Протокол № 96 от 12.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 96 гр. Пазарджик, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200501032 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовно призовани.

На второ повикване в 10:34ч. не се явяват страните, редовно призовани.

От същите са постъпили писмено становище и молба, в които молят да се даде ход на делото. Вземат становище по жалбата. Претендират разноски.

Представят доказателства за направените такива.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на В.ски районен съд №290 от 24.09.2025г. постановено по гр.д.

№20255210100126 по описа на същия съд за 2025г . Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 36, ал. 3 от ЗА, че ответникът Община В., ЕИК:

******** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 2555,65лв. /две хиляди петстотин петдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за 1 извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № 46/2013г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 537/13.12.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 29/13.12.2024 год., ведно със законната лихва за периода от 18.12.2024год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 855/20.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 1558/2024г. по описа на Районен съдВ.. Със същото решение е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника Община В., ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление гр.

В., ул. „Х.“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: **********с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на 51,11 /петдесет и един лева и единадесет стотинки/ по гр. д. №126/2025 г. на РС В.; ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал.

2 от ЗА, ответника Община В., ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д. №126/2025 г. на РС В., в размер на 666,68 лв. с ДДС /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/;

ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника Община В., ЕИК:

******** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 51,11лв. /петдесет и един лева и единадесет стотинки/ по гр. ч. гр. д. 1558/2024г. на РС В.; ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответника Община В., ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление гр. В., ул.

„Х.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер 1800087740 с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д. 1558/ 2024г. на РС В., в размер на 513,34 лв. с ДДС /петстотин и тринадесет лева и тридесет и четири стотинки/.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№6977 от 15.10.2025г. подадена от ответника в производството пред първата инстанция Община В. чрез адв.П. Г. от АК-Пазарджик с доводи за порочност на решението като неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства и е необосновано. Твърди се, че Районният съд е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че ищеца е доказал безспорно исковата си претенция. На първо 2 място исковата претенция била недоказана както по основание, така и по размер, в цялост не се сочели конкретните обстоятелства, на които се основава иска. Признава се , че адвокат Б. е изготвял книжа и е извършвал правни действия по посоченото по ч.гр.д. №46/2013 г. по описа на Районен съд — В..

Счита, че въпреки високия материален интерес, следва да се съобрази видът и количеството на извършените процесуални действия, както и обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на книжа процесуалната активност е била сравнително ниска. И че няма пречка съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение. като определи такъв под минимума. предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г.

Позовава се на Решение №4125 от 04.04.2024 г. по адм.д. №9209/2023 Г., I отд. на ВАС; Определение №4941 от 18.04.2024 г. по адм. дело №2438/ 2024 г. на ВАС, Определение №350/15.02.2024г. на ВКС по ч.т.д. №75/2024 г., 2 ТО, ТК, Определение №50015/ 16.02.2024 г. на ВКС по т.д.№1908/2022 Г., 1 ТО, ТК И др./. Акцентира, че за да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение трябва да се вземат под внимание: фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми; Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище; Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание;

Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната. Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна; Икономическите условия и стандартът на живот в страната. Акцентира се, че адвокатското възнаграждение е прекомерно високо за действията, които са извършени и трябва да бъде редуцирано от съда. Оспорва се като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение. Счита, че начина и методиката на определяне на адвокатското възнаграждение е незаконосъобразен поради факта, че решението по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г. , гласи, че при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място се поддържа, че съдът е бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за законосъобразност 3 или евентуална нищожност на Решение № 289/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 15/12.06.2024 год., предвид на факта, че органа се е произнесъл съгласно действащата нормативна уредба без да се съобрази със забраната по чл. 101, '2 от ДФЕС в смисъла. Съгласно тази разпоредба всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с чл.101 от ДФЕС, са нищожни. Договора за функциониране на европейския съюз е задължителен за всички държави членки включително и националните им съдилища и че Правото на ЕС има директен ефект и предимство над националната правна уредба. Поддържа, че в случая са налице всички основания за прилагане на прието в наднационална съдебна практика-решение на СЕС по дело С-4З8/22 от 25.01.2024г., постановено по повод преюдициално запитване по приложението на Наредбата, и приетото в смисъл, че националният съд може да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Жалбоподателят се позовава и на чл. 267 от ДФЕС, като акцентира, че СЕС е компетентен да се произнася преюдициално по въпроси относно тълкуването на Договорите, както и по отношение на валидността и тълкуването на актовете на институции, органи, служби и агенции на ЕС; че в чл. 267, пар. 2 от ДФЕС е регламентирано правото на национална юрисдикция да отправи преюдициален въпрос към СЕС, когато „счита, че по този въпрос е необходимо решение , за да бъде постановено нейното решение.” Смята, че от тази формулировка може да се заключи, че единствено юрисдикциите на държавите членки са овластени да ангажират тълкувателната компетентност на СЕС и да определят обхвата на произнасянето му чрез обхвата на своето запитване, което означавало, че запитващата юрисдикция е свободна в преценката си дали да отправи запитване, доколкото (i) въпросът е свързан с валидност или тълкуване на разпоредба от правото на ЕС и (ii) е релевантен за делото, висящо пред юрисдикцията, т.е. отговорът му, независимо какъв е той, би могъл да повлияе върху решаването на спора. Позовава се на регламентацията на института на преюдициалното запитване, съдържаща в чл. 628-633 ГПК, а според чл.633 от ГПК Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, но Районен съд - В. не го е приложил, с което е нарушил чл. 633 от ГПК. Изтъква, че разпоредбата на чл. 36,ал.2,изр.2 от ЗА предвижда, че 4 размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа -Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и че съдът не е длъжен да се съобразява с размерите. посочени в Наредбата, тъй като съобразно решението по дело С438/22 на СЕС - Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е обявена за нищожен акт и че съдът не е обвързан от размерите в Наредбата, тъй като такава обвързаност нарушава забраната по чл.101,§1 от ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС; Че според съда Наредбата е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101; §1 о ДФЕС, и представлява ограничение на конкуренцията и не преследва „легитимни цели”, което като резултат води до нищожност на Наредбата, и същата няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, при задължителност на нищожността за съда и засяга всички минали или бъдещи последици; Счита, че следва да се прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован но без да се взимат предвид като задължителни посочените в Наредбата минимални размери на възнаграждения, а те следва да се ползват само като инструктивни, ориентировъчни. Смята за несъмнено че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. И е бил ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото, поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба.

Жалбоподателят предявява възражение и към акта, от който, черпи правата си адв. Г. Б.. Смята, че Решението на Адвокатски съвет гр. П. не е редовно съобщено на засегнатото лице, че същото не е влязло в законна сила, не е породило правни последици, поради което исканата с исковата молба претенция не е изискуема.Счита, че представените доказателства не доказват размера на претенцията. Моли, да се отмени постановеното Решение № 290 от 24.09.2025г., постановено по гр. дело № 126/2025г. -по описа на Районен съд- В., като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявените от ищеца искове или да го измените като постановите справедлив размер. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и 5 за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Ищеца Г. Х. Б. чрез адв.С. с вх.№8457 от 15.12.2025г. в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Коментират се процесуалните действия извършени от ищеца от името и за сметка на община В. по цитираните дела за които претендира адвокатско възнаграждение определено му от АС-П.. Счита, че по делото е доказано от представените по делото писмени документи, че процесуалните действия в изпълнение на поръчката са реално извършени. Поддържа неоснователност на възражението на ответника в депозираната от него въззивна жалба, че предприетите от ищеца правни действия не са в интерес на доверителя, поради което възнаграждение не се дължи, поради това, че в резултат на пълномощното, както е посочено подробно и в исковата молба, адв. Г. Б. е осъществил процесуално представителство на ответника по посоченото дело. Съгласно същото и приложените доказателства по него адв. Г. Б. от встъпването му в процеса по делото като процесуален пълномощник на Община В. до неговото приключване е изпълнил качествено и в срок всички процесуални действия съобразно правилата на ГПК. Депозирал е съответните становища, молби и частни жалби, като същите са направени в защита интересите на Община В., изготвени са съобразно правилата на ГПК и са приети от съда като процесуално допустими, отговарящи на изискванията на закона. Допълва, че процесуалните действия и изразените чрез тях становища по делото са извършени в защита интересите на упълномощителя и са взети предвид и обсъдени от съда при постановяване на съответните съдебни актове. И че няма пропуснати процесуални срокове, неизпълнени указания на съда, които да са довели до накърняване законните интереси на Община В. по посоченото дело.

Разпечатката съдържа 31 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ab3bdda-3edf-431c-ac87-789ae6978d4f