Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1585 от 07.08.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 8893/2016
Вид
Решение № 1585
Подписан
07.08.2017
В сила
28.12.2018
Състав
ВЛАДИМИР ГРИГОРОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 ал. 1 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 90 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44 ал. 4 · Закон за радиото и телевизията
  • § 35 ал. 4 · Закон за радиото и телевизията
  • чл. 18 ал. 3 · Конституция на Република България
  • чл. 57 ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 1 · Търговски закон
  • чл. 607а, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 621 · Търговски закон
  • чл. 625 · Търговски закон
  • чл. 631 · Търговски закон
  • чл. 742 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………/07.08.

Година 2017 гр. София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав на десети май

Година 2017 в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ:

Владимир Вълков секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело

№ 8893 по описа за 2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ и чл.

625 ТЗ вр. чл. 742 ТЗ.

Ищецът „Н.д.” ЕАД твърди по договор с ответника в процеса - „Ф.Д.” ЕАД да е предоставил услуги – радиоразпръскване чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване през периода април – октомври 2016 г., но ответникът не заплатил договореното възнаграждение. Твърди се общата сума да възлиза на 8214486 лв., а законната лихва от 30-то число на следващия месец до 06.12.2016 г., включително да възлиза на 225 909,13 лв. Твърди се неизпълнението да се дължи на липсващи бързоликвидни активи. Иска да бъде открито производство по несъстоятелност при наведено основание – неплатежоспособност на ответника като сочи да е налице и опасност с продължаване на дейността на дружеството да бъде увредена масата на несъстоятелността.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор, с който се твърди, че с бездействието си да преустанови предоставянето на услугата по договора помежду им, сключен на 03.01.2014 г., от който извлича своето вземане, е станал причина за финансовото затруднение на ответника. Твърди се ответникът да има сключен договор с Българска национална телевизия за разпространение на програмите й на територията на Република България посредством електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване. За изпълнение на поетото по този договор задължение ответникът ползвал услугите на ищеца, провокирало и твърдяните в процеса задължения. До 30.05.2014 г. договореното възнаграждение било плащано редовно, но след тази дата плащанията били преустановени. Въпреки проведените многократни разговори с ръководството на БНТ, не били възстановени, поради което ответникът поискал от ищеца, който единствен има техническа възможност да ограничи услугата, да преустанови предоставянето й. Вместо това от месец декември 2015 г. ищецът прехвърлил на БНТ произтичащи от договора от 03.01.2014 г., с които вземания от страна на БНТ било извършено прихващане, но въпреки това не изплаща формираната разлика. От 01.12.2016 г. ищецът влязъл в директни отношения с клиента на ответника като разкрил съществени елементи на договора, представляващи търговска тайна и конфиденциална информация, довело до последващо пряко разпространение на програмите на БНТ. Навежда довод, че ищецът е неизправна страна по договора, а предприетите действия са пряко насочени към увреждане интересите на ответника. Сочи, че преустановеното изпълнение на претендираните плащания е резултат на неизпълненото от страна на ищеца задължения по сключения договор и действията му в противовес на интересите на ответника като негов възложител. Твърди се, че и понастоящем ответникът разполага с вземания, чийто размер е достатъчен, за да посрещне задълженията му към всички негови кредитори.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Б., оспорва действията на ищеца да съставляват злоупотреба с право с довод, че липсва намерение да бъдат увредени интересите на ответника. В хода на устните прения процесуалният представител на молителя – адв. П., поддържа молбата.

Процесуалният представител на ответника – адв. С. от САК, а процесуалният му представител юрк. Д. застъпва теза, че предявените вземания са прехвърлени, което лишава ищеца от качеството му кредитор, съответно оспорва да са станали изискуеми. Наведени са и доводи в писмени бележки.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК вр. чл. 621 ТЗ, приема за установено следното:

На

22.07.2010 г. на ответника с предходно наименование „Х.П.Б.“ ЕАД, е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, предназначена за разпространение на програми на обществени оператори.

На

26.04.2013 г. писмено е изразено съгласие, че ответникът въз основа на издаденото му разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, предназначена за разпространение на програми на обществените доставчици на аудиовизуални медийни услуги, ответникът се е задължил да изгради мрежа, която да покрие 95 % от населението на Република България към 1 март 2013 г. и да предоставя обществена електронна съобщителна услуга – разпространение на телевизионни програми в съответствие с § 35 ал. 4 от ЗРТ чрез тази мрежа посредством разпространение на сигнали и информация под формата на аудио, видео и съпровождащи електронни съобщителни услуги. Договорено е възнаграждение в размер на 6500 000 евро без ДДС. Договорено е, че ответникът има право да ограничи предоставянето на услугата при забава на БНТ на две поредни дължими вноски с повече от 30 дни от датата на падежа на второто плащане и да преустанови предоставянето на услугата при забава на три поредни вноски с повече от 30 дни от датата на падежа на последното трето плащане.

По делото не се спори, че на 03.01.2014 г. писмено е изразено съгласие, че ответникът възлага на ищеца да предоставя дейност по радиоразпръскване, предназначено за разпространение на програми на обществени оператори, изразяващо се в експлоатация и поддържане на мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване и за разпространение на телевизионни програми.

Посочено е, че ищецът предоставя услугата чрез собствената си мрежа чрез предоставения на ответника честотен ресурс. Договорът е сключен за гарантиран срок до 01.01.2019 г. и последващ срок до 22.07.2025 г., определен в полза на ответника, при възнаграждение в размер на 6000000 евро без ДДС годишно, платима на 12 равни месечни вноски – до 30-то число на месеца, следва този на предоставената услуга. Съдържанието на задълженията на ищеца досежно осъществяване на услугата, припокрива поетите от ответника спрямо БНТ.

