Решение № 1610 от 22.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1610 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100900900 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 327 от Търговския закон (ТЗ).

Ищецът „ФЗ В.К.” ООД – София твърди на 24.06.2016 г. с ответника „А.“ ООД да е сключил рамков договор за доставка на заявявани от ответника фуражи при договорен механизъм за определяне на цената. Твърди се за периода от 13.04.2017 г. до 18.06.2018 г. ищецът да е извършил общо 73 доставки, за които били издавани и фактури, подробно описани в исковата молба. Твърди се и стоката да е била предавана в ползваната от ответника птицеферма в с. Мраморен, общ. Враца и приемана от работещ във фермата служител, но ответникът заплатил само част от издадената фактура № 8000028205/13.04.2017 г., като непогасено останало задължение от 3171,50 лв. и не извършил плащане по следващите издадени фактури. Въз основа на учредена от ответника ипотека в заповедно производство ищецът предявил вземанията си в заповедно производство като заповедният съд отказал за изпълнение за предявена част от вземанията на обща стойност 101 204,30 лв. Претендира се тази сума както и сумата от 498795,70 лв. при уточнение да съставляват част от вземане в общ размер от 971418,62 лв. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати част от задължението си в размер на 600000 лв.

В срока за отговор ответникът, представляван от адв. Т. З. и адв. Д.З., се оспорва да е сключван твърдяният договор, както и да са предавани твърдяните стоки по заявка от ответника. Твърди се ответникът да е разбрал за доставките от получения препис от исковата молба.

В допълнителната искова молба ищецът твърди договорът да е подписан от П.Ц.С. както и се твърди по повод на този договор тя да е подписала и нотариален акт за 1 учредяване на договорна ипотека. Наведен е довод, че рамковият договор предписва и ред за удостоверяване на доставката – с подписване на фактура или кантарна бележка от купувача, каквито се твърди да са съставени надлежно за всяка от доставките. Застъпена е теза, че дори и документите да не са подписани от нарочно упълномощени лица, поради отсъствие на възражение срещу получаването смята за приложима презумпцията по чл. 301 ТЗ.

В отговор от името на ответника се оспорва сключеният договор във форма на нотариален акт да отразява признание за процесния договор с довод, че този акт не възпроизвежда всички клаузи от договора за продажба на фуражи от 24.06.2016 г. Оспорва се и представител на ответника да е приемал описаните във фактурите фуражи като се твърди противопоставянето да е заявено след узнаването за издадените фактури.

При условията на чл. 214 ал. 2 ГПК ищецът претендира и законна лихва от 29.07.2022 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК) върху сумата от 101204,30 лв. и от 17.05.2022 г. (датата на предявяване на иска) върху сумата 498795,70 лв. до пълно изплащане на главницата.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Д., поддържа исковата молба. Излага довод да е доказано възникване на задължението. Претендират се разноски като е представен списък. Заявено е и възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на ответника – юрк. С., оспорва предявените искове.

Претендира юрисконсултско възнаграждение като представя списък за очаквания размер от 2081 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна намира следното:

От неоспореното заключение на вещото лице Г. М. се установява, че документът, наречен Договор за продажба на фуражи с указана дата на сключване 24.06.2016 г. съдържа подпис, отразяващ индивидуални, устойчиви и достатъчни по обем съвпадения със сравнителните образци на полагани подписи от П.Ц.С.. Възраженията на ответниците не поставят под съмнение експертния извод, поради което и по изложени впоследствие съображения съдът приема представения договор за годен източник на фактически изводи.

Договорът обективира писмено изразено съгласие от името на „ФЗ В.К.” ООД, наричан по договора продавач и „А.“ ООД, наричан в договора купувач, ищецът да осигурява на ответника нужните му количества комбинирани фуражи, съответстващи на уточнени рецепти (стока) срещу продажна цена, определяема по действащи пазарни цени към момента на получаване на стоката (т. 1), която се определя по общо съгласие на страните и се счита окончателно определена с фактурирането (т. 14). Договорено е стоката да бъде предавана в склада на купувача с издадена от продавача фактура като рекламация за количеството на доставената стока може да бъде направено само в деня на приемане на стоката. Посочено е, че стоката се счита получена с подписването на фактурата или 2 кантарната бележка от страните или техни представители. Съгласно т. 13 купувачът се е задължил да заплаща получените стоки по банковата сметка на продавача в срок до 7 календарни дни до придобиване на ипотеката по чл. 25 от договора на качеството „първа по ред“ и в срок до 30 календарни дни след това.

