Решение № 212 от 22.12.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. гр.Мадан, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Д. Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100500 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Д. В. В. срещу „*******“ *****, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1,143.33 лв. – платена при изначална липса на основание предвид недействителността на сключения между страните Договор за кредит ***** В исковата молба се твърди, че на ******. между ищеца Д. В. В., ЕГН **********, в качеството му на „Клиент“ от една страна и ответника „******“ ****, ЕИК *******, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна, е сключен Договор за кредит № *******, по силата на който, Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 2,500.00 лв. при условия: Фиксиран лихвен процент – 22%,; Годишен процент на разходите (ГПР) - 51.41%; Срок на погасяване – 24 месеца; Такса за разглеждане – 631.38 лв.

Твърди се също, че към задължението по договора кредиторът е таксувал и такса за разглеждане в размер 631.38 лв. в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като се сочи, че таксата е по същество скрита лихва, което прави посочената в договора лихва в размер на 22% невярна, а неточно посоченият лихвен процент е достатъчно основание да се прогласи недействителността на договор за заем.

Ищецът твърди, че по процесния заем е заплатил сума в общ размер на 3,643.33 лв., като счита, че предвид фактическата обстановка и сумата, видна от приложената и заверена с КЕП екранна снимка от приложението на „*******“ е налице практически признание за получената сума от ответника.

В молбата се сочи , че съгласно Договора за заем, таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на договора за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към договора за заем. Сочи се също, че съгласно Договора 1 за заем, въпросната такса се дължи в цялост при предсрочно погасяване, прекратяване или каквато и да е друга причина, поради което счита, че същата е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява разглеждането на документите за кредита.

Посочено е, че въпросната такса не се изисква и събира предварително от потребителя за разглеждане на искането за кредит, същата става изискуема с подписването на договора за кредит и е част от самия договор, като по този начин реално е изцяло свързана със самото усвояване на кредита.

Сочи се също, че разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата – договорна лихва, поради което ищецът счита, че въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.

В молбата си ищецът твърди, че конкретния случай, заплащайки суми по „такса за разглеждане“ потребителят плаща реално за права, които той поначало има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост и счита, че въпросната такса по Договора за заем единствено води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя, като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност. Сочи, че това се явява и в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d'instance d'Orléans (Франция).

Сочи, че таксата в размер 631.38 лв. е повече от 25% от размера на получения заем, същата е значителен разход по кредита срещу който потребителят не получава насрещна престация за заплащането й - нито преди, нито след сключването на договора. Сочи също, че не може да се приеме, че таксата е разход извън заемното правоотношение, тъй като тя се включва впоследствие в размера на погасителните вноски и е в действителност включена в ГПР.

Ищецът твърди, че единствената цел на въпросната такса е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитора чрез скрито оскъпяване на кредитния продукт, поради което, счита таксата за разглеждане на документи с която кредиторът е начислил допълнително сума в размер на 631.38 лв. от Договора за заем за нищожна поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК /така и Решение № 2669 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 52713 / 2021 г. на С. районен съд; Решение № 487 от 12.04.2023 г. по в. гр. д. № 194 / 2023 г. на Окръжен съд – П.; Определение № 983 от 04.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 647 / 2023 г. на Окръжен съд - В. Т. и още много други срещу същия ответник/.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на 2

Договора за заем ищецът счита, че същият е недействителен и излага следните съображения: Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита - разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., които са все действия, които са част от дейността по кредитиране, като разходите за тях следва да са включени в цената на услугата – договорната лихва. На практика те са включени, тъй като таксата е включена в ГПР заедно с договорната лихва, но им е придаден вид на такса, поради две причини – 1. За да се дължи цялата такса/лихва при предсрочно погасяване, а не само падежиралата към момента на предсрочно погасяване; 2. за да не изпъкне веднага големият размер на договорната лихва.

Твърди, че таксата за разглеждане от договора за потребителски кредит сключен между страните представлява всъщност прикрита възнаградителна лихва - печалба за кредитора, която не е обявена като такава, а и е придаден вид на такса за услуга, каквато кредиторът всъщност не извършва отделно, защото именно това е предметът му на дейност, като целта е ясна – привидно по нисък и конкурентен лихвен процент и огромна сума за предсрочно погасяване в случай, че потребителят пожелае да погаси предсрочно задълженията си, тъй като в този случай таксата се дължи в цялост – съгласно договора.

