Решение № 322 от 09.04.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 322

-, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530105565 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

И.Е. твърди в исковата си молба, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд С. за вземанията си от о. в общ размер на 214.76 лева, за разглеждане на което било образувано ч.гр.д. № 3414 по описа за 2022 г., по което била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на о. при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което подавал исковата си молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Съгласно чл. 95а и § 196 от ПЗР на ЗЕ, като доставчик от последна инстанция имал задължението да снабдява с електрическа енергия клиенти, чиито обекти били присъединени на лицензионната му територия в случаите, когато не били избрали друг търговец на електроенергия, или когато избраният от тях неизвършвал доставка на електроенергия по независещи от клиента причини. На основание §196 от ПЗР на ЗЕ, клиентите, които не били избрали доставчик на свободен пазар, щели да бъдат снабдявани, както и преди това, от него, но по цени, определени по методика на К.. Съгласно чл. 104, ал.

4 ПТЕЕ, цената, по която доставчик от последна инстанция продавал електрическа енергия на крайния клиент, се определяла съгласно приета от К. „Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция." Продажбата на електрическа енергия от доставчикът от последна инстанция на клиента се извършвала съгласно отчетените показания на СТИ. С решение на К. от 29.11.2013 г., и., в качеството си на Д., бил с допълнена лицензия и за дейността „к.". Съгласно ПТЕЕ всички крайни клиенти, на които, като Д. доставял електрическа енергия, се включвали служебно в тази специална балансираща група. Разходите за балансираща енергия се включвали в цената на електроенергия на Д.. Стойността на балансиращата енергия се определяла ежемесечно 1 съгласно одобрена от К. „Методика за разпределяне на небалансите". В качеството си на доставчик от последна инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 95а ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си по силата на закона и ПТЕЕ. о. била негов клиент с клиентски номер № -, за обект на потребление, който представлявал -, който се намирал в -, , и индивидуализирал с ИТН -, на който тя била собственик от - г., което било видно от приложения н.а. и справка по лице от АВп. В изпълнение на задълженията като доставчик от последна инстанция, доставил на обекта на о., за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., електроенергия на обща стойност 202.44 лева. Поради забава в заплащането й о. му дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва в общ размер от 12.32 лева за периода от 21.12.2021 г. до 27.07.2022 г. От датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, се дължала законна лихва.

Размерът на обезщетението за забава за всяко едно задължение започвал да тече от падежа и било, както следвало: главница в размер на 202.44 лева за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г., с падеж 20.12.2021 г., съгласно фактура № 1261661048, с лихва 12.32 лева за период 21.12.2021 г. – 27.07.2022 г. Искането е да се признае за установено по отношение на о., че дължи на ищеца, сумата от 202.44 лева за главница от неплатена цена на доставена за ноември 2021 г. ел.енергия по фактура № 1261661048/10.12.2021 г., с 12.32 лева мораторна лихва от 21.12.2021 г. до 27.07.2022 г., и законна лихва върху главницата от 28.07.2022 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3414 по описа за 2022 г. по описа на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

О.-, чрез назначеният й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания и. е подал на 29.07.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 3414 по описа за 2022 г. на С. районен съд, по което на 02.08.2022 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на о. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, а връчителят е събрал данни по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това на 13.12.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, и. е предявил по делото процесните искове, които поради това се считат предявени на 29.07.2022 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу о. (чл. 422, ал. 1 ГПК).

От представените с исковата му молба заверени преписи от нотариален акт за дарение № -/- г., справка от - и фактура № 1261661048/10.12.2021 г., и в заповедното производство препис - извлечение от сметка, преценени съвкупно със заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради липсата на 2 противоречие с останалите доказателства, се установява несъмнено, че страните са сключили при представените по делото от ищеца - публично известни общи условия на договорите му за продажба на електрическа енергия, одобрени с решение на Д. № - от - г., и влезли в сила на - г. (л. 59-60) - договор на същата дата на влизането им сила за продажба на електрическа енергия за следния собствен на о. от - г. - в -, -, с ИТН - (л. 5-8 и л. 5 от ч.гр.д. № 3414/2022 г. на СтРС). От горепосочените доказателства е видно още, че при ищеца е открит от същата дата и се води на името й клиентски номер - за доставка на ел.енергия и мрежови услуги до същият й -. А тези доказателства в своята съвкупност несъмнено доказват, че страните по делото са сключили на датата на влизането в сила на горепосочените общи условия на - г. договор за продажба на електрическа енергия за този обект на о., поради което на същата е предоставен при ищеца и посоченият клиентски номер. А в тези задължителни без писменото им приемане и за нея, според чл. 98а, ал. 4 ЗЕ - общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с посоченото решение на Д. № - от г., е предвидено, че задължението за плащане на цената на доставената до и консумирана от съответния присъединен към електроразпределителната мрежа обект, е на клиента, а той, според легалната дефиниция на §1, т. 27г от ДР на ЗЕ (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), е този, който купува ел. енергия или природен газ за собствено ползване, каквато е и о. с оглед изложеното (§1, т. 27г от ДР на ЗЕ).

