Решение № 430 от 15.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. П., 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Н. Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500544 по описа за 2026 година

С Решение № 119/23.04.2026г. постановено по гр.д. № 20255210100052 по описа на Районен съд – Велинград са отхвърлени предявените от А. Г. К., с ЕГН ********** и Н. С. К., с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес:

С., 1504, ***, партер, ап. 34, против Ф. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., ***, вх.Б, ет.3, искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, с които се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; с адрес на поземления имот: гр. Велинград, местност Осово бръдце; с площ:

2774 кв. м; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Комплексно застрояване, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***., на основание изтекла придобивна давност в тяхна полза, считано от 1997 г. насам.

Отхвърлени са предявените от А. Г. К., с ЕГН ********** и Н. С. К., с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: С., 1504, ***, партер, ап. 34, против Ф. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., ***, вх.Б, 1 ет.3, искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, с които се иска съдът да признае за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г., на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; с адрес на поземления имот: гр. Велинград, местност Осово бръдце; с площ:

2774 кв. м; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Комплексно застрояване, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***.

Осъдени са на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. Г. К., с ЕГН ********** и Н. С. К., с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: С., 1504, ул. С.С. № 14, партер, ап. 34, да заплатят на Ф. А. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул.

„Г.Г." № 10, вх.Б, ет.3, сумата в размер на 389 евро, представлява разноски в производството.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от А. и Н. К.и, чрез адв. К. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Считат, че районният съд е постановил неправилно решение, защото напълно едностранчиво е възприел фактите по делото и не е обсъдил съществени доводи, поддържани от ищцовата страна. Твърди се, че съдът не е обсъдил довода, че представеният по делото документ, наречен Разделителен протокол от 1996 г., всъщност не представлява договор за доброволна делба и не установява преминаване на имота изцяло в патримониума на Г. К.. Съдът не бил направил пълна преценка на доказателствената съвкупност, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото свидетелски показания. Направен е подробен анализ на свидетелските показания и проведената очна ставка. По делото било безспорно установено, че имотът е възстановен по реда на за ЗСПЗЗ на наследниците на А. Г. К., а не лично на Г. К. и при това положение изводът, че той е бил изключителен собственик до 2013 година не можел да се направи автоматично, а следвало да бъде потвърден и обоснован с други доказателства по делото, каквито липсвали. Отделно от това се твърди, че неговата съпруга Г. К. по никакъв начин не е установявано да е била собственик на този имот. Неправилно районният съд бил кредитирал констативен нотариален акт от 1977 г. като документ с доказателствена сила, тъй като той не създавал право на собственост, а само удостоверявал такова.

Не било обсъдено твърдението на ищците, че този нотариален акт не удостоверява отразените в него факти; вместо това съдът се бил позовал на този нотариален акт, приемайки, че той легитимира праводателите на 2 ответника като собственици. Съответно съдът напълно избирателно бил кредитирал само част от свидетелските показания и не бил обосновал изводите си въз основа на цялата доказателствена съвкупност.

Неправилно бил отхвърлен и отрицателният установителен иск, който бил предявен при условията на евентуалност, именно за да се отрече претендираното от ответника право на собственост върху имота, който смущавал чрез документната легитимация. По този иск районният съд също не бил отговорил на въпроса дали ответникът е собственик, а формално се позовал само на представения акт за собственост. Искането е решението на РС да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени в последователност основен иск и евентуален иск.

Жалбоподателите молят да бъде уважено и искането за отмяна на констативния нотариален акт от 1997 г. Претендират разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Ф. К., чрез адв. П. с искане решението да бъде потвърдено. Прави се анализ на събраните по делото доказателства и се цитира съдебна практика с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Ф. А. К. ищците А. и Н. К.и, негови родители, са твърдели, че през 1996 г. процесният имот е реституиран по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на А. Г. К. (дядо на ищеца А. К. и прадядо на ответника Ф. К.). Твърдели са, че са започнали да владеят процесния имота веднага след неговата реституция лично или чрез други лица, но с тяхно разрешение, през целия период от 1997 г. и до днес включително. През 1997 г. техен близък на име А. (наричан от приятелите си Милю), който се занимавал с гледане на добитък - овце и крави, поискал от тях да ползва процесния имот, а в замяна предложил да поеме грижите за отглеждането на животните на ищците. Твърдели са, че родителите на ищеца А. К. не са имали против, че А. владее имота, а напротив, заявявали, че „това място е на А..". Държането на имота от А. приключило през 2007 г., когато той предал имота обратно във владение на ищците. В периода от 2007 г. до 2010 г., след като ищецът А. К. се регистрирал като земеделски производител, започнали заедно с А. да отглеждат животни в този имот. Ищецът А. К. взел под наем земя и обор в близост до процесния имот, като животните се изкарвали на паша през деня в процесния имот, а вечерта били прибирани в обора. През 2010 г., след като 3 ликвидирали животновъдното стопанство, ищците предоставили процесния имот за ползване на друг техен близък – П., който купил конете, които те са отглеждали от 2010 г. до ден днешен, като П. държал за ищците и ползвал имота за паша, отглеждане на коне и косене. Ищците са твърдели, че през целия период от 1997 г. включително и до днес имотът е ограден първоначално с дървени колци и тел, а впоследствие бил сложен електропастир, който съществувал и към момента. Твърдели са, че ответникът формално се легитимира като собственик на процесния имот по силата на нотариален акт от 2013 г., но са поддържали, че прехвърлителите по този нотариален акт не са били собственици на процесния имот към момента на прехвърлянето. Оспорили са по реда на чл.537, ал.2 ГПК удостоверяванията, съдържащи се в този нотариален акт с твърдението, че Г. А. К. не е бил собственик на процесния имот, тъй като същият е възстановен в собственост по реда на ЗСПЗЗ на наследници на А. Г. К. (дядо на ищеца А. К.), а Г. А. К. не е единствен негов наследник.