Договорено е, че ищецът носи отговорност за претърпени от ответника вреди в резултат на нарушено задължение по договора в това число и при непредоставена услуга извън времето, определено за планирано спира, неотговаряща на договореното качество услуга или на изискванията по Приложение № 4 към договора, непредставено по делото.

На

03.09.2014 г. е удостоверено постъпило в деловодство на Българска национална телевизия изявление от името на ответника, че с оглед неизплатени задължения за периода месец април-юли 2014 г. отправя предизвестие за поетапно ограничаване предоставянето на услугата по наземно цифрово радиоразпръскване. Писмо с идентично съдържание е депозирано и на 04.02.2015 г. за неплатени задължения за периода месец юли-декември 2014 г., а на 27.07.2015 г. и с оглед непогасени задължения за предоставена услуга през периода януари-май 2015 г.

На

23.10.2015 г. е удостоверено постъпило в деловодство на ищеца изявление от името на ответника с искане за съдействие чрез поетапно ограничаване на услугата поради нежелание на БНТ да заплаща задълженията си за предоставянето й.

На неустановена дата ответникът писмено е уведомяван за прехвърлени вземания на ищеца на БНТ съставляващи фактурирани възнаграждение за предоставени услуги през периода юли 2014 г. – март 2015 г., включително и лихва върху тях.

Не се спори също така, че за периода април-октомври 2016 г. ищецът е издал фактури от по 1173498,00 лв. всяка на обща стойност ********* лв.

От писмо, изх. № Т-171/19.12.2016 г. се установява изявление от името на ищцовото дружество, че предоставената услуга на ответника е ограничена, считано от 19.12.2016 г. , за което и ответникът е уведомен на 19.12.16 г. с писмо, изх. № ТК-210/19.12.2016 г. Сочи се също така, че на 01.12.2016 г. е стартирано резервирано разпространение на програмите на Българска национална телевизия на която е предложено да сключи договор за ефирно разпространение на програмите с ищеца.

От заключението на вещото лице Г. се установява, че краткосрочните задължения превишават стойностно краткотрайните активи на ответното дружество като основен дял сред задълженията към 31.12.2016 г. заемат тези към ищеца – 11827952,90 лв., а основен дял във вземанията – тези към БНТ.

При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Законът овластява кредитор по търговска сделка с парично вземане, което не е било надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговското предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана невъзможност с регулярните си доходи от търговска дейност предприятието да покрива краткосрочните си задължения в относително продължителен период от време правният ред утвърждава процедура за оползотворяване потенциала на търговското предприятие, съответно за осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните задължения. В тази насока търсената в процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец по смисъла на чл.

1 от ТЗ; материалноправната легитимация на молителя, произтичаща от изискуемо задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.

Правноорганизационната форма на ответника го определя като търговец по смисъла на закона.

Спорно в процеса е съществуването на предявените вземания. Сключеният между страните договор сочи на съгласувано задължение за ищеца да оказва съдействие на ответника, когато е необходимо за реализация целите на договора – така изрично т. 8.2.14. При все, че такива не са формулирани, те следва да бъдат извлечени от съдържанието на договорената услуга. Както обхвата на задълженията, така и регламентираната отговорност при неизпълнението им еднозначно определя като целен резултат при сключване на договора реалното предостяване на услугата. От тази гледна точка и поетото с договора задължение за съдействие от страна на ищеца може да бъде свързано единствено с необходимото за ефективно предоставяне на услугата. Не се установява договорно скрепено задължение за съдействие за реализация правата на ответника спрямо фактическия получател на услугата – Българска национална телевизия. Напротив, сключеният договор изрично обуславя действието си от безусловно гарантиран срок. От тази гледна точка ищецът е в правото си да очаква, че осъществявайки договорената дейност може да разчита и на договорения доход. Настоящият състав приема, че при гарантирания срок на действие на договора с оглед и принципно защитимия интерес на ищеца желанието на ответника да бъде преустановено изпълнението, само по себе си не е достатъчно. При тези обстоятелства съдът не намира основание да счита, че договорът поражда задължение за ищеца да преустанови предоставянето на услугата.

Възниква въпросът може ли ответникът да се позове на общ принцип в правото, който да обоснове оправдано от правна гледна точка негово очакване, противопоставимо на произтичащото от договора задължение за плащане възнаграждение за реално предоставена услуга. По аргумент от чл. 20а ал. 1 ЗЗД обвързващото действието на договорно обусловена връзка е ограничено до страните по договора. Това определя юридическа самостоятелност на сключените от ответника договори съответно с БНТ и с ищеца, която изключва възможността произтичащи права от договора с БНТ да бъдат противопоставени на ищеца, който не е страна по този договор.

Самостоятелният характер на произтеклите от двата договора правни връзки определят като приложимо в случая правилото на чл. 81 ал. 2 ЗЗД за всеки от длъжниците по паричното задължение. Без правно значение остава каква е причината за липсващите средства – затруднението у БНТ не оправдава неизпълнението на паричното задължение на ответника спрямо ищеца. От тази гледна точка настоящият състав счита за доказано, че в тежест на ответника са възникнало задължението за заплащане на договорената част от възнаграждението за 2016 г. с оглед предоставени услуги през периода април-октомври.