Решение № 545 от 25.04.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 354/2023
- Вид
- Решение № 545
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 3 · Закон за държавната собственост
- чл.2,ал.4 · Закон за държавната собственост
- чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1,ал.1 · Закон за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.6 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл.25,ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 545 гр. Бургас, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500354 по описа за 2023 година
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 39/17.01.2023г. на РС-Малко Търново на Областния управител на област Бургас, представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представител на държавата, на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 32, т. 4 от ГПК,жалбата предявена чрез Р. К*-И.,старши юрисконсулт в Областна администрацияБургас, против Решение №47/07.12.2022г. по гр. дело №2022140100075 по описа за 2022 г. на PC - Малко Търново, с което е уважен иска по чл.124,ал.1 ГПК, предявен от ищците С. П.
И., ЕГН **********, Н. С. И., ЕГН ********** и Д. С. И., ЕГН **********, против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. София 1202, ул. „Св.св. Кирил и Методий“ №17-19, а по пълномощие от Областния управител на област Бургас,за приемане за установено спрямо ответника, че ищците са собственици основание изтекла и присъединена по наследство за втория и третия от ищците общо над 20 години придобивна давност на следния недвижим имот: Апартамент №3 на бл. 1, застроен на 43,67 кв. м заедно с изба от 6,76 кв.м, общи части от 4,19 кв. м и 7,349% от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, който имот съгласно одобрената и влязла в сила кадастрална карта на гр. Малко Търново представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, съставляващ жилище, апартамент е площ от 43,67 кв.м съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.
Малко Търново, одобрени със Заповед РД-18- 93/19.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК. с адрес: гр. Малко Търново, ул. „*****, находящ се в сграда с идентификатор *****, при граници: на същия етаж: *****.4 и *****.2; под обекта: няма; над обекта:
*****.7, при квоти на собствеността, както следва: 1/2 идеални части за С. П. И. и по 1/4 идеални части за Н. С. И. и Д. С. И..
1
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като на първо място се изтъква, че БРС не обсъдил възраженията относно държавния характер на собствеността върху имота и относно липсата на доказателства процесният апартамент да е собственост на „*****“ ЕАД към датата на сключване на представения предварителен договор.На второ място липсвали убедителни доказателства ,установяващи твърдението на ищците, че са влезли във владение на процесния апартамент на 15.10.2001г. и условията, при които тези действия били осъществявани.В тази насока от въззивника са изложени съображения относно гласните доказателства, събрани по делото.На трето място се излагат възражения относно основанията за сключване на представения договор от 15.10.2001 г. - чл. 18а, ал. 3 от ПРУПСДП и Заповед №РД-16-26/25.01.2000 г. на министъра на промишлеността, а именно:
Заповед №РД-16-26/25.01.2000 г. на министъра на промишлеността не е представена по договора; в случай,че в нея е обективирано разрешението на едноличния собственик на капитала по см. на ал. 3, чл. 18а от ПРУПСД, то представеният договор с дата 15.10.2001 г., от който ищците черпят права, е сключен в нарушение на правилата за сключването му, тъй като според ал. 4 на чл. 18 от ПРУПСДП разрешението на едноличния собственик на капитала по ал. 3 има срок на действие 6 месеца от издаването му. т.е., ако това е Заповед №РД-16-26/25.01.2000 г. на министъра на промишлеността, то договорът от 15.10.2001 г. е сключен след нормативно установения 6-месечен срок.С оглед така заявеното твърдение въззивникът обсъжда доказателствената сила представения договор от 2001г.; липсата на достоверна дата на същия,удостоверяване на подписите или съдържанието му. С оглед оспорената от ищците формална и материална доказателствена сила на АДС №113/23.12.1964 г. със становище per. №1315/29.11.2022 г. по описа на PC - Малко Търново, оспорване не било проведено. Ответникът заявил, че ще се ползва от АДС №113/23.12.1964 г., неразделна част от който е и представения опис към акта. Ищците не предприели процесуални действия и не ангажирали доказателства във връзка с оспорената от тях формална и материална доказателствена сила на АДС №113/23.12.1964 г. и описа към него, т.е. оспорването останало бланкетно заявено и нереализирано по смисъла на чл. 193 от ГПК, поради което и предвид, че не е изключен от доказателствата по делото, АДС №113/23.12.1964 г. и описът към него обвързват съда. От мотивната част на решението не ставали ясни доводите на съда, формирали крайния му извод за основателност на ищовата претенция, поради липсата на аргументи за кредитирането на представения писмен договор от 15.10.2001 г., с оглед възраженията на ответника относно неговото съдържание - същият освен, че не съдържа типичния предмет на предварителния договор по см. на чл. 19 от ЗЗД изразено взаимно съгласие за сключване на окончателен договор и уговорки относно съществените условия на окончателния договор, не е окончателен и с него не се установява завладяването на имота от ищците, тъй като с него не е предадено владението на имота. В тази връзка не били обсъдени и преценени от съда възраженията относно обвързаността на договора с представената фактура №9630/15.10.2001 г. За последната били изложени множество аргументи в писмения отговор относно нередовността й като платежен документ и че същата не доказва факта на плащането. При липса на данни за друга собственост върху имота, освен държавна, оспореното с настоящата въззивна жалба решение е неправилно и незаконосъобразно, а крайният извод на съда за изтекла десетгодишна придобивна давност в полза на ищците, считано от 2001 г. до днес е необоснован и погрешен по изложените в писмения отговор и писмени бележки съображения, останали незачетени от съда.