Определение № 818 от 29.06.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 818 гр. София , 29.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Маркова

Пепа Маринова-Тонева

Мария Малоселска като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело № 20211100507000 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Д. Р. Д. по изпълнително дело № 1683 по описа за 2020 г. на държавен съдебен изпълнител при СРС, чрез адв. П. Р., срещу постановление от 22.03.2021 г., с което е наложена глоба за неизпълнение на съдебно решение в размер на 200 лева.

Жалбоподателят обжалва постановлението за налагане на глоба, като заявява, че същото е незаконосъобразно. Поддържа, че ДСИ неправилно приел, че е налице неизпълнение на съдебното решение, с което бил определен режим на лични отношения между детето и другия му родител – взискателя С.С.. Постановлението, с което глобата била наложена, се основавало само на твърденията на другата страна, без да е извършена надлежна проверка. В жалбата се акцентира, че майката и детето редовно посещавали контактния център, срещите се осъществявали на място, с детето се работело в посока подготвянето му за срещите с бащата. С детето се работело и онлайн. Специалистите били на мнение, че Б. попада в рискова група предвид здравословното му състояние, а от друга страна все още не бил готов да се среща с другия си родител, в която връзка жалбоподателят се позовава и на доклади на Дирекция „Социално подпомагане“, изготвени в хода на производството по определяне режима на лични отношения. Нещо повече - взискателят отказвал специалистите в Центъра да работят с него. По изпълнителното дело не било изискано становище от Центъра, нито актуален социален доклад от ДСП. Не била осъществена I фаза от режима на лични отношения, за да се премине към следващите фази, определени съгласно съдебното решение. В жалбата се съдържат и твърдения за влошени личностни отношения и нарушена комуникация между двамата родители, в това число 1 сезиране на различни компетентни органи с жалби и сигнали и от двете страни.

Отправеното до съда искане е постановлението, с което на длъжника е наложена глоба, да бъде отменено.

Постъпило е възражение по жалбата от страна на взискателя в изпълнителното производство С.Х.С., чрез адв. П. Б.ов, с което се поддържа, че преценката на ДСИ, че е налице неизпълнение на съдебното решение, с оглед което е наложена глобата, е правилна. Определеният с решението режим на лични отношения между бащата и детето не се изпълнявал, като причина за това било поведението на майката, която не довеждала детето в контактния център, което пък препятствало изпълнението на регламентираните със съдебния акт следващи фази в контактите между този родител и сина му. Осъществяването на срещите между бащата и детето в Центъра било невъзможно без съдействието на длъжника, която следвало да води детето там.

Оспорват се изложените с жалбата доводи, като се поддържа, че същите, от една страна, не отговарят на действителното положение, а от друга – че длъжникът се позовава на обстоятелства и условности, които не са предвидени с решението на съда.

Искането е жалбата да се остави без уважение. Отмяната на постановлението според взискателя би довела до толериране поведението на длъжника и допълнителни нарушения в емоционалната връзка между другия родител и детето.

В мотивите си във връзка с обжалваното действие държавният съдебен изпълнител излага, че жалбата е неоснователна, тъй като никой не отричал факта, че контакти между бащата и детето не се осъществяват. Следователно било налице неизпълнение на съдебно решение, а налагането на глоба в случая се явявавало единственият способ, тъй като се касаело за незаместимо действие.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и намиращите се в кориците на изпълнителното дело материали, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 1683/2020 г. по описа на ДСИ при СРС е образувано по молба от 24.08.2020 г., подадена от С.Х.С., срещу Д. Р. Д. за предприемане на действия да бъде приведено в изпълнение съдебното решение, влязло в сила на 29.05.2020 г., с което бил определен режим на лични отношения между детето и взискателя и което не се изпълнявало доброволно от другия родител – срещи в контактния център, съгласно регламентирания с решението режим, не се осъществявали. Поискано е изпращане на покана за доброволно изпълнение без взискателят да е посочил конкретна дата и час, в който се иска детето да бъде доведено в детския контактен център от майката, длъжник по изпълнителното дело. От ДСИ е поискано да покани и служителите от центъра да оказват съдействие на бащата за осъществяване на срещите съгласно акта на съда.

Представен е изпълнителен лист от 23.06.2020 г., издаден от СРС, 139 състав, 2 въз основа на влязло сила по гр.д. № 74228/2016 г. на СРС и гр.д. № 7735/2018 г. на СГС съдебно решение, съгласно който е определен етапен /фазов/ режим на лични отношения между взискателя и детето Б., както следва:

I–ви период: за първите осем срещи /четири съботи и четири недели/ - бащата С.Х.С., има право да вижда детето Б. С.С., всяка първа събота и неделя и всяка трета събота и неделя от месеца, от 10 до 18 часа на съответния ден, в Детски контактен център към сдружение „Център отворена врата“ и асоциация „Деметра“, адрес: гр.

София, пл. „******* телефон: *******, в присъствие на майката, където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето) на контактите на детето с бащата.

Срещите продължават до три часа, като се провеждат след предварително уговорен график между Центъра и бащата. Майката има задължение да води детето до Детския контактен център, като срещите се провеждат в присъствието на двамата родители;

II–ри период: считано от изтичане на период I–ви и при действително осъществени 8 срещи между бащата и детето през първия период в Контактен център, бащата има право да вижда и взема детето следващите два месеца, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 до 18 часа в събота и от 10 до 18 часа в неделя, самостоятелно, т.е. без присъствие на майката, без преспиване.

