Решение № 21461 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21461 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110174081 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в **************************, като купувачите не са платили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в 1 сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Д. Д. С. да плати сумата 60 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в **************************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 13,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.- 28.11.2024г.; сумата 16,76 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2021г.- 30.04.2023г., сумата 4,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.12.2021г.- 28.11.2024г.; Д.

Т. С. да плати сумата 29,98 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в **************************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 6,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.- 28.11.2024г.; сумата 8,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2021г.- 30.04.2023г., сумата 2,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.12.2021г.- 28.11.2024г.; Д. С. С. да плати сумата 14,99 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в **************************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 3,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.- 28.11.2024г.; сумата 16,76 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2021г.- 30.04.2023г., сумата 1,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.12.2021г.- 28.11.2024г.; Д. С. С. да плати сумата 14,99 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в **************************, за периода м. май 2021г.- м. април 2023г., сумата 3,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.- 28.11.2024г.; сумата 16,76 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2021г.- 30.04.2023г., сумата 1,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 16.12.2021г.- 28.11.2024г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците Д. С. С., Д. Т. С., Д. С. С., в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответниците навеждат довод, че задължението е погасено чрез плащане.

В обобщение, ответниците считат предявените искове за неоснователни и молят да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срока и реда по чл. 131 ГПК отв. Д. Д. С. е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът реливира довод, че през процесния период не е ползвал имота.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде 2 постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено oт фактическа страна следното:

Видно от представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по Закона на териториалното и селищно устройство № 76/ 13.09.1993г., Керана Младенова Василева е призната за собственик на недвижим имот, представляващ гараж № 1, с административен адрес: гр.

София, ж.к. "Стрелбище", бл. 99.

Установява се, че между Керана Младенова Василева се разпоредила с правото на собственост върху цялото движимо и недвижимо имущество, като е завещал същоти на Д.

Д. Слачев.

Видно от представеното удостоверение за наследници, С. Т. С. е починал на 07.09.2021г. и еоставил наследници по закон низходящите Д. С. Слав§ев, Д. С. С.

Етажните собственици в процесната сграда са възложили извършването на услугата дялово разпределение на "Т.С." ЕАД.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1021639910/ 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 58,12 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 62,09 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, 3 предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1.

Конкретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на собственост като обезщетение срещу отчужден имот имот за мероприятие по ЗТСУ (отм.). Констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.) не създава права, а само констатира притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), с която се предоставя недвижим имот като обезщетение.

Следователно, собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, съгласно чл.

103, ал. 1 ЗТСУ (отм), се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.). С този акт се прехвърля правото на собственост върху отстъпения в обезщетение имот. В случая двете ответници са посочени в заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), което обуславя извод, че същите са придобили правото на собственост върху процесния имот.

Следователно ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 4 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021г.- м.