Определение № 284 от 23.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. Варна, 23.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600343 по описа за 2023 година , при произнасянето взе предвид следното:

Съдебното производство в настоящата инстанция е по инициатива на осъдения Д. К. М., който с частна жалба атакува определение №260019/23, постановено по НОХД №770/2007 година. С този първоинстанционен акт жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на НБПрП сумата от 750 лева, представляваща разноски за оказана му правна помощ по НДВ №962/2019 година по описа на ВКС, 2-ро н.о.

Частната жалба се позовава на незаконосъобразност на атакувания съдебен акт на две основания – формално, т.к. определението не съдържа дата на постановяване и по същество - доколкото осъждането на жалбоподателя на основание чл.189, ал.3 от НПК не е съобразено с факта на лишаването му от свобода от 2006 година и дохода му под социалния праг, попадащ в несеквестеруемия минимум. Искането към настоящата инстанция е за отмяна на обжалваното определение. Против това искане възразява председателят на НБПрП, припомняйки в писмения си отговор, че към момента на множество юридически факти - подаване на отчета на служебния защитник до ведомството, постановяване на решение №СФ-18478-4828/11.03.2020година за определяне на възнаграждението за правната помощ и претендирането на това възнаграждение от страна на държавата чрез изпращането му в окръжния съд за произнасяне по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, промените в чл.23, ал.2, изр.2 1 от ЗПрП не са били в сила.

Настоящият съдебен състав внимателно се запозна със съображенията в частната жалба и доводите на председателя на НБПрП, и след като проучи материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от лице с правен интерес да атакува определението по чл.306, ал.1, т.4, пр.последно от НПК, спазен е и срокът по чл.342, ал.1 от НПК. По последното положение изводът се основава на служебно достъпна информация от съдебната система на Окръжен съд-Варна и Книгата за закрити заседания по наказателни дела на същия съд, от които се установява датата на постановяване на проверяваното определение – 20.09.2023 година, съобщено на жалбоподателя на 21.09.2023 година (НОХД, л.284), от когото пък е подадена частна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт на 26.09.2023 година (ВНОХД, л.9).

Вярно е твърдението на жалбоподателя, че проверяваното определение не съдържа данни за времето на издаването му, с което е допуснато нарушение по чл.34 от НПК, но несъществено, доколкото процесуалният недостатък не ограничава правото на обжалване.

По същество частната жалба е основателна.

Понастоящем жалбоподателят Д. М. е осъден с влязла в сила на 23.08.2023 година присъда по НОХД№770/2007 година по описа на Окръжен съд-Варна за две престъпления от общ характер по чл.196, ал.1, т.1 и чл. 199, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 от НК в условията на реална съвкупност, наказана с двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Процесуалната хронология на наказателното дело обхваща и процедура по Глава ХХІІІ от НПК по НД №962/2019 година по описа на ВКС, 2-ро н.о., в хода на която е изготвен акт за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя М. по чл.94, ал.1, т.9 от НПК (л.40 от посоченото дело) и назначен служебен защитник на основание чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК (л.50 от НД №962/2019г.). С решение №СФ-18478-4828/11.03.2020 година на председателя на НБПрП, на служебния защитник адв.В.М.К. е присъдено възнаграждение за оказаната на жалбоподателя М. правна помощ в процедурата за възобновяване на НОХД №770/2007 година в размер на 750 лева. За финализиране на процедурата по чл.27а от ЗПрП, председателят на 2

НБПрП изпратил искане за осъждане на Д. М. за направените разноски, което заедно с решение №СФ-18478-4828/11.03.2020 година постъпило в Окръжен съд-Варна на 05.05.2020 година. Към този момент, а и след това до датата на влизане на присъдата по НОХД №770/2007 година в сила, първоинстанционният съд не е имал основание да проведе процедурата по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, защото 1) НОХД №770/2007 година се намирало на производство във ВКС (изпратено от окръжния съд на 17.09.2019 година) и 2) с решение №21/06.07.2020 година на ВКС, 2-ро н.о. по НД №962/2019 година, наказателно дело №770/2007 година било възобновено и върнато в Апелативен съд-Варна за провеждане на въззивен съдебен стадий, т.е. жалбоподателят М. загубил качеството на осъдено лице, ерго и възможността да бъде субект на осъждане по чл.189, ал.3 от НПК до постановяване на окончателен съдебен акт.

След осъждането на Д. М. с влязла в сила на 23.08.2023 година присъда са възникнали основанията за разглеждане на искането на държавата, отправено чрез председателя на НБПрП, за възлагане в тежест на това лице на сумата от 750 лева за оказана правна помощ, което било сторено от окръжния съд в закрито заседание на 20.09.2023 година, приключило с постановяване на проверяваното определение.

Междувременно, в чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ са настъпили изменения (ДВ бр.102/2022 година), съобразно които в случай на правна помощ, когато подсъдимият по наказателно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, той не дължи възстановяване на направените разноски за оказаната правна помощ. Иначе казано, нормативното изменение внася промени в правилата за разноските по чл.189, ал.3 от НПК, стеснявайки приложението им в случай на осъществена задължителна защита по чл.94, ал.1, т.9 от НПК (такава е предоставена на жалбоподателя по НД №962/2019г.), като държавата се отказва от правото си да търси направени от нея разноски за служебна защита от признат за виновен подсъдим.

Горните положения не са били съобразени от първоинстанционния съд, който в произнасянето си по искането на председателя на НБПрП въз основа на издаденото от него решение №СФ-18478-4828/11.03.2020 година директно е приложил указанията на ТР 4-2010-ОСНК, без да вземе предвид законовата 3 промяна в чл.23, ал.2, изр.2 от ЗПрП, вследствие на която тълкувателите разяснения частично са загубили силата си. При съблюдаване на принципа за необратимост на закона, фактическият състав на процедурата по чл.27а от ЗПрП завършва със съдебния акт за определяне на разноски по чл.189, ал.3 от НПК – юридически факт, възникнал след приемането и влизането в сила на изменението по чл.23, ал.2 от ЗПрП, към който факт трябва да се приложи изменената правна норма. На това основание за оказаната на осъдения М. правна помощ по чл.94, ал.1, т.9 от НПК в процедурата по Глава ХХХIII същият не дължи разноски. Тук възниква въпросът дали осъденият не дължи разноски на отделно основание - във връзка със задължителната си защита по чл.94, ал.1, т.6 от НПК (НД №962/2019 година, л.50), който следва да получи отрицателен отговор, т.к.подобно изкуствено разделяне на правната помощ нито е в духа на закона, нито отговаря на достиженията на правото по ЕСПЧ и ХОПЕС.

Предвид изложеното и на основание чл.345, ал.2 от НПК, настоящият въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение №260019/23, постановено по НОХД №770/2007 година по описа на Окръжен съд-Варна и вместо това оставя без уважение искането на председателя на НБПрП за присъждане в полза на ведомството на разноски в размер на 750 лева по решение №СФ-18478-4828/11.03.2020 година.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4