Фактура № 28511/17.05.2017г. на стойност 14052,00 лв., фактура № 28531/19.05.2017г. на стойност 13433,28 лв., фактура № 28572/24.05.2017г. на стойност 15937,20 лв., фактура № 28607/29.05.2017г. на стойност 15279,12 лв., фактура № 28656/03.0б.20}7г. на стойност 14072,40 лв., фактура № 28685/07.06.2017г. на стойност 14196,00 лв., фактура № 28710/10.06.2017г. на стойност 13476,00 лв., фактура № 28751/16.06.2017г. на стойност 13632,00 лв., фактура № 28804/23.06.2017 г. на стойност 13752,00 лв., фактура № 28825/27.06.2017г. на стойност 13764,00 лв., фактура № 28867/04.07.2017г. на стойност 14293,92 лв., фактура № 28915/11.07.2017г. на стойност 14235,72 лв., фактура № 28970/18.07.2017г. на стойност 13374,36 лв., фактура № 29033/26.07.2017г. на стойност 14282,28 лв., фактура № 29070/01.08.2017г. на стойност 14096,04 лв., фактура № 29110/04.08.2017г. на стойност 14224,08 лв., фактура № 29143/09.08.2017г. на стойност 14305,56 лв., фактура № 29176/14.08.2017г. на стойност 14282.28 лв., фактура № 29189/16.08.2017г. на стойност 13525,68 лв., фактура № 29202/18.08.2017г. на стойност 14270,64 лв., фактура № 29297/31.08.2017г. на стойност 13943.28 лв., фактура № 29343/07.09.2017г. на стойност 13700,28 лв., фактура № 29377/11.09.2017г. на стойност 13132,80 лв., фактура № 29415/14.09.2017г. на стойност 14066,76 лв., фактура № 29448/19.09.2017г. на стойност 13007,40 лв., фактура № 29468/22.09.2017г. на стойност 13721,52 лв., фактура № 29509/27.09.2017г. на стойност 13053,00 лв., фактура № 29615/11.10.2017г. на стойност 13110,00 лв., фактура № 29687/20.10.2017г. на стойност 13235,40 лв., фактура № 29723/25.10.2017г. на стойност 12984.60 лв., фактура № 29880/16.11.2017г. на стойност 8219,40 лв., фактура № 29920/22.11.2017г. на стойност 12950,40 лв., фактура № 29945/25.11.2017г. на стойност 7763.40 лв., фактура № 29975/30.11.2017г. на стойност 13919,40 лв., фактура № 30017/06.12.2017г. на стойност 14214,96 лв., фактура № 30042/09.12.2017г. на стойност 12859,20 лв., фактура № 30063/13.12.2017г. на стойност 13189,80 лв., фактура № 30105/20.12.2017г. на стойност 13605,96 лв., фактура № 30129/23.12.2017г. на стойност 12893.40 лв., фактура № 30155/28.12.2017г. на стойност 13533,48 лв., фактура № 30336/25.01.2018г. на стойност 12847,80 лв., фактура № 30373/31.01.2018г. на стойност 13930,80 лв, фактура № 30407/06.02.2018г. на стойност 13053,00 лв., фактура № 30477/15.02.2018г. на стойност 12813.60 лв., фактура № 30518/22.02.2018г. на стойност 14626,44 лв., фактура № 30586/05.03.2018г. на стойност 14096,04 лв., фактура № 30652/14.03.2018г. на стойност 12691,32 лв., фактура № 30730/24.03.2018г. на стойност 13077,00 лв., фактура № 30800/03.04.2018г. на стойност 13804,32 лв., фактура № 30861/11.04.2018г. на стойност 13664,16 лв., фактура № 30915/17.04.2018г. на стойност 13188,12 лв., фактура № 30958/21.04.2018г. на стойност 13199,76 лв., фактура № 30959/21.04.2019г’. на стойност 8043,24 лв., фактура № 30986/25.04.2018г. на стойност 13013,52 лв., които фактури са подписани без указание за автора на подписа с положен 3 печат с надпис А. ООД СОФИЯ.

