Решение № 673 от 17.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Стара Загора, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530101246 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1300,00 лв. главница, за установяване съществуването на посоченото вземане на ищеца „Сити Кеш“ ООД спрямо М. И. Е. по договор за потребителски кредит № *******/********* г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2736/2023 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът „Сити Кеш“ ООД твърди, че между него и ответника М. И. Е. бил сключен договор за паричен заем № *******/********* г. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем /размер на главница и период на погасяване/, две лица за контакт. По този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен 1 заем със „Сити Кеш“ ООД. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит били описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Погасителен план, Стандартен европейски формуляр и Тарифа към договора за паричен заем, с които Заемателят се е съгласил изрично и безусловно. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „Сити Кеш“ ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, била в Погасителен план към договор за заем № *******.

Сумата била получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като договорът служел за разписка за получената/предадената сума /вж. чл. 4, ал. 1 от Договора/. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми. Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника като било образувано ч.гр.д. № 2736/2023г. на Старозагорски районен съд и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Длъжникът депозирал възражение по чл. 414 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът М. И. Е., дължи на ищеца „Сити Кеш“ ООД, следните суми: главница: 1300,00 лева - дължима и неплатена по договор за паричен заем № *******/********* г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който заема становище за допустимост и неоснователност на иска. На първо място оспорва обстоятелството, че между страните е налице договорна обвързаност. На второ място, ако се установи, че между страните е налице сключен договор, то възразява за дължимостта на претендираната сума, тъй като последната се явявала изцяло погасена. Неравноправните клаузи на чл. 5 от Договора са довели до начисляването на неустойка, която е предвидена в погасителния план към него, но се явявала недължима. За пълнота следвало да се отбележи и че начислената с погасителния план към договора за кредит неустойка се явявала недължима, поради липсата на основание, тъй като в чл.6 от Договора не се съдържало описание на каквито и да е обезпечения, които кредитополучателят следвало да представи. Твърди, че от страна на ответника са извършвани множество плащания, които обаче неправилно са били отразявани именно като погасяващи неустойката, а не главницата по договора. Доколкото се касаело за договор сключен с 2 потребител, то моли, на основание чл.7, ал. 3 ГПК да бъде следено за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.

Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, като с постъпили молби от неговия процесуален представител моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, а се представлява като неговият процесуален представител оспорва исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети като писмени доказателства индивидуален договор за потребителски кредит № *******/********* г., съдържащ погасителен план /л. 9-13 от делото и л. 7-11 от ч.гр.д. № 2736/2023 г./, заявление за установяване на договорни правоотношения /л. 8 от делото/ се установява, че на ********* г. страните са сключили Договор за потребителски кредит за сумата от 1300,00 лв. при посочен общ размер на кредита 1590,44 лв. т.е. установяват се правнорелевантните обстоятелства, че между „Сити Кеш“ ООД, като кредитодател и М. И. Е., като кредитополучател, е сключен на ********* г. договор за потребителски кредит № *******/********* г., като чл. 4, ал. 1 от договора има характер на разписка. Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит № *******/********* г., вкл. приложения погасителен план /л. 9-13 от делото и 7-11 от ч.гр.д. № 2736/2023 г./, сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника М. И. Е., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1300,00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 35,04% и годишен процент на разходите /ГПР/ 41,47%, и начин на връщане: 11 месечни вноски, с краен срок на погасяване – 23.01.2023 г., а при включване на неустойката за непредоставяне на обезпечение вноската е в размер на 240,00 лв. В чл. 3, ал. 2 от договора изрично е посочено, че при изчисляване на ГПР е включена единствено договорната лихва. В чл. 5 от договора , е уредено задължение за ответника - в тридневен срок от сключване на договора да предостави обезпечение за изпълнение на задължението си – поръчители отговарящи на определени изисквания или предоставяне на банкова гаранция, като в чл. 11 от 3 договора е уговорено при неизпълнение на това задължение тя да дължи неустойка в размер на 1049,56 лв. /неустойка за неизпълнение на задължение/, която кредиторът е разсрочил в погасителния план чрез добавяне на суми към всяка от анюитетните вноски и така всяка анюитетна вноска е в размер на 240,00 лв. От приложеното ч.гр.д. № 2736/2023 г. на Старозагорски районен съд се установява издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено М. И. Е. да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 1300,00 лв. – главница, сумата от 290,44 лв. договорна лихва за периода ********* г. – 23.01.2023 г. и сумата от 106,90 лв. обезщетение за забава за периода 01.05.2022 г. – 01.06.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1356/05.07.2023 г. по ч.гр.д. 2736/2023 г. на Старозагорски районен съд, ведно със законната лихва от 28.06.2023 г. до окончателното плащане, а с разпореждане № 4188/05.07.2023 г. е отхвърлена претенцията за присъждане на неустойка в размер на 633,25 лв. Освен това заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1356/05.07.2023 г. е била частично обезсилена с определение № 789/19.03.2024 г. относно сумата от 290,44 лв. договорна лихва за периода ********* г. – 23.01.2023 г. и сумата от 106,90 лв. обезщетение за забава за периода 01.05.2022 г. – 01.06.2023 г., тъй като заявителят е предявил установителен иск единствено за главницата по договора за кредит в размер на 1300,00 лв., като поради тази причина молба вх. № 17836/20.06.2024 г. на ищеца няма как да бъде взета за релевантна /вж. по-долу/. Освен това в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се съдържа изрично съдебно признание на ищеца, че ответникът преди неговото подаване е извършил плащания в общ размер на 850,00 лв.