Искането е съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г., на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; с адрес на поземления имот: гр. Велинград, местност ОСОВО БРЪДЦЕ; с площ: 2774 кв. м; Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Комплексно застрояване, при съседи имоти с идентификатори: ***,***, ***, ***,

***, ***, ***., на основание изтекла придобивна давност в тяхна полза, считано от 1997 г. насам.

В условията на евентуалност претендират съдът да признае за установено по отношение на ищците, че ответника не е собственик на гореописания имот. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е твърдял, че през 1996 г. наследниците на А. К. са направили делба и по силата на разделителен протокол, заверен в районния съд, процесният имот бил поставен в дял на Г. К.. Твърдял е, че през 1997 г. е издаден нот. акт за собственост на недвижим имот, възстановен по Закона за собствеността и ползване на земеделски земи на името на Г. А. К. № А-44 том IV дело № 914/1997 г.. Поддържал е, че от 1996 г. до 2013 г. собственик на имота безспорно е бил Г. А. К., а ответникът закупил същия имот с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот при запазено вещно право на ползване, № 72, том I, рег. № 4

1529, н.д. № 54 от 2013 г., от дядо си и баба се Г. А. К. и Г. П. К., в качеството им на добросъвестни продавачи, а той самият изпълнил условията по договора за покупко-продажба и се явявал добросъвестен купувач и собственик, считано от 2013 г. През 2008 г. Г. А. променил предназначението на имота от земеделски на УПИ за жилищно застрояване, а на 16.09.2013 г. било извършено трасиране на имота по негово искане. Поддържал е, че ищците не са ползвали по никакъв начин имота след 2013 г., а ако някой го е ползвал, то това е било за по 3-4 месеца в годината и то със съгласието на собствениците и ползватели Г. А. К. и Г. П. К., а след тяхната смърт - на Ф. А. К.. Ответникът е твърдял, че в процесния имот никога не е имало обори за отглеждане на животни поради това, че теренът има 60 градуса денивелация. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С Определение № 761/08.10.2025 г. районният съд е обявил че между страните се признават и не се нуждаят от доказване следните права и обстоятелства: че с Решение № 1 на поземлена комисия 12.09.1995 г. процесният имот е реституиран на наследниците на А. К., което се потвърждава и от представените писмени доказателства.

Установява се от удостоверение за наследници изх. № 4043/02.12.2024 г., издадено от Община Велинград, че А. Г. К. е починал на 25.04.1981 г. и е оставил за наследници по закон Н.А.К., ЕГН ********** - дъщеря, починала на 17.10.2010 г.; С.А.У., ЕГН ********** - дъщеря, починала на 25.01.2011 г. и Г. А. К., ЕГН ********** - син, починал на 05.09.2016 г.

Като доказателство по делото пред районния съд е представен писмен документ със заглавие Разделителен протокол с нотариална заверка на подписите от 1996 г., от който се установява, че Н.А.К. и С.А.У. са декларирали съгласие да отстъпят на Г. А. К. спорния имот, а именно: ливада в м. „Осово бръдце“ Велинградско землище в размер на 2,774 дек. В т. нар.

„Разделителен протокол“ деклараторките са заявили, че за в бъдеще нямат никакви претенции, като евентуално при делба на имота ще подкрепят написаното.

От нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползуването на земеделски земи № А-44, том IV, дело № 914/1997 г. на нотариус Г. Ш. се установява, че Г. А. К. е признат на основание влязло в сила решение на ПК - Велинград № 1 от 12.09.1995 г. по чл. 14, ал. 1, т. 1 от закона за собствеността и ползуването на земеделски земи за собственик на процесния имот.