Ищецът счита, че таксата е прикрита възнаградителна лихва, поради начинът на уредбата й в договора, записано е, че кредитополучателят дължи еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Според погасителния план, месечната погасителна вноска се образува от три компонента - за погасяване на главницата, на лихвата и на таксата.

Сочи, че на практика, таксата просто се изплаща от кредитополучателя на 24 вноски от по 26.31 лв. към останалите съставки на общата месечна погасителна вноска по кредита, тоест има абсолютно всички белези на договорна лихва. Равнявайки само параметрите на кредита – отпусната сума и реално дължима такава, ищецът сочи, че при справка в кредитния калкулатор на Калкулатор БГ се вижда, че при отпуснати в заем 1,500 лв., за срок от 24 месеца и вноски от по 101.35 лв. лихвеният процент на кредита е в размер на 51.51%.

Твърди, че след като в договора не е записан действителният размер на възнаградителната лихва, то договорът е недействителен само на това основание. /така и най-актуалната съдебна практика по потребителски договори на ответното дружество - Решение № 51 от 24.02.2025 г. по в. гр. д.

№ 7 / 2025 г. на Окръжен съд – С./. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът не оспорва, че на ****** г. е сключен Договор за кредит № 3

*******(„Договора за кредит“) между ******* ******* като кредитор и ищеца Д. В. В. като кредитополучател за сумата от 2 500.00 лева, със срок на погасяване 24 месеца при фиксиран ГЛП 22,00 % и ГПР 51,41 %. 2.

Сочи, че Договорът за кредит е сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и приложимото право. Клиентът е кандидатствал за потребителски кредит, като е предоставил необходимите лични данни, избрал е размер на искания кредит, срок за погасяване, вид кредитен продукт, както и условията, при които желае да ползва кредита.

Кредитополучателят е потвърдил Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Общите условия/Рамково споразумение на ********* ***** за предоставяне на потребителски кредити. На основание чл. 5 от ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга съгласно Рамково споразумение на ********* ******** за предоставяне на парични потребителски кредити. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ (чл. 7.14 на Рамково споразумение), страните са приели, че изявленията им при кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на Договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван електронен подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления.

Сочи също, че ЗПК допуска договор за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай, съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът предоставя на потребителя СЕФ съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5, ал. 13 от ЗПК. Договорът за кредит вкл. преддоговорната информация, Общите условия/Рамковото споразумение са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт, отговарящ на изискванията на ЗПК.

Част от Договора за кредит са и общите условия. В случая това е Рамково споразумение за потребителски кредити номер ******** (наричано по-долу Рамковото споразумение), което е подписано електронно между страните на ******** г. В Договора за кредит изрично с посочено, че Рамковото споразумение обвързва страните по него. Съгласно чл. 11, ал. 2 на ЗПК, общите условия са неразделна част от Договора за кредит.

Ответникът оспорва, че таксата за разглеждане представлява прикрита възнаградителна лихва и твърди, че в договора е отразен годишният лихвен процент, като същият е фиксиран и не подлежи на промяна или преизчисляване през целия срок на договора.

Сочи, че фиксираният лихвен процент по кредита е 22,00 % и размерът на ГПР е 51,41 %, като на ищцата допълнително е указано, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране и лихви за забава.

В отговора си ответникът оспорва твърдението за недействителност на договорната лихва поради противоречието й с добрите нрави, като сочи, че Договорната лихва представлява цената на предоставяната от кредитора услуга и поради това той е свободен да определи нейния размер.

Счита, че нарушение на добрите нрави би имало в случай на 4 заблуждение относно цената на определена стока или услуга, но когато една цена е ясно и точно посочена, когато една услуга не е задължителна за ползване и потребителят сам при свободно формирана воля решава дали иска тази услуга или не при посочената цена, то такова противоречие не е налице.

Посочено е, че таксата за разглеждане се дължи на основание чл. 10а, ал.