Решение № 285 от 13.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.01.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10590 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, а при евентуалност – иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.

Ищцата Н.М.К. твърди, че на 26.11.2016 г. в резултат на настъпило ПТП в района на път VTR-1182 между гр. Лясковец и гр. Долна Оряховица по вина на водача на автомобил Форд Мондео с ДК № ***** деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, е причинена смъртта на М.Н.- пешеходец, намиращ се пред автомобил ВАЗ с ДК № *********, който бил преустановил движението и се е намирал в западния край на пътната лента с включени къси светлини, за оказване на помощ на друг аварирал автомобил. Излага, че виновният водач при движение на автомобила със скорост от 110-111 км/ч при влажна настилка и мъгла, намаляваща видимостта, е имал възможност при достигане на 60-70 метра от мястото на удара да възприеме светлинните петна на фаровете на автомобил ВАЗ, а при достигане на 50 метра – техническа възможност да спре, но той не е реагирал на възникналата опасност за движението, поради което е осъществил челен и почти централен удар между предните части на двата автомобила, при който М.Н.починал от нанесените му травми в деня на произшествието. В качеството си фактически съжител на М.Н.ищцата заявява, че е понесла изключително тежко загубата на своя близък съжител, живеели заедно на съпружески начала от 1997 г. в разбирателство, обич и взаимна подкрепа, като от съвместното им съжителство се ражда и тяхната дъщеря. Смъртта му й причинила неизмерими скръб и болка. Претендира присъждане на сумата от 170000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 26.11.2016 г., до окончателното й изплащане, и разноските по производството. При евентуалност - претендира тази сума от Г. Ф., заедно със законната лихва, считано от 11.04.2017 г., до окончателното й изплащане

Ответникът З.Л.И. АД в законоустановения срок оспорва предявения иск, възразявайки че исковата претенция е недопустима поради непредставяне пред него на всички изискуеми документи, а по същество – неоснователен, предвид механизма на настъпване на процесното ПТП - виновен за настъпване на ПТП бил водачът на автомобил ВАЗ, който е паркирал лекия автомобил в платното за насрещно движение при ограничена видимост, и липсата на причинно-следствена връзка с претендираните вреди, включително и поради фактическа раздяла на ищцата с пострадалия, и на задължителна застраховка Гражданска отговорност. Навежда възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалият е управлявал автомобил ВАЗ след употреба на алкохол, паркирал е автомобилът неправилно на необозначено място и без включени светлини и светлоотразителен триъгълник и е бил без поставена жилетка. Претендира разноски.

Евентуалният ответник Г. Ф. оспорва предявения против него иск, възразявайки че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, тъй като по отношение на отговорността на виновния водач има сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност със З.Л.И. АД. Претендира разноски.

С определение от 30.11.2017 г. като трето лице помагач на страната на ответниците З.Л.И. АД и Г. Ф. е конституиран Б.А.А., а на ответника З.Л.И. АД и ЗАД А. АД, които оспорват така предявените искове.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал.

2 от ГПК, приема следното:

По делото се установява от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 516 от 26.11.2016 г., съставен от мл. автоконтролоьор в Група Пътен контрол в РУ – гр. Горно Оряховица при ОДМВР – гр. Велико Търново, че на 26.11.2016 г. около 01.45 часа на път VTR-1182 на км. 3+770 е настъпило ПТП между автомобил Форд Мондео с рег. **, представляващ временен регистрационен номер, предоставен от управителя на М. ЕООД на Б.А.А. (така показания на св. Й.И.), управлявал Форд Мондео, и автомобил *******. № *********, като в резултат на пътния инцидент е причинена смъртта на три лица, един от които е М.Н.. Този протокол по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.

179, ал. 1 от ГПК, поради което обективираните в него обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила.

Прието по делото е заключение на съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която е извършило анализ на обективираните обстоятелства в констативния протокол и протокола за оглед на местопроизшествие, изготвен от разследващите органи, заедно с приложения към него фотоалбум, поради което дадените с него изводи, пояснени при изслушването му в съдебно заседание, съдът възприема за достоверни. От заключението се установява, че процесното ПТП е настъпило на път VTR-1182, Лясковец – Горна Оряховица, на км 3+770 на около 185 м след табелата за гр. Лясковец, в тъмната част на денонощието и на продължителен прав участък с влажна асфалтова пътна настилка от наличието на мъгла, която е намалявала далечината на видимостта. Изяснява, че автомобил ВАЗ ***е бил спрян с включени фарове на къси светлини срещу посоката си на движение в лентата за насрещно движение с левите си колела на левия банкет в посока, считано от гр. Лясковец към гр.