Вярно е, че по делото няма данни в подкрепа на твърдението на ищеца, че о. не е избрала друг доставчик. Но също така е вярно, че тежестта да докаже противното, се носи, според чл. 154, ал. 1 ГПК, от нея, а не от ищеца, при положение, че е доказал преди това с горепосочените доказателства по делото, че същата е избрала него за доставчик на ел. енергия до собственият й горепосочен обект и са сключили при посочените, задължителните без писменото им приемане и за нея, според чл. 98а, ал. 4 ЗЕ - общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, одобрени с посоченото решение на Д. № - от - г., още на датата на влизането им в сила на - г. - договор за доставка на такава енергия до същият й обект, който няма данни да е бил прекратен за исковия период от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., нито до приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). А след като е така, според нормата на §19- ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗЕ (Обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп., бр. 23/2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм., бр. 17/2015 г., в сила от 6.03.2015 г.), до изтичане на срока за избор на друг доставчик по ал. 2 на §196 от ПЗР на ЗИДЗЕ, който няма данни по делото да е изтекъл за нея, именно и., като лицензиант, е длъжен да снабдява заварените при влизането в сила на този закон клиенти, каквато е тя, по досегашния ред. А според същия, по силата на горепосочения им договор, и. се задължил да я снабдява и й продава електрическа енергия и мрежови услуги, които да доставя до посоченият й обект, а тя се задължила да му ги заплаща веднъж месечно, в срок до 10 дни от фактурата (чл. 7, т. 1 и чл. 18 от ОУ). Няма данни този им договор да е бил прекратен до приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК).

По силата на същият им договор и. доставил и продал, а о. ползвала на посочения си обект електрическа енергия, за исковия период от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. по 3 процесната фактура № 1261661048/10.12.2021 г., на обща стойност, след приспадане на посочените в нея компенсации, от 202.44 лева с ДДС, която стойност о. е следвало да му плати на посочения и в тази фактура падеж/срок – 10 дни от издаването й, или най-късно на 20.12.2021 г. (л. 8). Тези обстоятелства се потвърждават и от ЗСТЕ (л. 96). От т. IV-1-4 на същото ЗСИЕ се установява несъмнено, че именно за отчетената потребена ел.енергия от процесния обект на о., за исковия период от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., и. е издал процесната фактура на обща стойност 334.22 лева с ДДС, която е определена в съответствие с Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на К. (л. 96). Във фактурата са начислени компенсация съгласно РМС 739/26.10.2021 г. в размер на 60.17 лева и компенсация по фактура № 1260046042/11.11.2021 г. съгласно РМС № 739/26.10.2021 г. в размер на 71.61 лева, след приспадане на които, паричното задължение на о. към ищеца за плащане на доставената й за исковия период ел.енергия по същата фактура е в размер на 202.44 лева (т. IV-1-4 на ЗСИЕ, л. 96). От т. 1 и 2 ЗСИЕ, е видно още, че тази фактура и. е и осчетоводил редовно в счетоводството си в месеца на издаването й, като вземане към о. по партидата й, включил е същата в дневника си за „продажби“ в месеца на издаването й – данъчен период декември 2021 г., и е декларирал същата в справката си декларация пред ТД на НАП от 14.01.2022 г.

(чл. 182 ГПК). При това положение възраженията на особеният представител на о. в отговора му, че тази оспорена с него от същия, като невярна, фактура, не отразявала вярно доставеното й от ищеца количество ел. енергия до обекта й за ноември 2021 г., нито цената й, са неоснователни. Вярно е, че фактурата не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт, а процесната фактура се потвърждава от ЗСТЕ (Р 1064-2003-I г.о.). Поради това съдът я намери за вярна, а оспорването на верността й от особеният представител на о. е неоснователно.

При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнила точно своето насрещно и изискуемо парично задължение към ищеца, и му е платила цената на тази доставена й от него ел.енергия по тази фактура, лежи по делото върху о. (чл. 154, ал. 1 ГПК).

Последната обаче не представи и по делото няма доказателства да му е платила тази цена до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). При това положение, съдът намери, че същата не е изпълнила това си процесно и изискуемо парично задължение към ищеца по тази фактура в общ размер от 202.44 лева (чл. 154, ал. 1 ГПК). Поради това продължава да му дължи същата й цена (чл. 154, ал. 1 ГПК). Това й неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да й се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Поради това, съдът намери, че претендираното от ищеца главно вземане за същата неплатена му от о. цена от 202.44 лева за доставената й за исковия период от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. ел.енергия до посоченият й обект на потребление по горепосочената фактура, е възникнало и съществува (чл. 422, ал. 1 ГПК). Поради това с решението по делото следва да се уважи, като основателен, този предявен от ищеца главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, като се признае за установено по отношение на о., че му дължи тази цена, със законната лихва върху същата от подаване на заявлението му в съда до изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК).