Решение № 7656 от 25.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 12084/2025
- Вид
- Решение № 7656
- Подписан
- 25.04.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 87140 от 03.06.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
- Определение № 50049 от 05.12.2025 · ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 и ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
РЕШЕНИЕ
№ 7656 гр. ***, 25.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: **** при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20251110112084 по описа за 2025 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от * (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на * (ЕИО) № 295/91 (* (ЕО) № 261/2004г.) за признаване за установено, че в правната сфера на М. С. В., действащ със съгласието на своя родител С. Г. В., съществува вземане от „** АД за сумата от 488.96 лева, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет № FB 438 от 14.06.2024г. по направление ***- ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2024г. до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 57063/2024г. по описа на СРС, 54 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че в качеството си на пътник сключил с ответното дружество договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който последното в качеството си на опериращ въздушен превозвач следвало да изпълни полет № FB 438 от 14.06.2024г. по направление ***- ***, което сторил със закъснение повече от три часа. С оглед на това и доколкото разстоянието между двете летища, определено по метода на дъгата на големия кръг, е до 1500 км, поддържа, че в правната му сфера възникнало вземане за обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от * (ЕО) 261/2004г. в размер на 250.00 евро. С оглед на това претендира процесното обезщетение, законна лихва, както и разноските за настоящото и заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска с довод, че в случая възникнали извънредни обстоятелства по смисъла на нормата на чл. 5, § 3 от *а, поради което поддържа, че съобразно тази разпоредба е налице основание за освобождаването му от отговорността за обезщетяване на пътника за вредите от неточното изпълнение на задължението да превози последния до уговорената крайна точка. Твърди в тази връзка, че самолетът, с който следвало да изпълни процесния полет, преди последния изпълнявал друг полет по направление ***- ***, при който в корпуса на въздухоплавателното средство се ударила птица, за което претендира да съставлява извънредно обстоятелство, случайно и непредвидимо за авиопревозвача събитие, неприсъщо за обичайната му дейност, обусловило 1 необходимостта процесният полет да бъде изпълнен с друг самолет, което довело до релевантното за спора закъснение. Излага подробни съображения, поради които счита, че ударът на птица в самолета, вкл. при изпълнение на предходен полет, следва да се квалифицира като извънредно обстоятелство, изключващо отговорността му по смисъла на *а. Наред с това, счита за недоказано явяването на ищеца на летището поне 45 минути преди полета, което обстоятелство поддържа да е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на процесното обезщетение. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение, претендиран от насрещната страна, респ. от процесуалния й представител за заповедното и за исковото производство, като, освен това, счита, че върху размера му, определен от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, не следва да се начислява стойността на ДДС.
На 30.01.2026г. по делото е постъпила писмена молба от името на ищеца, в която са изложени фактически твърдения, че в хода на процеса и след подаване на отговора на исковата молба по делото- на 21.08.2025г., в негова полза е извършено плащане на сума в размер на 488.96 лева, с която за погасена следва да се счита главницата, поради което претендира с решението по делото да му бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до датата на плащането, заплатените държавни такси за заповедното и исковото производства, а в полза на адвоката, представлявал го безплатно- съответни адвокатски възнаграждения.
Поддържа се, че ответникът е станал повод за образуване на производството, тъй като е заплатил дълга си едва след подаване на заявлението, респ. исковата молба, като е изложено и становище, че възражението, касаещо размера на адвокатското възнаграждение за заповедното производство, е преклудирано, тъй като същият следвало да бъде оспорен от длъжника по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК още в заповедното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Възникването в имуществената сфера на ищеца на спорното компенсаторно вземане, *ирано в разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „а“ от * (ЕО) № 261/2004г., е предпоставено от установяване от същия при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между ищеца в качеството му на пътник, от една страна, и ответника, в качеството му на опериращ въздушен превозвач, от друга, по договор за въздушен превоз на пътници; 2/ че авиационното разстояние между началната и крайната точка на полета, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е до 1500 км.
С оглед конкретно изложените от страните твърдения и доводи с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните е съществувал договор за въздушен превоз на пътници с полет № FB 438 от 14.06.2024г. по направление ***- ***, опериран от ответника, че полетът е изпълнен със закъснение, по- голямо от три часа, че разстоянието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км, определени по метода на дъгата на големия кръг.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват от представените с исковата молба документи, чиято доказателствена стойност не се оспорва от ответника, а и не се разколебава от останалата доказателствена съвкупност.
Както бе изяснено, с отговора на исковата молба ответникът е оспорил дължимостта на процесното обезщетение, поддържайки, че в случая настъпило извънредно обстоятелство, освобождаващо го от отговорност, но след навеждане на възражението в този смисъл е извършил плащане на дълга, в какъвто смисъл са неоспорените твърдения на ищеца, както и 2 представените с молбата му от 30.01.2026г. доказателства. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че с извънпроцесуалното си поведение по заплащане на процесната сума ответникът е признал съществуването на спорното вземане на соченото в исковата молба основание и в претендирания размер, а признанието на неизгодни за страната обстоятелства с правно значение е едно от най- надеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК, вкл. в съвкупност с представените с отговора на исковата молба доказателства, не се опровергава от същите.
Същевременно, процесуален представител на ответника не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е депозирал и писмена молба в какъвто и да е смисъл, поради което следва да се приеме, че с оглед извършеното преди това плащане на претендираното обезщетение ответното дружество не подържа доводите и възраженията, съдържащи се в отговора на исковата молба.
Ето защо, съдът намира, че не следва да обсъжда по същество заявеното с отговора възражение за настъпило извънредно обстоятелство, изключващо отговорността на авиопревозвача, а следва да съобрази извършеното в хода на процеса плащане като обстоятелство по смисъла на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК и само на това основание да отхвърли иска с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от * (ЕО) 261/2004г.
Въпреки че предявеният иск подлежи на отхвърляне, доколкото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, респ. на исковата молба в патримониума на ищеца е съществувало едно изискуемо парично вземане, което е било удовлетворено едва в хода на производството, в полза на М.
С. В. следва да бъде присъдена законната лихва от датата на подаване заявлението23.09.2024г. до деня, предхождащ датата на извънсъдебното плащане, тъй като това е и последният ден на забавата- 20.08.2025г., чийто размер, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор, възлиза на сумата от 29.96 евро.
По идентични съображения съдът намира, че ответникът, който към момента на образуване на производството е бил носител на процесните изискуеми, но непогасени в срок парични задължения, е станал повод за завеждане на делото, поради което не са налице предпоставки да бъде освободен от отговорността за разноски въпреки отхвърлянето на иска. С оглед на изложеното в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 12.78 евро- държавна такса за заповедното производство, както и сумата от 12.78 евро- държавна такса за исковото производство.
А в полза на процесуалния му представител, осъществил безплатни адвокатска защита и съдействие в тези производства, следва да бъдат присъдени адвокатски възнаграждения, както следва: 204.52 евро (400.00 лева с вкл. ДДС)- за заповедното производство, както и 246.44 евро (480.00 лева с вкл. ДДС)- за исковото производство, които съдът определи на основание нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА като справедливи, обосновани и съответни на достойнството на адвокатската професия по смисъла на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА при съобразяване на материалния интерес по делото, липсата на фактическа и/или правна сложност на производството, на положените от адвоката процесуални усилия, както и на задължителните за националните юрисдикции разяснения, съдържащи се в т. 41 (въпрос първи) от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
За пълнота и прецизност и във връзка с изложеното от името на ищеца в молбата му от 30.01.2026г. следва да се изясни, че доколкото съдът в исковото производство извършва самостоятелна преценка за дължимостта, доказаността и размера на разноските и за исковото, и за заповедното производство, ирелевантно при извършването й е дали длъжникът е възразил срещу разноските, респ. дали е обжалвал заповедта в тази й част още в хода на заповедното производство. В този смисъл са задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съгласно които „изпълнителната сила на заповедта за 3 незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство- относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Недопустимо е ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.“ Що се отнася до начисляването на ДДС като част от определеното от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатското възнаграждение следва да се изясни, че съгласно задължителните за националните юрисдикции- арг. чл. 633 ГПК, разяснения, съдържащи се в Решение на СЕС от 23 октомври 2025 г. по дело С-744/23 член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. В т. 23 от мотивите е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на доставка на услуги като "възмездна" по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС предполага единствено съществуване на пряка връзка между тази доставка и реално получена от данъчнозадълженото лице насрещна престация. Подобна пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. Съдът е приел, че в хипотезата на сключване на договор за правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА наличието на пряка връзка между предоставената от адвоката правна помощ и платеното му адвокатско възнаграждение следва както от договора, така и от закона и в този контекст е без значение фактът, че адвокатското възнаграждение е получено не от страната, на която е предоставена правната помощ, а от насрещната страна и следователно от трето лице.
Разпечатката съдържа 24 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ab62395-ab3a-4dac-ae99-5061c35c509a