Решение № 585 от 23.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100500186 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №186/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Д.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* срещу решение №20202977 от 26.10.2021 г постановено по гр.д.

№57274/21 г на СРС , 179 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД да се осъди В. И.Б. ЕГН ********** от гр.София да му заплати сумата от 6158,33 лева – неплатена част от възнаграждение за ремонт на покрив на жилищна сграда в гр.София кв.Симеоново ул******* през август-септември 2020 г , ведно със законната лихва от 19.11.2020 г до окончателното заплащане на сумата .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като работата е извършена и приета от ответника без възражения , като последният не е предявил насрещни претенции за лошо изпълнение . СРС не е взел предвид кореспонденция по вайбър и представените снимки , както и е счел че е имало строителни книжа , което не е вярно .

Свидетелите на въззивника установяват договорките между страните и всички елементи на постигнатото съгласие , както и дадените от ответника указания за допълнителни СМР и поскъпи материали . Не следва да се кредитират показанията на свидетелите на ответника , защото са пристрастни и нямат преки впечатления . Щом работата на ищеца е приета , приети са и цените според акт образец №19 . Ответникът е надплатил стойността на първоначалната оферта като е платил 28 500 лева . СРС е „задраскал частната инициатива“ и „справедливата оценка на труда“ като излага мотиви , че няма съгласие за сумата над 28 500 1 лева и приема оценка на вещи лица . Кореспонденцията по вайбър е договорен процес , а снимките са пряко доказателство . Приетите СТЕ не са обективни , защото не е извършен съвместен оглед , а трябва да се вземат предвид само цени по акт образец №19 . Ако се вземе предвид първоначалната оферта , но с реално изпълнени количества на СМР стойността на извършената работа е 31 673,53 лева . Покривът е удължен и е покрита тераса т.е. площта на покрива от 120 кв.м. става 155 кв.м. Има надигане на тухлените надзиди и е изграден нормален жилищен етаж . Изпълнени са допълнителни СМР : обшивка с дюшеме /сачак/ , сменени са старите челни дъски , старите улуци и надлулучни поли и капаци . Поставени са по-скъпи нови керемиди и снегозадържащи куки . Допълнително са монтирани капандури , ламаринена шапка за комин и водосточна тръба . Монтирани са дървени колони за подпиране конзолата на покрива и по-скъпа керемида-отдушник . Видимите части на покрива са рендосани на място .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . СРС е допуснал на ищеца всички поискани доказателства и правилно ги е взел предвид . Няма приемане от ответника на стойност по-голяма от платената и такава не е доказана . Акт образец №19 не е подписан от ответника и цените в него не обвързват последния .

Свидетелите на ответника са дали обективни показания , а извършените СМР са установени като вид и стойност от изслушаните СТЕ . Без значение е дали ищецът е присъствал на огледа на вещите лица . Страните не са уговорили конкретна цена и затова са заложени средни пазарни цени . Представена е по имейл оферта на стойност 22 801,95 лева , която е приета и дори е обещана отстъпка от 5 % от офертата . Не са представени обещаните от изпълнителя документи да закупуваните материали . При разваляне на покрива и строителството са нанесени щети на имота и целият е замърсен . Още преди да е завършен ремонта изпълнителят претендира допълнително повече от 10 000 лева , а изпълненото не е било качествено . През възможността да остане с недовършен покрив ответникът е заплатил допълнително 6500 лева , което е финално плащане и други суми не се дължат .

Работниците на изпълнителя напускат , а ответникът сам поправя пораженията по имота .

Покривът покрай комина и капандурата веднага протича , а управляващия на ищеца продължава да му иска още пари . Впоследствие са издадени акт образец №19 и проформа фактура от 04.11.2020 г за още по-голяма сума – 34 658,33 лева . СТЕ установяват , че стойност на СМР над платените 28 500 лева е необоснована .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.11.2021 г и е обжалвано в срок на 17.11.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като 2 може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че безспорно страните са имало уговорка за извършване на ремонт на покрив на жилищна сграда в гр.София кв.Симеоново ул******* през августсептември 2020 г , а ответникът е заплатил сумата от 28 500 лева . Писмен договор не е подписан , не са подписани от ответника и изготвените от ищеца оферти и акт образец №19 .СМР са извършени и са предадени на ответника , като няма данни последният да е възразил за некачествено изпълнение . Доколкото липсва уговорена от страните цена на СМР приложими са средните пазарни цени . Според изслушаните СТЕ стойността на СМР е 28 317,26 лева т.е. ответникът като е платил 28 500 лева изцяло е изпълнил задълженията си .

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба . Както е посочено в решение №97 от 03.07.2013 г по т.д.№533/12 г на ВКС , II ТО договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана.

Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.

По изключение практиката на ВКС допуска стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима- решение №110 от 17.08.2011 г по т.д.

№597/10 г на ВКС , II ТО , решение №117 от 04.06.2015 г по гр.д.№6623/14 г на ВКС , III ГО и др. / цитираното от СРС решение №121 от 17.06.2013 г по т.д.№649/12 г на ВКС ,IIТО касае не договор за изработка , а търговска продажба / .

В случая ищецът не е доказал по безспорен начин , че с ответника са уговорили стойността на извършените и приети СМР да е 34 658,33 лева . Показанията на св.Д.И. не установяват ответникът да се е съгласил с такава цена , а напротив – че последният незабавно е възразил по нея и заплатил по-ниска сума . Няма данни и в показанията на св.С.Д. и св.Г.П. ответникът да се е съгласил с конкретни единични цени , които да формират крайната цена.

Според св.Д. Б.а ответникът се съгласил да заплати 28 500 лева , но не и по-висока цена .

Крайна цена на СМР не е уговорена в кореспонденция по вайбър , нито следва от представените снимки .

Изслушаните СТЕ са надлежно доказателство , като липсата на съвместен оглед е без значение /пред настоящия съд не е претендирана нова тройна СТЕ / . Експертизите не доказват възложени допълнителни СМР , нито по-скъпи материали , като дори да е имало такива безспорно ответникът е заплатил сума , която е по-висока от първоначално 3 обсъжданата . Писмено съгласие за претендираната от ищеца цена не е постигнато , а няма безспорни данни и за устно такова . Ответникът е заплатил стойността на наличните СМР по средни пазарни цени .

СРС не е приел в мотивите си , че са налице строителни книжа и не се е позовал на такива .

Развитието на „частна инициатива“ и „справедливата оценка на труда“ не предполагат ищецът да определя едностранно цената на СМР . Тази цена трябва да бъде уговорена двустранно и то желателно – преди започване на СМР и в писмена форма – в договор или чрез подпис върху оферта или количествено-стойностна сметка .

При наличните доказателства приетото от СРС и в решение №110 от 17.08.2011 г по т.д.

№597/10 г на ВКС , II ТО е възможно най-благоприятната за изпълнителя правна конструкция . Вместо изцяло да се откаже правото на възнаграждение на договорно основание - както в решение №97 от 03.07.2013 г по т.д.№533/12 г на ВКС , II ТО - се предоставя на изпълнителя ищец правото да претендира и докаже чрез СТЕ стойността на изработеното по средни пазарни цени . Съответства на справедливостта , на закона /чл.266 ал.2 ЗЗД/ и на правната сигурност да се отрече на изпълнителя правото да определя едностранно собствени цени в процеса на работата , както и да доказва тези цени чрез свидетелски показания на свои служители . Принципно – също с оглед на правната сигурност - доказването на договори и на изменения на договори на стойност над 5000 лева поначало не може да е със свидетелски показания / чл.164 ал.1 т.3 ГПК/ , освен при изрично съгласие на ответника – чл.164 ал.2 ГПК

Като е отхвърлил иска СРС е постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 766 лева адвокатско възнаграждение с ДДС . Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на това адвокатско възнаграждение – същото е под установения минимум с ДДС .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20202977 от 26.10.2021 г постановено по гр.д.№57274/21 г на СРС , 179 състав .

ОСЪЖДА „Д.И.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* да заплати на В. И.Б. ЕГН ********** от гр.София сумата от 766 лева разноски пред СГС .

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5