III–ти период: считано от изтичане на горепосочените два периода, бащата има право да вижда и взема детето, както следва:

1.

Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, самостоятелно, т.е. без присъствие на майката, с преспиване, както и самостоятелно, т.е. без присъствие на майката, с преспиване, през първите пет дни от пролетната ваканция на детето, а също и двадесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и като през посочените периоди по време на пролетната и лятната ваканции бащата взима детето в 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния ден;

2.

През нечетните години бащата има право да вижда и взема детето при себе си по време на следните официални празници: Гергьовден, Деня на Съединението и Коледните празници, за периода от 11 до 18 часа на съответния празник, с 3 изключение на Коледните празници, когато взема детето от дома на майката в 11 часа на 24 декември и го връща в този дом до 18 ч. на 28 декември; както и вижда и взема детето на рождения ден на детето – пети април, като взема детето след учебни занятия от училище, ако е учебен ден, или взема детето в 11 часа от дома на майката, ако е неучебен ден, с преспиване, с ангажимент на бащата да води детето на училище на следващия ден, ако същият е учебен, или да го връща в дома на майката в 11 часа на следващия ден, ако същият е неучебен.

3.През четните години бащата има право да вижда и взема детето по време на следните официални празници: Великден (от Разпети Петък до Светлия Понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му), Първи май, Деня на независимостта и Новогодишните празници, за периода от 11 до 18 часа на съответния празник, с изключение на Великденските празници, когато да взема детето в 11 часа на Разпети Петък и го връща в 18 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и с изключение Новогодишните празници, когато да вижда и взема детето в 11 ч. на 28 декември и го връща до 18 ч. на 1 януари, с преспиване.

4. Бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка година, за своя рожден ден – четвърти октомври, като взема детето след учебни занятия от училище, ако е учебен ден, или взема детето в 11 часа от дома на майката, ако е неучебен ден, с преспиване, с ангажимент на бащата да води детето на училище на следващия ден, ако същият е учебен, или да го връща в дома на майката в 11 часа на следващия ден, ако същият е неучебен.

За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да го вземе след учебните занятия от училище и когато има ангажимент да го заведе на училище.

С разпореждане от 25.09.2020 г. съдебният изпълнител е постановил да се съобщи на ДСП, район Изток, номера на изпълнителното дело, а препис от изпълнителния лист да се изпрати на детския контактен център.

По делото е изготвена, изпратена и получена на 05.10.2020 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е възпроизведено съдържанието на изпълнителния лист, като на основание чл. 528, ал. 1 ГПК ДСИ е поканил длъжника да предаде детето доброволно и е изискал в тридневен срок да отговори готова ли е да предаде детето доброволно в определеното място и време /без такива да са били определени/, какви пречки съществуват за своевременно изпълнение на задължението, както и в кое място и време е готова да предаде детето. Към поканата е приложен препис от изпълнителния лист.

4

На 08.10.2020 г. по делото е постъпила молба от длъжника Д. Р. Д., с която е заявила, че не оспорва наличието на задължение за осигуряване на условия за контакт между малолетния Б. и неговия баща. Уведомила е ДСИ, че заедно с детето посещават центъра, където специалисти работят с Б. в насока подготовката на детето за срещите с баща му. Майката е отправила молба до съдебния изпълнител да се изиска информация от центъра за проведените с майката и детето срещи, за проведени с бащата срещи, за резултатите от тях, както и мнение за адаптационния процес и готовността на детето да се среща с баща си. Няма данни това да е сторено по делото и такава информация да е била изискана.

На 13.10.2020 г. е постъпило заявление от взискателя С., с което ДСИ се уведомява, че няма проведени в изпълнение на решението на съда срещи между него и детето. Изразено е становище по ролята на служителите от детския контактен център при осъществяване на срещите съгласно съдебния акт, като от ДСИ е изискано да укаже на центъра необходимостта от съдействие за провеждане на срещите в това число да посочат времето, в което детето ще бъде доведено в детския център, за да започне изпълнение на съдебното решение.

На 30.10.2020 г. от страна на Детския контактен център са уведомили органа по изпълнението, че съгласно съдебното решение контактите между детето и бащата следвало да се осъществяват постепенно и поетапно, а услугата била посочена като „възможно място“ за осъществяване на контактите при спазване на най-добрия интерес на детето. За срещите следвало да е налице съгласие и на двамата родители, като те следвало да присъстват и двамата на срещите. Било посочено, че като доставчици на социални услуги те можели да извършват наблюдение и да предоставят социални услуги. Освен това била налице повишена опасност за здравето и живота на детето, а на преценката на родителите било предоставено решението кога да започнат срещите и осъществяването на безопасен контакт с бащата. Следвало да се отчита риска за живота и здравето на детето пред правата на родителя на лични контакти с детето. За пълнота от страна на центъра уведомяват ДСИ, че от правна кантора се получавали заплашителни съобщения, което представлявало недопустим натиск върху работата на организацията, което би могло да попречи за изпълнение на решението.