Присъда № 17 от 02.02.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 17/02.02.2026г. по НЧХД № 192/2025г. на РС-С.

Тъжителят С. Г. Б. е предявил обвинение срещу подсъдимия Р. Й. Ш. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК и за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 1, т. 2, пр. 2, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание тъжителят, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, които поддържат подадената тъжба.

Съдът не прие за съвместно разглеждане в съдебното производство предявеният от тъжителя Б. против подс. Ш. граждански иск, представляващ обезщетение за причинените от деянията неимуществени вреди, за което е изложил съображенията си.

В хода на съдебните прения адв. Н. от АК-С., повереник на частния тъжител поддържа обвинението против подсъдимия, като счита същото за доказано по несъмнен начин и излага съображенията си за това. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, претендира за сторените разноски.

Частният тъжител поддържа тъжбата.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, като оспорват частната тъжба. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия адв. К. от АКС. пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен като съдът го оправдае за повдигнатите му обвинения.

Подсъдимият Ш. дава обяснения в които сочи, че не бил в лоши отношения с тъжителя, нямал е дразги и пререкания с него. След смъртта на баща си, продал мобилния му телефон на някакъв ром, когото не познавал, като извадил от него сим картата.

В правото си на лична защита подс. Ш. заявява, че е невинен, че попаднал в тази ситуация като виновен без вина.

В правото си на последна дума подс. Ш. заявява, че е невинен.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Ш. е български гражданин, живущ в гр. Ш., с основно образование, неженен, не работи, осъждан.

1

Към инкриминираната дата тъжителят Б. живеел в гр. Тв., област С..

Същият бил бизнесмен и общественик. Повече от осемнадесет години управляваното от него търговско дружество „Атлантик Уей“ ЕООД, което било един от големите работодатели в гр. Тв., развивало успешна търговска дейност. За кратък период от време – около месец и половина подсъдимият също е работил в това търговско дружество, след което напуснал доброволно.

Освен това тъжителят Б. е участвал в редица благотворителни инициативи.

Оказвал е помощ и подкрепа на бедни хора, финансово е подпомагал спортен клуб в гр. Казанлък, осигурявал топъл обяд за възрастни хора в гр. Тв., оказвал е финансова подкрепа на редица спортни инициативи в страната, на пострадали хора и др. Той бил разпознаваем сред жителите на Община Тв., ползвал се с добро име и авторитет сред съгражданите си, поради което бил издигнат за кандидат за кмет на Община Тв. и кандидат за общински съветник от листа на политическа партия и участвал в проведените през месец октомври 2023г. местни избори.

По време на предизборната си кампания, тъжителят Б. публикувал в профила си в социалната мрежа „Фейсбук“ визията си за управление на община Тв., като подчертал проблеми свързани с инфраструктурата, здравеопазването, насърчаването на местния бизнес в гр. Тв. и други аспекти.

На 24.10.2023г. под публикация на кандидата за кмет и общински съветник - тъжителя Б. били написани много коментари от различни хора, които поздравявали Б. и му пожелавали успех на изборите.

Подс. Ш. също написал под публикацията коментар от личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук“ - „Р. Ш.“, насочен към тъжителя Б. със следното съдържание: „Голи обещания, господин Б. изобщо не се интересува от здравеопазване, той мисли единствено за себе си, това един от признаците на психопатът. Господин Б. е мушенник, лъжец и много опасна мутренска личност. За това горките ни съграждани да се замислят малко, защото бъдещето на всички нас в ръцете на този изверг означава по добре да лягаме да мрем щото и стотинка за сол няма да получите от мутра.“ Тъжителят Б. прочел този коментар, след което разгледал профила на подс. Ш. и видял от профилната снимка, че това е момче което не познава и много се засегнал от написаните епитети отправени към него и отговорил на неговия коментар, като написал следното: „Р. Ш., мисля че не се познаваме с Вас. Но все пак щи Ви дам възможност в близко бъдеще да защитите тези Ваши твърдения в съда.

Успешен ден!“. На коментара на подс. Ш. отговорила и друга потребителка в социалната мрежа „Фейсбук“, която го упрекнала за оценката, която е дал на 2 тъжителя Б. и го защитила като добър избор за кмет.

Написаните думи силно разстроили тъжителя Б., почувствал се обиден и опетнен като личност. Това повлияло на настроението му и от жизнерадостен и положителен човек станал посърнал, често бил замислен, несигурен в себе си. Отдръпнал се от приятелите и обкръжението си.

По делото не се спори, че от профил на подс. Ш. в социалната мрежа „Фейсбук“ е направена горепосочената публикация с описаното съдържание под формата на коментар под публикация на кандидата за кмет и общински съветник на Община Тв. – тъжителя Б..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на тъжителя: И. К., Ек.Д., С. Б., Р. Р. и К.К.. Същите са последователни, логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си. От показанията на тези свидетели се установява по категоричен и безспорен начин, че под публикация на тъжителя Б., направена от него от профила му в социалната мрежа „Фейсбук“, по повод на участието му в местните избори през 2023г. като кандидат за кмет на Община Тв. и общински съветник е бил направен коментар от подс. Ш. от личния му профил „Р. Ш.“, в социалната мрежа „Фейсбук“ в който го нарекъл „психопат, мушеник, лъжец, изверг и мутра“.