Долна Оряховица, като пътуващите в него, сред които и водачът М.Н., излезли от автомобила и застанали зад него, за да организират изваждането от канавката на катастрофиралия преди това автомобил Опел Корса с рег. № Н 6379 ВВ. В същото време автомобил Форд Мондео, управляван от Б.А., се е движел в дясната си пътна лента в посока от гр. Долна Оряховица към гр. Лясковец на къси светлини със скорост около 100 – 101 км/ч, която е била по-висока от технически безопасната за условията на реалната метеорологична видимост – 62 км/ч, не вижда своевременно фаровете на спрения срещу него автомобил ВАЗ ***и се поставя в невъзможност да задейства спирачките и без да спира, удря челно автомобил ВАЗ ***със скорост от около 100 км/ч, който е отблъснат назад със скорост от около 56 км/ч, с която удря стоящите зад него пострадали 4 души, които са стояли прави. Според вещото лице причината за настъпване на произшествието са действията на водача на автомобил ВАЗ ***– М.Н., който е спрял автомобила в лентата за насрещно движение, но не е поставил предупредителен светлоотразителен триъгълник на безопасно разстояние, и действията на водача на Форд Мондео, който се е движил със скорост около 100 км/ч, която е над разрешената и е била значително по-висока от технически безопасната за движение в метеорологичните условия при наличие на мъгла и собствените си възможности, с алкохол 1.63 промила, с което се е поставил в невъзможност дори и да задейства спирачките на автомобила си. Изяснява се от вещото лице, че видимостта в условия на мъгла и включени светлини могат да се установят въз основа на свидетелски показания, като при данните по делото и времето за задействане на спирачките на автомобил Форд Мондео, видимостта на водача му на насрещните фарове вероятно е била около 56 метра, като пострадалият М.Н., който се е намирал изправен с лице към задната част на автомобил ВАЗ 2121, дори и да е видял фаровете на автомобил Форд Мондео, за 2-3 секунди не е имал възможността да възприеме опасността, да се ориентира и да реагира за избягване на удара. Тъй като при удара пострадалите пешеходци са се намирали зад автомобил ВАЗ, дори и да са били с поставени светлоотразителни жилетки, при намалената видимост от мъглата водачът на автомобил Форд Мондео не би имал възможност да ги види.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изводите на което съдът възприема за обективно и компетентно дадени от вещото лице, се установява, че в резултат от реализирането на процесното ПТП М.К.Н.е получил тежка съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, която категорично е причинила настъпването на смъртта му. Вещото лице изяснява при изслушването в съдебно заседание, че получените увреждания, включително и охлузвания по корема, водят до извод, че той е бил изправен с лице към задната част на автомобил ВАЗ 2121.

Пред настоящата съдебна инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на С.К.– брат на ищцата Н.К., от които се установява, че ищцата и М.Н.живеели заедно около 20 години, като през първите две години живеели в гр. Силистра, след което се преместили в гр. Долна Оряховица, където живеели и неговите родители.

През време на съжителството им се родило дете (така и съдебни решения за произход) и започнали бизнес с предоставяне на транспортни услуги и стопанисване на ресторант, където работила и ищцата. Двамата имали добри отношения, разбирали се и се грижили заедно за детето си. Ищцата Н.К. тежко приела и се променила след смъртта на М.Н., който осигурявал основно доходите на семейството им. Тя постоянно плачела и получавала задушавания след смъртта му, налагащи използването на успокоителни медикаменти.

Съдът цени показанията на свидетеля при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетеля почива на непосредствените му и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията му се подкрепят от останалите доказателства по делото (така и съдебни решения за произход).

По делото е представена справка от Информационния регистър на Г. Ф., според която за автомобил с рег. ** е сключена застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица № BG/22/116002600835, със срок на застрахователно покритие от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 г. Представена по делото е и застрахователна полица № BG/22/116002600835, от която се установява, че между М. ЕООД и З.Л.И. АД, е сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, по силата на който застрахователят е поел задължението да обезпечи деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил AVA с шаси № ********** и с временен рег. **.

От фактура за продажба от 08.07.2017 г. и свидетелства за регистрация и управление е видно, че И & ДА

Ауто – Холандия е продало на Б.А.А. автомобил Форд Мондео с рег. № 21-SN-XL и шаси № 0685.

На

11.01.2017 г. ищцата Н.К. е предявила претенция пред З.Л.И. АД, а на 11.04.2017 г. - пред Г. Ф., който е отказал изплащане на обезщетение поради наличие на сключена застраховка Гражданска отговорност.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По главния иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

Направеното възражение за недопустимост на прекия иск срещу застрахователя е неоснователно.

Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Тези предпоставки за допустимостта на исковото производство са алтернативно предвидени от законодателя, поради което наличието на всяко една от тях, води до възникването на правото на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Изложеното води до извода, че правото за предявяване на прекия иск на ищцата е възникнало към момента на предявяване на иска – претенцията й е предявена пред застрахователя на 11.01.2017 г., който не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, поради което образуваното въз основа на така упражненото право исково производство е процесуално допустимо.

Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ab6d5f7-aad8-4394-b997-264f64f244d3