При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения установителен иск е по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 1300,00 лв. главница:

Срещу заповедта за изпълнение длъжника ответник е подал възражение и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск.

Искът е предявен в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което 4 установителният иск за главница в размер на 1300,00 лв. е допустим и това е предметът на исковото производство – както се посочи в останалата си част заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1356/05.07.2023 г. е била частично обезсилена с определение № 789/19.03.2024 г. относно сумата от 290,44 лв. договорна лихва за периода ********* г. – 23.01.2023 г. и сумата от 106,90 лв. обезщетение за забава за периода 01.05.2022 г. – 01.06.2023 г., тъй като заявителят е предявил установителен иск единствено за главницата по договора за кредит в размер на 1300,00 лв. Молба вх. № 17836/20.06.2024 г. на ищеца очевидно не съответства както на развитието на съдебното производство, така и на исковата молба, в който ясно е записано, че се претендира установяване на сумата от 1300,00 лв. главница по договора за кредит № *******/********* г. и това е предметът на делото. Не са предмет на делото нито възнаградителна лихва от 190,38 лв., нито законна лихва от 55,98 лв. сочени в молба вх. № 17836/20.06.2024 г., тъй като от една страна такива суми не са претендирани в исковата молба, от друга страна размерите и периодите на двете лихви не съвпадат с тези претендирани в заповедното производство и от трета страна заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта на разгледани претенции за възнаградителна и законна лихва е обезсилена от заповедния съд с влязло в сила разпореждане № 789/19.03.2024 г. на заповедния съд именно поради непредявяване на установителен иск за тези две суми за възнаградителна и законна лихва.

„Сити кеш“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.

3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Уважаването на иска е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответника - на кредитополучател, 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата.

С доклада по делото на чл. 146, ал. 1, т. 4 е било обявено за безспорно, че 5 ответникът е получил сумата от 1300,00 лева от ищеца и че ответникът е заплатил на ищеца 850,00 лв. /второ обстоятелство обявено поради изричното съдебно признание на ищеца в заявлението за издаване на заповед за изпълнение/. Освен това въз основа на представените писмени доказателства /л. 7-11 от ч.гр.д. № 2736/2023 г./, настоящият съд приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника М. И. Е. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях индивидуален договор за потребителски кредит № *******/********* г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника, като потребител, кредит в размер на 1300,00 лева, със срок на кредита – 11 месеца, а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на единадесет месечни погасителни вноски. Заемната сума е била предоставена на ответника – така изрично чл. 4, ал. 1 от договора материализиращ разписка за предоставената заемна сума.

Договорът за потребителски кредит № *******/********* г., искането за отпускане на кредит, вкл. стандартния европейски формуляр /л. 7-14 от ч.гр.д.

№ 2736/2023 г./ са подписани от ответника и поради това са неоснователни възраженията в отговора на исковата молба за липса на облигационна обвързаност между страните.