Фактура № 30219/06.01.2018г. на стойност 13919,40 лв. отразява подпис за получател без индивидуализиращи данни за положилото го лице. Натуралното съдържание на сделката съответства на кантарна бележка от същата дата, подписана от П.Н.. Ответникът не оспорва автентичността на подписаните под това име кантарни бележки, чието съдържание се припокрива с документираното натурално съдържание на сделките с фактури: № 30373/31.01.2018 г., № 30407/06.02.2018 г., № 30477/15.02.2018 г., № 30518/22.02.2018 г., № 30861/11.04.2018 г., № 30915/17.04.2018 г. и № 30986/25.04.2018 г.

Не съдържат подпис и печат за получател: фактура № 31022/30.04.2018г. на стойност 14490,36 лв., фактура № 31067/04.05.2018г. на стойност 14142.60 лв., фактура № 31104/10.05.2018г. на стойност 12536,28 лв., фактура № 31165/17.05.2018г. на стойност 14198,16 лв., фактура № 31216/24.05.2018г. на стойност 13656,84 лв., фактура № 31253/29.05.2018г. на стойност 8614,56 лв., фактура № 31289/01.06.2018г. на стойност 14165,04 лв., фактура № 31321/06.06.2018г. на стойност 14676,48 лв., фактура № 31362/12.06.2018г. на стойност 13356,84 лв. Отразеното по тях натурално съдържание на сделката се припокрива с приложени по делото кантарни бележки с отразени автори на подписите съответно П.Н., Л.Д. и В.В.. Фактура № 31408/18.06.2018г. на стойност 14819,64 лв. и приложените към нея кантарни бележки не съдържат подпис за получател.

От заключението на вещото лице В. П. се установява, че ответникът е осчетоводил всички фактури, на които се позовава ищецът, а те са включени и в справки-декларации, съответно е ползван данъчен кредит на обща стойност 982024,08 лв. и от двете страни е осчетоводено плащане на сума в размер на 10605,46 лв. по фактура № 8000028205/13.04.2017 г. при непогасен остатък по тази фактура в размер на 3171,50 лв. и непогасено задължение по останалите фактури в общ размер от 968247,12 лв. в това число и фактури № 31022/30.04.2018 г., № 31067/04.05.2018 г., № 31104/10.05.2018 г., № 31165/17.05.2018 г., № 31216/24.05.2018 г., № 31253/29.05.2018 г., № 31321/06.06.2018 г., № 31362/12.06.2018 г. и № 31408/18.06.2018 г. Предвид обстоятелството, че по делото не се твърди, а и не се установява да е издавана фактура № 8000031829/01.06.2018 г., а възпроизведените от вещото лице данни изцяло припокриват отразените във фактура № 8000031289, кореспондиращо и на приложените към нея кантарни бележки, разминаването в номера следва да бъде отдадено на допусната от вещото лице техническа грешка.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Описаните в исковата молба факти, от които ищецът извежда претендираното право да получи търсената сума сочи на договор за продажба на движими вещи. Качеството на страните – търговци, а и предметът на сделката еднозначно я определят като търговска, обуславящо и приложение на специалните правила на търговските сделки и в частност нормата на чл. 327 ТЗ, която задължава купувача да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.

Нормата на чл. 180 ГПК утвърждава оборима презумпция, че положеният подпис под 4 конкретен документ свидетелства за авторството на изявлението. В случая законоустановеното предположение е и потвърдено от заключението на вещото лице, извършило съдебно-почеркова експертиза. По делото не се спори, а и от вписаните данни в търговския регистър се установява, че към 24.06.2016 г. П.Ц.С. е била управител на ответното дружество, поради което и с оглед правилото на чл. 36 ал. 2 ЗЗД писмено обективираното съгласие в качеството й на управител на ответното дружество поражда предписаните с договора права непосредствено за дружеството, но и го обвързва с договорените задължения. При тези съображения съдът приема ответника за обвързан от процесния договор, а противопоставеното възражение в тази връзка – за неоснователно.