Решение № 256 от 09.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20264110200442 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И. Л. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:

*****, чрез адв. Ж. Д. Д. от ВТАК, против наказателно постановление № 261275-000032 от 05.02.2026 г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, с което за извършено от С. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, й е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 255.65 евро (500.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата се соча допуснати съществени нарушения на материалния закон, както и процесуални нарушения при издаването на НП, като се моли пълната му отмяна като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Ж. Д. от ВТАК – редовно упълномощена. Адв. Д. поддържа изцяло жалбата, като по същество моли процесното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и излага доводи в тази насока, а именно, че жалбоподателката не е знаела за обстоятелството, че управлявания от нея автомобил е със служебно прекратена регистрация. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново, редовно призована, не се явява, не се представлява и не заема становище. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на разноските направени от жалбоподателя, като се моли размера им да бъде намален.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На 09.11.2025 год. екип от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР – гр. В. Търново в състав мл. автоконтрольор Т. Д. Г. и мл. автоконтрольор Б. Н.

Б., са осъществявали контрол по спазване правилата за движение в гр. В.

Търново. Около 8.50 часа същите са се движили па ул. „Васил Левски“, като при движение след извършена проверка с РСОД установили, че движещия се по ул. „Христо Ботев“ т.а. „БМВ“ няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Контролните органи последвали този автомобил и го спрели на ул. „Христо Ботев“ до № 22. При извършената проверка се установило, че автомобила се управлява от жалбоподателката И. Л. С., с ЕГН **********, като автомобила е служебен. Контролните органи уведомили С., че автомобила е с прекратена регистрация, поради липса на сключен договор, валиден към момента на проверката, за застраховка „Гражданска отговорност“. След извършена справка с ОДЧ това обстоятелство било потвърдено.

При така установеното св. Т. Г. в присъствието на св. Б. Б. и в присъствието на самата С., съставил на последната АУАН серия GA № 4547266 от 09.11.2025 год., затова, че на 09.11.2025 г. около 08:50 часа в гр. В.

Търново, на ул. „Христо Ботев“ до № 22, в посока на движение Площад „Център2“, управлява т.а. „БМВ Х5 Х ДРАЙВ 40Д“, черен металик с рег. № ****, собственост на фирма „****“ ЕООД с Булстат ***** с адрес гр. В.

Търново, като след извършена справка чрез РСОД е установено, че С. управлява МПС, което не е регистрирано по установения ред, същото е с прекратена регистрация на 10.09.2025 год. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

АУАН е бил връчен по съответния ред на С., която го е подписала без възражения.

В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на С..

2

По случая е било образувана прокурорска преписка № 9133/08.12.2025 год. по описа на ВТРП, тъй като били налице данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление от 30.12.2025 год. на прокурор от ВТРП е направен отказ да се образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, като екземпляр от същото били изпратени на Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново за преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност на С..

Въз основа на горното, на 05.02.2026 год. Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР - В. Търново, връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и във връзка с постановление № 9133/2025 г. на ВТРП за отказ да се образува досъдебно производство, е издал процесното НП № 26-1275-000032, с което на И. Л. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, за извършено от нея административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, й е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 255.65 евро (500.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. НП е било връчено лично на С. на 26.03.2026 год., която го е обжалвала по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Т. Г. и свидетеля при съставяне на АУАН – Б. Б.. Свидетелите Г. и Б. поддържат описаната в АУАН фактическа обстановка, като потвърждават, че действително установили, че управлявания от С. автомобил към момента на проверката бил със служебно прекратена регистрация. И двамата свидетели твърдят пред съда, че при извършената проверка установили, че С. е била само водач на автомобила, който бил собственост на фирма.

При така установеното и след анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От формална страна наказателното постановление е законосъобразно – притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган. По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

3

От доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин обстоятелството, че на посочения в наказателното постановление ден, жалбоподателката И. С. е управлявала процесния автомобил, като в гр. В.

Търново е спрян за проверка. Полицейските служители установяват със своите показания, че при извършената проверка предвид факта, че този товарен автомобил е нямал задължителна застраховка Гражданска отговорност към процесната дата, същият е бил и със служебно прекратена регистрация. Категорично се установява, че водачът И. С. не е знаела и на нея не й е било известно обстоятелството за прекратената регистрация на товарния автомобил към момента, в който го е управлявала. Освен това, тя не само не е могла да знае това обстоятелство, но не е била и длъжна да е наясно за прекратената регистрация, тъй като се установи, че товарния товарният автомобил не е нейна собственост, а е собственост на лизингова компания, която не е изпълнила задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за този автомобил.

Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя”. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.

Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В 4 този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.

В случая, обаче, от установените факти освен, че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост (чл. 14, ал. 2 от НК) – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил.

В настоящата хипотеза не са налице доказателства за това, че жалбоподателя И. С. е била информирана по какъвто и да е начин, че не е изпълнено задължението на собственика да заплати застраховка "Гражданска отговорност", което е довело и до служебно прекратяване на регистрацията на този автомобил по административен ред. Следва да се отчете и факта, че автомобилът е бил с регистрационни номера, т.е. не са били налице външни белези, от които жалбоподателката С. да установи липсата на регистрация. От доказателствата по делото се установява, че автомобила е собственост на лизингова компания (а не както е посочено в процесното НП на „****“ ЕООД), както и че собственикът на моторното превозно средство е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което следва да се приеме, че този акт не му е съобщен и същият не може да произведе никакви правни последици, както спрямо него, така и по отношение на трети лица, ползващи моторното превозно средство, каквато е явява и жалбоподателката. Съдът напълно споделя изложените от процесуалния представител на жалбоподателката доводи в тази насока. В случая няма данни собственикът да е бил уведомен за прекратяване на регистрацията му от сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Велико Търново и след като това е така, тази служебна дерегистрация не е влязла в сила, което 5 означава, че не произвежда правни последици.

Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на ползвател и в конкретния казус, като водач, С. е била длъжна да управлява МПС, регистрирано по съответния ред, то с оглед обстоятелствата в настоящия случай е действала в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй като не е могла да узнае релевантните за деянието факти.

Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката И. С. за извършеното нарушение и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 (двеста и петдесет) евро, което не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските. Направените разноски обаче са в размер към минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателя направените от него разноски в размер на 250.00 (двеста и петдесет) евро.