.01.2016 г. лева, за които е представена фактура

№

С последващо решение 04-2 по същата щета, взето от УС на ГФ на 28.02.2018 г., на Р.К. е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева – за алопластика на ЛТБС и 9 877,70 лева „за имуществени вреди за извършени разходи, свързани с алопластика на ЛТБС и постоперативния период след нея“. Решението е взето на базата на предложение на Застрахователно-медицинската комисия при ГФ.

Тази комисия е приела, че подмяната на лява тазобедрена става, която е била извършена на К., се е наложила поради обстоятелството, че при ПТП е било увредено дясното му стъпало, предприети са многократни оперативни интервенции и това е довело до поемане на цялата тежест от „дясна тазобедрена става – довело до нейното износване и необходимост от тотална подмяна на ЛБТС“.

С решението си Благоевградският окръжен съд е уважил исковете както следва: за сумата 70 000 лева – заплатено от ГФ обезщетение за неимуществени вреди; за сумата 15 625,31 лева – заплатено от ГФ обезщетение за имуществени вреди и за сумата 69 160,37 лева – заплатени от ГФ лихви за забава. Относно заплатените в исковото производство държавна такса и разноски, направени от ищеца, съдът е е приел, че същите не могат да се определят като необходими разходи за определяне на обезщетението, поради което е отхвърлил регресните искове.

Относно обезщетението, заплатено в производството по щета № 210125/06.04.2017 г. регресният иск е отхвърлен, без да са изложени каквито и да било мотиви.

Пред настоящата инстанция са приети като доказателства 11 фактури, установяващи направени от Р.К. разходи за лечение, които са му били одобрени и заплатени от ГФ по административен ред.

От заключението на вещото лице д-р М.М., което не е оспорено от страните, се установява, че част от тези разходи са направени във връзка с усложненията от травмите, причинени при ПТП, а друга част – поради други заболявания на ищеца.

В причинна връзка с ексцеса на уврежданията са заплатените лекарства и медицински материали на обща стойност 896,35 лева, за които е издадена фактура № 1000000106/20.01.2016 г. и за която сума претенцията на Р.К. е била уважена от УС на ГФ.

Д-р М. е определил като свързани с усложнениято от ПТП и други разходи: за заплащане на превръзки за секретиращи рани тип „Сорбалгон“, за които е издадена складова разписка № 4000002564/07.03.2017 г., на стойност 29,60 лева; за покупка на 3 антибиотичен цимент, за която е издадена фактура № 1000007669/11.05.2017 за сумата 180 лева; за още една покупка на антибиотичен цимент по фактура № 100000/14.02.2017 г. – 150 лева; за покупка на два комплекта чехли, необходими за подобряване на удобството при стъпване, за които е издадена фактура № 2010635715/15.05.2017 г. за сумата и 9 877,70 лева лева. За тези суми няма данни, ГФ да е заплащал обезщетение, поради което те не подлежат на обсъждане.

С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:

Регресното право на ГФ да претендира от причинителя на вредата това, което е заплатил на увреденото лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата, които увреденото лице има срещу делинквента, са аналогични на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл.213 от КЗ /отм./. В случая със сила на пресъдено нещо, в производство, проведено с участието на ответника В.У., е установено наличието на предпоставките на чл.288, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение на увреденото при ПТП лице. Налице са предпоставките на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ за ангажиране на регресната отговорност на прекия причинител на вредите. Регресното право на ГФ обхваща не само заплатените обезщетения, а и разноските, направени в производството по определянето им. Както приема и ВКС, I т.о. в решение № 127, постановено на 18.10.2019 г. по т. дело № 2835/2018 г., тези разноски представляват обичайни разходи за установяване на механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-следствената връзка между тези вреди и противоправното поведение на причинителя им.

Жалбата на ГФ е основателна относно тази част на първоинстанционното решение, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на съдебните разноски, направени в исковото производство по гр. дело № 5344/2012 г. на СГС. Въпреки че тези разходи не произтичат пряко от деликта, доколкото са направени в производството по определяне на обезщетенията, те подлежат на възстановяване в полза на заплатилия ги ГФ. Същите са доказани в размер на 2 588 лева разноски по делото, направени от ищеца и присъдени в негова полза, както и 3 425,10 лева държавна такса, заплатена от ГФ на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

Що се отнася до заплатените суми не по силата на съдебен акт, а по решение на УС на ГФ, въззивният съд намира следното: На възстановяване от делинквента У. подлежат само тези обезщетения, за които в настоящото производство е доказано, че вредите – в случая усложненията, са в пряка причинна връзка с уврежданията, получени при ПТП.

Както беше цитирано по-горе, такава причинна връзка е установена само относно влошаването на състоянието на увреденото при ПТП дясно стъпало на Р.К., за 4 което ГФ е заплатил за лекарства и медицински материали обезщетение за имуществени вреди на обща стойност 896,35 лева. За тази сума жалбата на ГФ е основателна.

Вещото лице д-р М. е посочил, че извършената алопластика на лява тазобедрена става е във връзка с дегенеративно заболяване на Р.К. и разходите за доплащане на ендопротезата, за медикаменти и медицински материали, направени във връзка с алопластиката, не са в причинна връзка с уврежданията, причинени при ПТП. С оглед на тези изводи на вещото лице, които не са оспорени от ищеца, въззивният съд намира, че за заплатените по щета № 210125/06.04.2015 г. 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 9 877,70 лева за имуществени вреди, свързани с извършената алопластика, ГФ не притежава регресно право. Тази претенция е неоснователна, поради което в частта, с която е отхвърлена, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното по-горе, въззивният съд намира, че жалбата на ГФ е основателна за общата сума от 6 909,45 лева /2 588 + 3 425,10 + 896,35 лева/. В този смисъл следва да бъде изменено първоинстанционното решение.

С оглед изхода на въззивното производство, в полза на жалбоподателя ГФ следва да се присъдят разноски, изчислени съразмерно на уважената част от жалбата.

За производството пред апелативния съд жалбоподателят е документирал разноски в размер на общо 800,74 лева. Обжалваният интерес е 26 787,15 лева. С оглед на уважената част от жалбата, ответникът следва да заплати на ГФ 206,54 лева.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение, 12 състав, постановено на 09.10.2020 г. по т. дело № 40/2020 г. и допълнително решение, постановено на 13.01.2021 г. по същото дело В ЧАСТТА, с която искът на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е отхвърлен за сумата 6 909,45 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. И. У. с ЕГН ********** от с. ***, община ***, област ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 още 6 909,45 /шест хиляди, деветстотин и девет лева и 45 ст./ на осн. чл.288, ал. 12 от КЗ /отм./, ведно със законната лихва, начислявана от 26.02.2020 г. до окончателното 5 изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА обжалвана част. решението на Благоевградския съд в останалата му

ОСЪЖДА В. И. У. с ЕГН ********** от с. ***, община ***, област ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на 206,54 /двеста и шест лева и 54 ст./

Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на ищеца – Р.

И. К..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6