Всеки един от свидетелите лично е видял и прочел коментара, написан в социалната мрежа „Фейсбук“ от лицето Р. Ш., след което са влезли в профила на това лице и от снимките, качени в профила му са установили, че те са написани от подс. Ш.. Тук съдът следва да отбележи, че по делото подсъдимият и защитата му не оспорват обстоятелството, че тези думи са написани като коментар от профила на лице с името „Р. Ш.“, който е профил на подс. Ш., както и не се спори по съдържанието на написания текст. Освен изложеното, посредством показанията на тези свидетели, несъмнено и категорично се установява начинът по който тъжителят е възприел коментара, направен от пос. Ш., в това число и отправените към него обидни думи и клеветнически твърдения и проблемите, породени на тъжителя от този коментар в личен, професионален и обществен план. Свидетелят С. Б. е брат на тъжителя, но съдът се довери изцяло на неговите показания, като ги намира за правдиви и напълно кореспондиращи както с показанията на останалите свидетели, разпитани по инициатива на тъжителя, така и с писмените доказателства по делото, поради което намира, че не са налице основания, 3 даващи основание на съда да приеме, че е налице заинтересованост, въпреки наличието на родствена връзка по между им.

По инициатива на подсъдимия бяха разпитани свидетелите: И. Р., А. Ш. и С. И.. В показанията си св. Р. сочи, че подс. Ш. е имал два профила във фейсбук, като единият бил с името „Р. Ш.“ на български език, а другият със същото име, но на латиница. Съдът кредитира показанията му в тази си част, т.к. същите съвпадат както с писмените доказателства по делото, така и с показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на тъжителя. Освен това от показанията на този свидетел се установява, че подс. Ш. от една година няма активен фейсбук профил, което от своя страна пък означава, че към датата на инкриминираното деяние профилите му във Фейсбук са били активни. В тази си част съдът също кредитира показанията му. Св. Р. посочва, че след смъртта на бащата на подс. Ш. последният започнал да разпродава негови лични вещи, сред които и смарт телефона на баща му, за да си осигури средства, необходими му за предстояща операция. Свидетелят си купил центрофуга за мед, пчелни кошери и фреза, а към мобилния телефон не проявил интерес. В тази си част съдът даде вяра на показанията на свидетеля, но не ги кредитира, т.к. не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства от значение за делото. Сходни са и показанията на св. Ш., който заявява, че на подс. Ш. му предстояла операция, за което ме били необходими средства, както и че след смъртта на баща му подс. Ш. разпродавал негови лични вещицентрофуга за мед, восък, рамка за восъчна пита, мобилен телефон и др.

Същият заявява, че не знае дали подс. Ш. има профили във Фейсбук, както и на кого е продал мобилиня телефон на баща си. Тези показания съдът също не кредитира, т.к. са нерелевантни с оглед предмета на настоящото дело.

Като свидетел бе разпитана и С. И.-майка на подсъдимия. Тя свидетелства, че синът й ползвал телефона на баща си, който починал на 29.07.2023г. След смъртта му синът й извадил картата от телефона, а апарата продал на непознато лице, т.к. трябвало да събира средства, необходими за предстоящата му операция – смяна на става. Същата заявява, че синът й бил „неспособен да забие един гвоздей, камоли да пуска обяви по телефона“. От така дадените показания съдът отново счита, че чрез тях не могат де се изясняват факти и обстоятелства от значение за делото, поради което не ги кредитира.

Според съда ако чрез показанията на св. Р., Ш. и С. И. се цели разколебаване на твърденията в тъжбата, че именно подс. Ш. е автор на коментара, направен във Фейсбук, то съдът отново не кредитира същите и на 4 друго основание. Независимо дали е бил продаден или не мобилния апарат, собственост на бащата на подс. Ш., то това по никакъв начин не разколебава извода, досежно авторството на деянието, т.к. коментарът може да бъда направен от редица други устройства.

Подсъдимият Ш. дава обяснения, в които сочи, че на центъра в гр. Ш., на барчето където се събирали, той предложил да продаде мобилния телефон на баща си, при което „един добре изглеждащ ром“ му заявил, че иска да го купи, при което той извадил картата и му продал апарата. Така дадените обяснения същото не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства, релевантни за делото. Ако чрез таях подсъдимият се домогва да докаже, че след като е продал телефонния апарат на баща си на непознато за него лице, което е ползвало телефона като е влизало от фейсбук профила на подсъдимия и е писал от негово име коментар, то съдът намира това като изграждане на защитна теза, която е напълно несъстоятелна и не се подкрепя от нито едно доказателство по делото. Поради това съдът не кредитира обясненията му, тъй като те не намират опора в събрания доказателствен материал и са опит същият да избегне наказателна отговорност за извършеното от него деяние.

Съдът даде вяра на приложените по делото писмени доказателства, относими към предмета на настоящото производство.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

С деянието си подсъдимият Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал.1, т. 2, предл. 2, във вр. чл.146, ал.1 от НК, а именно на 24.10.2023 г. в гр. Ш., област С. казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а именно за С. Г. Б., като използвал думите: „Психопат, мушенник, лъжец, изверг и мутра“, като обидата е разпространена по друг начин, а именно чрез социалната мрежа „Фейсбук“. Не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.

147, ал. 2 от НК.

Съдът счита, че авторството на деянието е безспорно установено, а именно, че подс. Ш. е лицето, публикувало коментар в социалната мрежа „Фейсбук“, под публикация на тъжителя Б., в който е написал думите „Психопат, мушенник, лъжец, изверг и мутра“, които са унизителни за честта и достойнството на тъжителя и които последният е възприел. Използваните от подсъдимия са възприети от тъжителя и тези думи сочат на съставомерност на деянието от обективна страна по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК.