Решение № 550 от 13.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Бургас, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20242120107514 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Н., с административен адрес гр. Н., ****, ЕИК ****, с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС.

В законоустановения срок постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като неоснователен.

В съдебно заседание процесуален представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените нотариален акт и 20 броя кадастрални схеми „ОСТ“ ООД е собственик на 20 самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост с идентификатор **** по КККР на гр. Н., с административен адрес гр. Н., ****, а именно: обект 1 с идентификатор ****.1 с площ от 16,67 кв.м.; обект 2 с идентификатор ****.2 с площ от 16,67 кв.м.; обект 3 с идентификатор ****.3 с площ от 16,67 кв.м.; обект 4 с идентификатор ****.9 с площ от 18,16 кв.м.; обект 5 с идентификатор ****.10 с площ от 14,94 кв.м.; обект 6 с идентификатор ****.11 с площ от 11,72 кв.м.; обект 7 с идентификатор ****.12 с площ от 18,54 кв.м.; обект 8 с идентификатор ****.13 с площ от 18,54 кв.м.; обект 9 с идентификатор ****.4 с площ от 24,58 кв.м.; обект 10 с идентификатор ****.5 с площ от 25,32 кв.м.; обект 11 с идентификатор ****.8 с площ от 18,03 кв.м.; обект 12 с идентификатор ****.7 с площ от 19,72 кв.м.; обект 13 с идентификатор ****.6 с площ от 20,07 кв.м.; обект 14 с идентификатор ****.16 с площ от 18,93 кв.м.; обект 17 с 1 идентификатор ****.17 с площ от 87,22 кв.м.; обект 18 с идентификатор ****.18 с площ от 23,12 кв.м.; обект 19 с идентификатор ****.19 с площ от 37,80 кв.м.; обект 20 с идентификатор ****.20 с площ от 36,54 кв.м.; обект 21 игрална зала с идентификатор ****.**** с площ от 135,90 кв.м.; и обект клуб с идентификатор ****.**** с площ от 164,95 кв.м.

На проведеното на 12.02.2024 г. Общо събрание на собствениците в сградата по т.3 от дневния ред е прието решение, с което е определен годишен размер на таксите за управление и поддръжка и за ремонт и обновяване в етажната собственост, който е в размер от 5 лева на квадратен метър за всеки самостоятелен обект, платими до 15.04. на съответната година, като половината от средствата са за фонд „Ремонт и обновяване“, а другата половина – за разходи за управление и поддръжка.

На 12.06.2024 г. Етажната собственост подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ****/2024 г. по описа на Районен съд – Н., което е препратено и изпратено по подсъдност на РС – Бургас, пред който е образувано ч. гр. дело № ****/2024 по описа на този, по което е издадена заповед за изпълнение № 2627/30.07.2024 г. в полза на Етажната собственост срещу ответника, като собственик на гореизброените 20 броя самостоятелни обекти, за сумата от 3720,45 лева – годишна такса за 2024 година за управление и поддръжка на общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновяване“, от които половината за такса за управление и поддръжка и половината за фонд „Ремонт и обновяване“, дължими съгласно решение на Общото събрание от 12.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2024 г. до окончателното изплащане. Тъй като длъжникът възразява против издадената заповед за изпълнение, Етажната собственост предявява установителен иск за вземането си, по който е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Видно от представените протокол от общо събрание и уведомление до Община Н., Г.

П. е избрана за управител на Етажната собственост. По искове, предявени от или срещу собствениците в сграда в режим на етажна собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание /не се индивидуализират етажните собственици чрез посочване на имена, ЕГН и адреси/ - чл.23, ал.3, 4 и 5 ЗУЕС. За редовността на исковата молба е достатъчно да се посочат името, ЕГН и адресът на управителя на етажната собственост – определение № 294 от 24.06.2011 г. по ч.гр.д. № ****/2011 г., I г.о., определение № 62 от 26.01.2012 г. по ч.гр.д. № ****/2011 г., III гр.о. С исковата молба ищецът претендира от ответника сума, която се дължи за управление и поддръжка и ремонт и обновяване на ЕС въз основа на решение на същата ЕС. Ето защо управителят на ЕС я представлява и производството е допустимо.

Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС.

Законосъобразността на решение на общото събрание на етажни собственици може да бъде релевирана и преценявана от съда само чрез иск по чл.40 ЗУЕС, какъвто не е предявен.