На последно място се изтъква, съгласно §1, ал, 1 от ЗДЗС, Обн., ДВ, бр, 46/2006 г., в сила от 1.06.2006 г., давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. Визираната разпоредба на §1 от ЗДЗС е приложима за процесния апартамент с идентификатор ****** по КККР на гр. Малко Търново, който е частна държавна собственост съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДС. Поради това неправилни са изводите на съда за изтекла в полза на всеки от ищците общо над 20 години 2 придобивна давност. За безпрепятственото изтичане на подобен срок са налице императивни нормативни пречки - установеният в разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗДЗС мораториум за придобиване на имоти - частна държавна собственост по давност. С решение №3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. №16/2021 г., Обн., ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от ЗДЗС(Обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. дои., бр. 18 от 2020 г.) и на §2 от ЗР на ЗИЗС (Обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). В мотивната част на коиституционното решение изрично е указано, че с обявяването на разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗДЗС за противоконституцнонна не се засяга нейният досегашен ефект, както и че съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила, т.е. от 8 март 2022 г.Моли отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска по чл.124,ал.1 ГПК,; претендира присъждане на разноските.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба, предявен от М. П. - пълномощник на ищците: С. П. И., Н. С. И., Д. С. И., в който се заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява се, че по делото били установени и доказани с приети писмени и гласни доказателства и двата елемента от фактическия състав на придобивката давност по чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността,които във въззивната жалба се анализират с факти и доводи; изложени са съображения относно доказателствената сила на АДС и неизпълнение законови разпоредби на Закон за държавната собственост.Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди първоинстанционното решение.
Бургаски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Разгледаният иск е с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от С. П. И. с ЕГН: ********** от гр. Малко Търново, ул. „******; Н. С. И. с ЕГН: ********** от гр.
Ш****”, № и Д. С. И. с ЕГН: ********** от гр. Ш****,против ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство с адрес: гр.
София, 1202, ул. „Св. св. Кирил и Методий”, № 17-19, тел. *****, с която се моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Държавата, че ищците са собственици на основание изтекла и присъединена по наследство/ за вторите двама от ищците/ общо над 20 години придобивна давност при квоти на собственост както следва: 1/2 идеални части за С. П. И. и по 1/4 идеални части за Н. С. И. и Д. С. И. върху недвижим имот,представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: ****** /*******/, съставляващ ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с площ от 43.67 /четиридесет и три цяло и шестдесет и седем/ кв.м. съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-93/19.12.2007г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес на имота: град Малко Търново, ул. «******, находящ се в сграда с идентификатор *****, при граници: на същия етаж: имот №*****.4; имот № *****.2, под обекта: няма, над обекта: имот №*****.7.
Ищците твърдят,че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.10.2001 г., „*****” ЕАД, ЕИК: ****, адрес м.с. Р., обл. Бургас, поело задължение да прехвърли на първия ищец собствеността върху недвижимия имот, находящ се в гр. МАЛКО ТЪРНОВО, обл. Бургас и описан в предварителния договор като АПАРТАМЕНТ № 3 на бл. 1, застроен на 43.67 кв.м. заедно с изба от 6.76 кв.м., общи части от 4.19 кв.м. и 7.349 % от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, който имот съгласно одобрената и влязла в сила кадастрална карта на гр. Малко Търново, представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ******, съставляващ жилище ,апартамент с площ от 43.67кв.м. съгласно КККР с адрес: град Малко Търново, ул.
«*****, находящ се в сграда с идентификатор *****, при граници: на същия етаж: имот № №*****.4, имот № *****.2, под обекта: няма, над обекта: имот № *****.7. Продажната цена 3 била заплатена с данъчна фактура № 9630/15.10.2001г.; ищецът С. П. И. и съпругата му от същата дата- 15.10.2001г. влезли във владение на имота, в който отгледали и децата си; декларирали имота в данъчната служба в гр.Малко Търново, като заплащали и данъците си.Имотът обаче не бил прехвърлен по нотариален ред, тъй като първият ищец не могъл да се снабди със скица, удостоверение за данъчна оценка и т.н. за негоМеждувременно обаче продавачът по предварителния договор –„ *****“ ЕАД със заявление от 21.02.2022г. бил заличен ,видно от справка в ТРРЮЛНЦ. След като решили да се снабдят с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка се оказало, че за процесния имот е съставен акт за държавна собственост.Моли се постановяване на съдебно решение, с което се приеме за установено по отношение на ответника,че ищците при квоти :1/2 за първия ищец и по 1/4ид.ч. за останалите две ищци, са придобили възоснова на продължило над 20 години по давностно владение процесния недвижим имот.С нарочна молба уточнява периода на давностното владение: от 15.10.2001г. до настоящия момент; представя три броя нотариални актове, всички извършени през 2001г. и обективиращи продажби на физически лица от „*****“ ЕАД на жилища в гр.Малко Търново.
Разпечатката съдържа 23 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ab6ed37-0f94-42e0-999b-cd675e0c36e2