Недопустимо е разглеждане на доводи за пороци, включително нищожност поради нарушаване норми на ЗУЕС на решение на общото събрание извън производството по чл.40 ЗУЕС. Такова възражение е допустимо само, когато се твърди, че ОС на ЕС е упражнило правомощие, каквото не произтича от чл.11 и чл.33 от ЗУЕС или се оспорва съществуване 2 въобще на ЕС или на взето решение на ЕС. Ответникът не се позовава в отговора си на последните две хипотези. Ето защо, съдът не следва да разглежда възражението за нищожност на решението на ОС на ЕС поради нарушаване на чл.50 и чл.51 от ЗУЕС.

Според разпоредбата на чл.6, ал.1, т.8 от ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост. Съгласно т.9 и т.10 на същата разпоредба собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“ и разходите за поддържането на общите части на сградата.

Както се установи, ответникът притежава самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, поради което дължи суми за управление и поддържане на общите й части и за фонд „Ремонт и обновяване“. Възражението на ответника, че процесното вземане не е възникнало и предявеното субективно материално право не е породено, тъй като сградата е негодна за обитаване и не се е обитавала повече от четири години поради липсата на ел.захранване и вода, е неоснователно. Изискуемостта на вземането на ищеца не зависи от това дали в сградата има електрическо захранване или водоподаване. Претендираната сума не представлява стойност на потребено електричество или консумирана вода, за да подлежи на установяване дали такива са налице. Липсата на последващо решение за разпределение на реално сторени разходи от набраните с решението от 12.02.2024г. средства, не освобождава ответника от задължението да заплаща авансово определените вноски.

Според решението на ОС на етажните собственици от 12.02.2024 г. собствениците на самостоятелни обекти дължат за 2024 година годишен размер на таксите за управление и поддръжка на общите части и за фонд „Ремонт и обновяване“ от 5 лева на квадратен метър за всеки самостоятелен обект. Половината от тези средства са за фонд „Ремонт и обновяване“, а другата половина – за разходи за управление и поддръжка. В решението е определен срок за изпълнението му – до 15 април на съответната година, т.е. до 15.04.2024г.

Притежаваните от ответника самостоятелни обекти ****.**** и ****.**** са били преустройвани, видно от посочените в кадастралните схеми стари идентификатори ****.24, ****.23, ****.22 и ****.21 – за първия и стари идентификатори ****.14, ****.15 и ****.96 – за втория от тях, поради което съдът приема посочените в кадастралните схеми данни за площта. Предвид това, установява се от писмените доказателства, а и не е спорно между страните, че сумарно площта на притежаваните от ответното дружество самостоятелни обекти в сградата възлиза на 744,09 кв.м. Следователно дължимата от ответника „ОСТ“ ООД годишна вноска за разходи за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и обновяване“ за притежаваните от него 20 самостоятелни обекта, изчислена като се умножи общата площ от 744,09 кв.м. по 5 лева възлиза на 3720,45 лева, от които половината за разходи за управление и поддръжка и половината за фонд „Ремонт и обновяване“. Между страните не се спори, че ответникът не е заплатил задълженията си.

Следователно искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има само ищецът, който е поискал присъждането им за заповедното и исковото производство за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар. С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в заповедното производство в размер на 75 лева (държавна такса), а в исковото – в размер на 673,82 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и държавна такса в размер на 73,82 лева).

Това е така, защото дължимата държавна такса според цената на иска е в размер на 148,82 лева, като ищецът е внесъл по заповедното производство 75 лева от нея, т.е. повече от дължимите 2 %, поради което и по указание на съда е доплатил такава в исковото производство в размер на 73,82 лева или общо 148,82 лева.

3

Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „ОСТ“ ООД, ЕИК ****, дължи на Етажната собственост на сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Н., с административен адрес гр. Н., ****, представлявана от управителя Г. С. П., сумата от 3720,45 лева (три хиляди седемстотин и двадесет лева и четиридесет и пет стотинки), за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ****/2024 г. по описа на БРС, представляваща годишна такса за 2024 година за управление и поддръжка на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване“, от която половината се отнася за разходи за управление и поддръжка, а другата половина за фонд „Ремонт и обновяване“, за притежаваните от дружеството 20 броя самостоятелни обекти, за дължимостта на която такса е взето решение на ОС на ЕС от 12.02.2024г., ведно със законната лихва върху признатото вземане от 12.06.2024 г. до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА „ОСТ“ ООД, ЕИК ****, да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Н., с административен адрес гр. Н., ****, представлявана от управителя Г. С. П., сумата от 673,82 лева (шестстотин седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляваща разноски в исковото производство, и сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр. дело № ****/2024 г. по описа на БРС.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4